Защо този уикенд няма да гледам Манчестър Юнайтед
автор: Стоян Стоянов
Това не е хитово заглавие с цел да привлече вниманието ви. Добре де, може би малко. Но за пръв път от години насам планирам съвсем умишлено да не гледам мач на любимия отбор. Веднага в далечината отекват викове: “Ти не си никакъв фен!”, “Ако не можеш да ни подкрепя, докато губим...” и всичките им производни и подобни упреци. Но, останете до края, дочетете статията.
Тръпката от избора на състав я няма
Знам точно кои 11 ще избере норвежецът, за да запази работата си. Дори няма смисъл от какъвто и да е дебат по тази тема. До момента в кариерата си той е пускал Рашфорд контузен, Магуайър контузен, Люк Шоу контузен, Бруно изморен и Мактомини контузен. За него няма значение как се представя даден играч на тренировка, как допринася за играта от скамейката и след като е титуляр. Когато ножът е опрян в кокала, за което свидетелстват всички медии в момента, той избира хората, на които вярва най-много...за да му спасят работата. А, както всички знаем...
На Оле му пука само за работата му
Той менажира състава без желание за промяна, рискува здравето на играчите, не дава шанс на никой от скъпите играчи, които е купил в последните сезони, да не говорим за младежите от школата, които тепърва се очаква да пробиват и имат потенциал. Всеки разговор за това колко играчи са дебютирали при него е нищо повече от медиен шум. Кой дебютира последно? Любимецът ми от юношеските формации Шола Шорейтире и Антъни Еланга. Къде са те? Някъде по резервните състави, защото само...
Лъжи, лъжи и още лъжи излизат от устата на лицето на фамилия Глейзър
Всяка дума, която мениджърът казва в медиите е лъжа. Всяка. Не мога да му имам доверие вече. Все пак, това е треньорът, който след опита за създаване на Супер лига, каза за семейство Глейзър, че са “добри хора”. Как би могъл трезво мислещ фен да застане зад треньор, който открито защитава собствениците след най-голямата им грешка в последните години. Още повече, че дори съставът се е разбунтувал и е поискал лична среща с ръководството точно тогава. Но някак всички бързо забравихме това след не толкова добрите резултати, които последваха и трагичния финал в Лига Европа. И сега същите хора, зад които той е застанал, застават зад него. И едва ли някой е изненадан, въпреки формата, която би донесла уволнение на всеки треньор преди Оле. Но, нека поговорим и за отбора, защото...
Това не е Манчестър Юнайтед
Постоянно се говори за идентичността на Манчестър Юнайтед, как Оле е върнал лицето на отбора, как играчите са щастливи и, че той е страхотен в отношенията си с тях. Три твърдения, които са изконно грешни към момента. Идентичността на Манчестър Юнайтед не са изсипани топки от дълбочина към Рашфорд и Роналдо и контраатакуващ футбол, щастливи са само играчите, които са му любимци и той е лъжец дори в отношенията си с останалите. Кой и кога е излъгал? В последователност имената, които ми хрумват са Матич, Мата, Байи и Дони ван де Беек. И четиримата са с нови договори или пресен трансфер, като и на 4-та им е обещано игрово време, за да останат и да подпишат. Но от тях се ползва само Матич и то изключително рядко. И от клуба сипят позитивизъм по каналите, с които работят и разполагат, но източници близки до гореизброените постоянно излизат в медиите и говорят по темата. Санчо е на път да стане най-новата жертва на Оле, който го иска от 3 години, но не е проучил как ще го ползва! Най-лошото обаче е, че...
Няма никакви знаци за какъвто и да е прогрес
Това е най-потресаващият факт от цялата поредица. Оле Солскяер не взема уроци от грешките си. На него му се дава единствения в новата история на клуба шанс за стабилност и наследство, стига да си вземе правилните поуки. Но той не го прави. Не заменя дефанзивния пивот МкФред, не наема нови треньори около него, въпреки че последните дни изтече информация в достоверни сайтове, как играчите мислят, че тренировките просто не отговарят на нивото на клуба и Висшата лига, а са по-скоро пригодени за академията и младите играчи. Ако трябваше да се срещна лице в лице с него, щях да му кажа “Оле, пускай повечето от играчите на скамейката по-често, прави ротации, поддържай ги свежи и уволни всичките хора около теб и дори и феновете ще ти дадат шанс.”
Всичко, което феновете искат да видят, е видим прогрес, красив футбол и използване на състава до максимума на възможностите му, което неминуемо ще доведе и до трофей. Но това става все по-невъзможно с всеки мач. Особено с...
Некомпетентността на семейство Глейзър
Престъпно невнимание и непукизъм за пореден път проявяват американските собственици на клуба. След една от най-тежките загуби в новата история на клуба, те бяха в Дубай, където до последно наддаваха за отбор по крикет от Индийската Висша лига. С какво финансираха този залог? С продажба на акции от отбора, който за тях е на последно място в бизнес приключенията им. Не показаха амбиция, а по-скоро дадоха да се разбере, че докато не се накърни бизнесът им и представянето на клуба не им коства директни загуби, няма да направят промяна. Причините са много, но някои от тях са очевидни – уволнението на Оле ще им струва пари, назначаването на качествен специалист, който да поеме юздите в тежък момент, ще е още по-скъпо, но най-скъпо ще им струва нежеланието на всеки следващ човек на тази позиция да си мълчи и да покрива некомпетентността им с речи за прогрес. Пътят към Ада е постлан с такива твърдения, а всички дяволи са се запътили натам.
И за финал, нека не забравяме, че когато гледаме мач под ръководството на Оле Солскяер, всички сме Дони ван де Беек на скамейката – знаем, че може да е по-добре, имаме мнения за състава, но със сигурност никой няма капка доверие в нас и очевидно на никого не му пука какво мислим, най-вече на собствениците, които гледат на нас като на пасив, който да им трупа дивиденти. Приятно гледане на съботния мач!
