Пътят към Ада е постлан с твърдения за прогрес
автор: Стоян Стоянов
Предупреждение: Тази статия няма да е анализ на изминалия мач, какъвто обикновено правя след всеки сблъсък. Тук ще намерите един доста по-фенски поглед над изминалите няколко мача, както и години под “знака” на Оле Гунар Солскяер.
Има мачове, в които съперникът те надиграва и си казваш “Слава Богу, загубихме само с два гола разлика!”. Има мачове, в които губиш с късен гол, след като си владял инициативата. Тогава си казваш, “Ах, каква липса на късмет, следващият мач ще е по-добър!”. И има и мачове, в които не можеш точно да посочиш какво не е наред, отборът не играе много добре, има удари, максимум полу-шансове и загубата е налице след липса на концентрация или странен, доста често късен гол. Спокойно мога да твърдя, че повечето мачове под ръководството на Солскяер са от последния тип, като само изходът не е ясен. Или победата въпреки слаба игра, благодарение на индивидуална изява на някого, или вместо това, Манчестър Юнайтед записват загуба. Естествено, формулата не важи за абсолютно всички двубои, като повечето резултатни игри са и добре проведени тактически. Все по-рядко и по-рядко обаче. В момента, Манчестър Юнайтед се намира в...
Ужасна форма
Една победа в последните четири мача и то в последните минути, като съвсем спокойно можеше и да е равен, ако Ноубъл беше вкарал дузпата. Страхлива загуба от абсолютно непретенциозен отбор, какъвто са Йънг Бойс, две поредни загуби на Олд Трафорд. 13 точки в лигата след 6 мача и споделено второ място с други 3 отбора (поне докато Брайтън не си изиграят мача). На хартия всичко това не изглежда зле, но де факто, сложено в перспектива, е ужасяващо. Тепърва започват тежките мачове пред Солскяер, докато Тухел вече игра с Клоп и Пеп, които са претенденти и му остават по-непретенциозни съперници в следващите мачове. Програмата на Ливърпул беше доста по-лоша в началото, следва леко разхлабване и там. Тоест, преките конкуренти на Юнайтед за топ 4 и евентуална титла са в по-добро положение от тук нататък, докато от 6 лесни мача Оле и компания взеха 13 точки. Това са кръговете, в които истинските отбори претенденти чертаят линии в пясъка относно амбициите си. Като добавим и абсолютно непредизвикана грешна стъпка в “Турнира на богатите” и ранно отпадане от Купата на лигата, картинката не става по-розова. Не само това, но има и цялостна…
Липса на прогрес
Манчестър Юнайтед под ръководството на Солскяер се превърна в “Trust the process FC” (“Вярвайте в процеса”), по подобие на Арсенал на Артета, с които феновете на "червените дяволи" се подиграват, без да виждат в своя заден двор. Постоянно от пресконференциите кънтят мощни заучени фрази като “Трябва да се справяме по-добре.","Следващите мачове ще покажем на какво сме способни.”, “Да градиш отбор е постоянен процес.” и много други. И това просто звучи като абсолютно клише. Не защото треньорът на даден отбор не трябва да казва подобни неща пред журналистите, а защото свидетелства за това в тактическата постройка на отбора просто няма. Прогресът не свършва с това да купиш 11 нови попълнения. Това е само началото. Въпреки че за треньори като Лампард и Оле на този етап от кариерата и опита им изглежда по-скоро като самоцел - купи правилните 11, те ще знаят как да играят.
Идентичност и стил
Цялостното менажиране на отбор от този ранг не идва от самосебе си. Трябва мениджърът да има добре изграден стил на игра и тактика. Например с Клоп се свързва т.нар. “Гегенпресинг”, Пеп си “има” “тики-така”, Моуриньо “паркира автобуса”. Въпреки задълбочените опити за анализ на чужди журналисти, които достигнаха до гръмкото “ОЛЕ БОЛ” миналата година, като фен аз не мога да посоча начин, по който се опитваме да градим играта си. Не знам кой играч какви пространства ще се опита да заеме, нямам идея какви заучени положения ще пробват да пробият нисък блок (може би защото няма, както стана ясно още в началото на сезона, особено в мача срещу Нюкасъл). Нямаме оформяне на триъгълници, ромбове, пресиране като отбор, нищо, което да бъде запазена марка на норвежеца. Единствената философия се върти около използване на пространствата, които даден отбор оставя, разчитайки на индивидуална брилянтност и уникален разсичащ пас от Бруно Фернандеш или Пол Погба. А когато няма пространства? Тогава няма и Оле Бол. И това не е достатъчно добро за Манчестър Юнайтед.
