"Дяволите" не превзеха дома на "Светците"
автор: Стоян Стоянов
В един мач, протекъл по стандартен за Манчестър Юнайтед начин, когато нямат необходимите пространства в атака, точките на Сейнт Мерис бяха разделени по равно. Попаденията бяха дело на Че Адамс (след рикошет от Фред) и Мейсън Грийнууд. Оле Солскяер избра единадесеторка за стандартната му схема 4-2-1-3, като Погба отново направи впечатление на лявото крило, докато Матич зае мястото на МакТоминей до Фред от миналия уикенд. В стандартно 4-4-2, Саутхемптън излязоха на терена да ограничат споменатите пространства пред Манчестър Юнайтед, вземайки си поука от болезнения опит на Лийдс първия кръг. Идеята зад схемата на Ралф Хазенхютъл сработи успешно, като дори “Светците” бяха на път да избягат с трите точки след няколко чисти ситуации. Базата за почти безупречните контри беше защитата. А, както знаем,
Защитата е платформа за успех
Нямаше изненади в стандартната четворка на Юнайтед - Бисака, Шоу, Магуайър и Линдельоф бяха избраниците на норвежеца. И макар че можеше Варан да стартира, малкото тренировъчни занятия с новите му съотборници най-вероятно са наклонили везните в полза на утвърдена двойка. Проблемите започнаха да валят, когато всеки от тази четворка започна да греши. Без изключения. Дори Люк Шоу имаше нехарактерни за него лоши отигравания. Но определено вината за повечето защитни неволи в този мач лежеше в сърцето на отбраната. Не е ясно на чие място ще влезе Варан в следващия мач, ако е титуляр. На база на представянето днес, няма да е незаслужено да замени който и да е от Хари Магуайър и Виктор Линдельоф.
Темпо, темпо, темпо
Изнасянето на топката от защитата може да бъде обвинено за много грешки в този мач. Разиграванията на халфовете пред тях - за всичко останало. Въпреки наличието на класически опорен халф в лицето на Матич (който се справи брилянтно, въпреки липсата на скорост), темпото беше прекалено бавно. Срещу състав, който ограничава пространството, скоростта на разиграванията е ключът за разбиване на защитата им. Не е ясно дали това се дължи на грешни треньорски инструкции, липса на тренировки, или качества на халфовете. С всеки следващ мач, оправданията за липсата на скорост при вземане на решения и множеството грешки при изнасяне от дълбочина ще тежат все повече на треньорския щаб, като декември може би ще е време за много по-тежки анализи и решения.
Един Грийнууд не стига
Антони Марсиал все още не е започнал сезона на практика, поне днес не се появи. Единсон Кавани е на малък брой тренировки, заради удължена почивка. Джейдън Санчо е нов в отбора. С операцията на Рашфорд, опитните опции в атака съвсем се изчерпват. Въпреки невероятната си игра едно в едно, скорост и завършващ удар, Грийнууд е само един футболист. И без халфовата линия, която да го захрани, той ще е винаги крайно недостатъчен. И в този мач видяхме, че на него му трябва половин положение за гол. Останалата половина за втори така и не дойде.
Оле и смените
История стара като света. Или поне на почти 3 години. Отново закъснели, отново леко дискусионни. На скамейката от над година стои Дони ван де Беек, който дава опция в атакуващ план за отключване на наситени защити, благодарение на интелигентното си движение без топка. Не е лошо да се дава шанс на Джеси Лингард за пореден път. Лошо е да бъде пуснат без инструкции, с които да помогне на състава да се справи със защитата на Саутхемптън. Същото се отнася и за Санчо - липсваха на пръв поглед заучени движения или ситуации, за които той е на терена. Не бяха използвани основните му оръжия - скорост и техника, по най-добрия начин. Единствените ясни инструкции са били към Скот Мактоминей - Прави, каквото прави Фред, но по-добре! - Yes, boss!
Вместо заключение
Манчестър Юнайтед в мача срещу Саутхемптън не показа израстване в тактически и игрови план от подобни сблъсъци миналия сезон. На практика, на терена беше същият състав като миналата година, воден от същия треньор и щаб. Причините не са в липсата на покупки за момента, а в скоростта им на интегриране с първия състав и налагането им. Ако Санчо и Варан бяха на терена, щяха ли да променят нещо? Никога няма да разберем. Не в този отминал мач, но в следващите обаче ще стане ясно. И ако и те не променят нещо в играта на “Червените дяволи” в такива сблъсъци, ще стане време за дълъг, тежък и може би закъснял поглед в огледалото от Оле. Дали там ще види отражението на Дейвид Мойс и Ван Гаал или черти сходни със Сър Алекс, всеки фен ще трябва да прецени за себе си.