или защо червената фланелка е доста по-тежка от синята (в град Манчестър)

Стоян Стоянов

Следващите редове са критика не към играч или треньор, а са насочени към британските медии и всички долнопробни издания, чиято цел е да продават кликове и вестници. Просто се прави паралелен анализ как едно събитие има различен ефект върху кариерите на две обещаващи талантливи момчета само заради клубната им принадлежност. Както в един филм от едно време - “Плъзгащи врати”, където една малка промяна в едно събитие оказва голямо влияние в живота на главната героиня. 

Първо, не искам да отнемам нищо от Фил Фодън - момчето-чудо на Манчестър Сити. Той е изключително талантлив футболист, при дрибъл буквално танцува с топката в крака, намира невероятни пасове и има добър завършващ удар. Определено развитието му трябва да се следи. От другата страна е Мейсън Грийнууд, който е по-млад, но също толкова обещаващ талант от червената част на град Манчестър. Те, както може би си спомняте, бяха в един и същ скандал лятото, свързан с нарушаване на карантина и викане на момичета в хотелска стая им в Исландия. Няма да се фокусирам над жълтата част от тази случка. 

Разликата в отношението на Саутгейт, Пеп и Оле

Както се очаква след подобен скандал, националният селекционер Гарет Саутгейт върна и двамата в Манчестър веднага след като научи за това. Често срещани са такива дисциплинарни наказания. Различното обаче е, че при следващата селекция Фил Фодън беше повикан, но Мейсън Грийнууд - не. Отчасти това може да бъде обяснено с формата на двамата играчи между селекциите. Но по-логичното обяснение би било медийният скандал около двамата, който се фокусира почти изцяло върху Грийнууд. Още по-тъмна става картинката, ако погледнем кога се завърнаха двамата играчи за клубните си отбори. По спомени Пеп Гуардиола пусна Фодън титуляр ако не в следващия, то в по-следващия мач. Оле от своя страна, възпитаван и учен от треньор, при който това не се толерира като поведение (Съра), трябваше да запази първо играча си от медиите, а после и дисциплината в състава, особено след скандала с капитана му лятото. 

Медиите

Ако Фоудън беше от Манчестър Юнайтед, отношението на медиите щеше да е същото, но обърнато към него. Тъжната истина е, че името на отбора му (колкото и несъгласни с това фенове на Сити да намерим) не продава толкова статии и вестници, колкото заглавия от типа “вижте какво направи тази звезда на Манчестър Юнайтед” и подобните им. Британските медии са многобройни и всеки се бори за кликове и повече продадени бройки на вестника си. Не е изненада, че подхождат по абсолютно отвратителен начин към това и игнорират всяка капка човещина, която им е останала, само за да потърсят “сензацията”.  

Личен живот

В личния живот на двамата също има не една разлика. Мейсън Грийнууд преди лятото (източници са жълти издания, разбира се) се е разделил с приятелката си, докато Фодън е женен и има едно дете.Отново според жълтите издания, Жената на Фил Фодън му е простила за случката в Исландия, за да я загърби по-бързо и да не влияе на кариерата му. 

Това, което се случва в червената част от историята ни, е много по-лошо. На Мейсън Грийнууд му е простено, че се е опитал да се забавлява, тъй като няма сериозна приятелка и ефектите от постоянните локдауни в Англия над младежи на неговата възраст едва ли са положителни. Но, тъкмо когато е говорил с Оле относно събитията, ролята си в отбора и отчасти е намерил пътя към стартовата единайсеторка, негов много близък приятел се самоубива, защото е отхвърлен от школите на няколко отбора. 

Отбора и съотборниците

Не на последно място са и ролите на двамата играчи в техните отбори. Мейсън Грийнууд бе принуден да направи крачката към мъжкия отбор в началото на миналия сезон и след като бе върнат към нормален ритъм за един млад играч, в който не започва всеки мач, а му се дава възможност бавно да се интегрира и да нагоди играта си за най-високото ниво на британския футбол, младежът започваше почти всеки мач от “проект Рестарт”. Разбира се, блестеше с изявите си, но головата отговорност, която бе поставена на раменете на 18-годишен играч от школата, комбинирана със скандала от Исландия, медийното отразяване на него и всяка крачка от живота му, както и смъртта на добър приятел нямаше как да не окажат влияние над него.

На другия полюс Пеп Гуардиола разполага с отбор от лидери, шампиони и топ играчи на всяка позиция. Това дава шанс на играча да тренира с едни от най-добрите в лигата на всяка позиция, да нагажда играта си спрямо тях и да блести в мачове срещу очевидно по-слаби централни бранители и дефанзивни халфове спрямо тези, с които тренира всеки ден. Можем да добавим и опита на Кевин де Бройне във Висшата лига след сезон, в който заслужено е взел титлата за “Играч на сезона”, головия усет на Агуеро и абсолютно брилянтните набези по крилата на 6-7 различни флангови играча от състава на “Гражданите”, които той да намира с пасове и картината вече е пълна. 

Вместо заключение

Комбинация от фактори, които изглеждат така сякаш лоша фея орисница е наредила за Мейсън Грийнууд, го върнаха поне година назад в развитието му. Но това беше напълно очаквано. Разликата от това да блестиш в отбор,  препълнен от титуляри, лидери и победители, какъвто са Сити в момента, и в отбор, който се е превърнал в бледа сянка на себе си и медиите чакат на всяка крачка някой играч, който защитава емблемата му да направи грешно отиграване или да “стъпи накриво” в личния си живот е огромна. Надявам се Мейсън да успее да се отърси от шока, който изживя, и след година-две да достигне нивото, което Фодън вече уверено затвърждава с всеки мач. А междувременно същия двоен медиен стандарт наблюдаваме с Фернандиньо и туита му със самолетчето и експлозията (като според мен не е било умишлено, просто е вкарал невероятен гол, който е отпразнувал с разперени ръце и го е комбинирал с най-лошия ден, в който може да се случи), като контраст на Кавани и инстаграм отговора му към приятел.