Усет за промяна и ключови моменти
Закъснели смени и тотална липса на реакция са само част от проблемите, асоциирани с усета за промяна. В ключови моменти в мача Оле просто не променя постройката, не сменя играчи, които не се представят добре и като цяло не рискува. Може би това е най-ключовото. Рискът не му е присъщ. Отбор, изграден изцяло около риска и атакуващата игра в годините на сър Алекс Фъргюсън, просто отказва да прави и двете. И то при треньор, който за себе си твърди, че е последовател на идеите на великия шотландец. Поредната медийна лъжа, която да влезе в Инстаграм страници с футболни цитати, но така и да не намери място в представянето на отбора на терена.
Фаворитизъм
Всеки треньор предпочита дадени играчи. Всеки треньор има поне един фаворит, за когото феновете винаги се чудят какво прави на терена. Е, при Оле Солскяер това е доста по-видимо и ясно. Например, каквото и да направи Пол Погба, той е имунизиран от това да бъде сменен. Спокойно норвежецът може да е лице на компания, произвеждаща специални и странни устройства, като продуктът, който лично той ще рекламира, ще се бори с логичните и навременни смени в рекламните клипове.
Фред е друг добър пример от последните няколко мача. Той нито играе добре в атака, нито в защита. И при положение, че през седмицата и Матич и ван де Беек впечатлиха като партньорство, никой от тях не е счетен за достоен да замести бразилеца извън форма уикенда. Това е може би най-фрапиращото - ако не си сред любимците на треньора, никога няма да влезеш в състава, без значение какво правиш в други мачове и на тренировки (за които той неведнъж е признал, че не ръководи, следователно дори няма представа кой как се представя там). Това е характеристика присъща на гимназиален учител в малко населено място, а не на треньор на един от най-големите и велики футболни отбори в световен мащаб!
Мачовете на Манчестър Юнайтед вече не са празник
На всички тези аргументи от последните абзаци има контра аргументи в полза на Оле, като например трансферната политика на клуба, даване на шансове на школата и други. Всеки от тях може да бъде оборван от другата страна и могат да се дават примери в полза на положителните и отрицателните черти. Едно само не може да бъде оборено - фенското усещане на всеки човек относно отбора, който подкрепя. В началото на сезона си поставих за цел да анализирам всички двубои на Манчестър Юнайтед, които мога през този сезон, като записвам по-интересните неща, които съм забелязал. И колкото повече гледам, толкова повече ми се набиват на очи едни и същи пропуски. Едни и същи проблеми. Ако аз, като обикновен фен, незавършил треньорска или анализаторска школа, без сертификати от УЕФА или каквото е необходимо за подобни длъжности, мога да ги видя и забележа до степен, в която вече да ме дразнят, какво спира трениран екип от поне четирима специалисти? Всичко това започва да ми пречи до такава степен, че аз вече не гледам любимия си клуб с удоволствие. Не тръпна да видя стартовите 11, защото знам че там ще са Фред и Погба, без значение как са играли. Не чакам с нетърпение смените, защото те ще са закъснели и често грешни. Треперя като допуснем гол, защото не винаги ще успеем да върнем попадение. Но почти винаги ще догонваме. И това не се променя от 2 години. Логичното е само едно за мен като фен на този етап.
#OleOut.
А с него разбира се. и #GlazersOut и #WoodwardOut
P.S.: За всички, които все пак са тук за анализа на мача и т.нар. "дискусионни точки", които редовно пиша, прилагам записките си от вчерашния мач.
