Лудостта на Артета

Автор: Димитър Димитров

Преди мача

С оглед на задълбочените кадрови проблеми през паузата за националите, титулярният състав бе ясен. В защита единствената промяна бе Цимикас, който замени контузилия се Робъртсън, в центъра започнаха единствените здрави играчи Фабиньо, Тиаго и Окслейд-Чембърлейн, а в отсъствието на Фирмино нападателното трио очаквано бе Салах, Мане и Жота.

Титулярната единайсеторка на Ливърпул бе силна, но проблемите се отразиха върху пейката – единствените „познати“ възможности за смяна бяха Хендерсън и Минамино, което обуславяше нуждата от това мачът да се развие по начин, че да не се налага да бъде променяно нещо кадрово в развитието му.

Ливърпул беше в криза, след като бе без победа в два мача, докато Арсенал беше в серия от 12 двубоя без загуба, което вещаеше интересен мач.

Двубоят

Мачът започна спокойно, двата отбора си размениха по някоя опасна атака, Арсенал направи най-важното, което трябва да направиш в първите 20 минути на Анфийлд – да оцелееш и това бе на пръв поглед рутинно.

Малко след като изтече първият половин час, Артета направи нещо изключително глупаво – събуди поутихналите фенове на домакините. Едно въздушно единоборство между Мане и Томиясу бе последвано от бурна реакция на пейката на гостите (начело с мениджъра им). Клоп също побесня, получи се спречкване между двата щаба ... и Анфилд полудя отново.

Резултатът не закъсня. В рамките на няколко минути Рамсдейл успя да направи феноменални спасявания. Но бе ясно, че това няма да продължава вечно и в крайна сметка Мане откри резултата няколко минути преди края на полувремето. И там някъде двубоят свърши.

Рано през второто полувреме Жота се възползва от прекрасна асистенция на Таварес и удвои резултата, а въпреки значителния брой пропуски, до края паднаха още две попадения. Салах прекъсна головата си сушa (цели 3 двубоя без попадение), а Минамино оформи крайното 4:0 с първото си докосване в мача.

Обамеянг имаше възможност да отбележи за Арсенал (още при резултат 2:0), но Алисон Бекер затвърди впечатленията от прекрасния сезон, който прави досега (стига топката да не лети във въздуха).

Трябва да се отбележи, че през целия двубой Арсенал опитваше да изнася топката от защитата. Вероятно идеята зад това решение е била, че е напълно възможно Арсенал все пак да загуби дори да „паркира автобуса“ – поне да се опитат да играят своята игра. Но резултатът от него беше същият, както когато Лестър опита да направи същото преди 2 сезона – 4:0, редица положения за Ливърпул, a играч на мача за загубилия все пак да бъде вратарят.

От една страна, похвално е, че Артета държи на принципите си. От друга, двубоят на моменти приличаше на контрола от подготовката, в която Клоп е помолил съперника да му помогне да си упражни пресата. В крайна сметка резултатът е ясен, а Арсенал успяваше да изнесе топката до центъра само когато трябваше да поднови играта след допуснат гол.

Положителното

Червените се върнаха към познатото - чиста мрежа и много голове. Любопитно е, че през този сезон във Висшата Лига, Ливърпул има 7 победи и всички те са „на нула“, а 6 от тях са с 3 или повече гола разлика. В шампионския си сезон преди 2 години, червените спечелиха 13 двубоя с 1 гол разлика. За момента в настоящия сезон, червените или мачкат, или не побеждават.

Слабостта, която изтъкнахме в предните двубои, отсъстваше – контраатаките бяха спирани много рано. В огромна част от случаите с чиста игра, но нямаше притеснения у играчите на Ливърпул да извършват тактически нарушения, когато се налагаше на отбора да си осигури време при прехода от атака в защита. Затова всеки един от халфовете на Ливърпул заслужава изрично споменаване.

Тиаго направи страхотен мач. Винаги съм се удивлявал, когато чета критики по негов адрес от фенове на Ливърпул. Единственото, което може да се желае от него, е да не пропуска всеки сезон по 2 месеца заради контузия, но когато играе, просто си личи. Контрол на темпото, пасове между линиите, работа в дефанзивен план – поредният майсторски клас от испанеца.

Окс също впечатли – като изключим изстрелите му (голяма част блокирани, един неточен от добра позиция през второто полувреме), останалата част от играта му напомни за най-добрите му моменти от преди контузията. Много отнети топки в опасни позиции, много енергия да се ограничат до минимум възможностите пред Арсенал за каквото и да било.

Фабиньо е феноменален. Макар да не е най-бързият играч на света, умението му да „чете“ играта е изключително. От една страна знае кога да направи необходимите крачки напред, за да пресече подаването на съперника (отбелязахме го в един от предните анализи, че Хендерсън често бърка в този аспект и лесно е подминаван) и пасове, които в мача с Брайтън водеха до опасни контраатаки за съперника, в случая се превръщаха във втора фаза на червеното нападение.

Негативното

Мане не поздрави достатъчно радушно Салах за гола му, което е явен знак за това, че двамата не се разбират и един от тях ще трябва да напусне.

Шегуваме се, разбира се. В такъв мач и най-черногледите сред привържениците надали биха могли да намерят нещо, за което да се хванат.

Артета срещу Клоп

Споменатата по-горе ситуация, която на пръв поглед не изглеждаше като нищо особено, на практика реши мача, защото изигра ролята на искрата, от която Анфийлд (и респективно Ливърпул) имаше нужда, за да изпепели Арсенал.

След мача, мениджърът на Ливърпул изрази своята гледна точка:

Омръзна ми от тези ситуации, в които всички се опитват да провокират Садио. Той очевидно е агресивен играч, но не прави груби нарушения. Но може да си спомняте миналата година срещу Реал М, когато напълно бе изваден от двубоя, защото получи жълт картон без да направи нищо. Поради същата причина, срещу Атлетико бях принуден да го сменя и това не е правилно.

Между другото, Садио наистина получи жълт картон в двубоя с Арсенал за едно неспортсменско влизане след като топката вече бе излязла... и след това през второто полувреме пресата му бе „от разстояние“. Това е и тезата на Клоп – тези реакции, с които се цели сенегалецът да получава картони, впоследствие неминуемо се отразяват на играта му и така съперникът печели предимство. В крайна сметка, Артета опита да направи същото, но в конкретния случай се получи обратния ефект.

Предстоящото

Както отбелязахме, това е началото на един изключително натоварен период. Предстои протоколен мач на Анфийлд срещу Порто, но Клоп отрече, че тези двубои ще бъдат подценени и няма да пуска юноши - от една страна, победите носят пари, а от друга – би било жалко за феновете, които дават толкова пари за билети, да не видят своите любимци. Друг е въпросът какъв избор би имал мениджърът, с оглед на трупащите се контузии.

Следващият мач в първенството отново е вкъщи, където ще гостува Саутхемптън. На хартия би трябвало да станем свидетели на рутинна победа на Ливърпул, но през миналия сезон именно светците поставиха началото на една кошмарна серия от резултати за мърсисайдци, така че всякакво подценяване може да има неприятни последици.