Автор: MazalatFC
Още в 14 век, един автор с прякор "Поета" е описал в безсмъртната си творба, че на портала за Ада стои следния окуражаващ надпис - "Надежда всяка тука оставете". Колко ли оптимистично увреден трябва да съм, след като очакванията ми за първите два мача на националите в София бяха за минимум една точка? Уви, към днешна дата имаме в актива си един объл геврек с голяма дупка в средата. А уж имахме сили за "ново начало". Вместо това националният отбор продължава да се върти в деветте кръга на Ада, без да се вижда никаква надежда за спасението на душите "фенови".
Най-прекият път към Рая е посредством безусловната и чиста откъм помисли саможертва. Но хората от Изпълкома, които трябва да я направят, не са готови за това. Стиснали здраво властта, Костадинов и цялата "крони" кохорта, овладяла родната футболна централа продължават да бъдат подвластни на греховете си. Нито искат да подават оставка, нито искат да поемат отговорност, нито искат да дадат път на знаещи и можещи нови лица. Искат си ако може "още от същото". И така да въртим футболното колело на деветте кръга на Ада - ЗАВИНАГИ!
Националният отбор винаги е бил витрината на развитието на футбола в дадена страна. Статистиката никога не лъже и макар че има различни методи, посредством които тя може да бъде манипулирана, тенденцията е ясна. За последните 24 мача във всички турнири и приятелски срещи имаме цифром и словом - ДВЕ победи и ШЕСТНАДЕСЕТ загуби. Над 80 извикани играча при 110 родни футболиста в А група за момента! Дебютанти на по 32-33 години!
Минутите между 7-та и 13-та в мача срещу Швейцария бяха есенцията на футболната реалност у нас. А тя е, че играчите с марка БГ, нито са издържливи, нито могат да бягат, нито са бързи, нито са сръчни, нито тактически грамотни колкото швейцарските си колеги. Никой от напиращите за вечна власт (диктатура) така и не се нае в последните 10 години да хване бат Мишо Касабов (знаещ немски) та да отиде на теферич до алпийската страна, та да обмени опит или направо да попита за ноу-хау. Между другото, швейцарската програма за развитие на играчи от 5 до 18 години е преведена на роден език, както и холандската (пардон - архаик съм - нидерландската) такава, но като се вгледаш в нея ще видиш, че за да бъде приложена трябва наистина да се промени чипа на мислене. А това само с ваксина тип чипиране няма как да стане!
Ще попитате къде е Ясен Петров в цялата схема? Там където е и Бруно Акрапович. Лесно заменим треньор без особено доверие от ръководството, но имащ шанса за някоя и друга поръчка помежду другото. В първата среща г-н Петров сбърка състава, осланяйки се на тезата, че на война ходят само старики. Занев е чудесен човек, но вече е във футболна пенсия. Даниел Димов си я кара пред пенсионно във Варна. Най-добрият ни футболист в последните два сезона бе забит на позиция, която не играе в отбора си. Онзи пич от Лудогорец става за напред, но когато ти трябва външен защитник, който да е силен в браненето как ще сложиш такъв, който е свикнал повече да атакува отколкото да се брани. Малинов е на ръст колкото Шакири, но приликите са до там. Йомов е видимо извън форма за нивото на А група, ти си го пуснал да пресира класа като Родригес. И още и още по ред на номерата.
Когато си тръгнал да се бориш за 0:0, не е редно да вкараш цели пет защитника в наказателното ти поле да вардят един нападател, а да оставиш свободен играч на гостите да има цялото време на света да я центрира така, че на топката да пише гол... Дето се вика те и самите швейцарци не вярваха на това което се случи в началната четвърт на мача.
Вторият мач, всички тези неща бяха видимо поправени, като с приятната комбинация от силно подценяване отстрана на "адзурите" имахме шанс за равен. Уви, игрите за напреднали, дето ги играем у нас с лица като Драганов или Сватбата, хората на запад си ги играят с хора като Дабанович. За едни дузпи в точния момент говорим. Лошото на цялата схема е, че напред нищо не играем. Оставяме защитниците и вратарите на противниците видимо доволни от своята "импотенция".
А как само плющат салфетки креативните ни момчета по дискотеките не е истина. Ако можеха така и да се раздават на зеления терен, щяха да са световна класа. И така, вместо да обиграваме състав, който да влезне готов за следващите квалификации за Евро 2024, ние продължаваме да си "играйкаме" с играчи по на 32 години. Помните ли, кои бяха героите от предния квалификационен "цикъл" - Михайлов, Бодуров, Галин Иванов, Янис Карабельов ...Ще ви питаме след две години къде ще са героите от настоящия "цикъл".
След мача срещу "часовникарите", в който осъзнахме, че футболния ни часовник закъснява доста, развъртях спортните канали в нета и попаднах на интересен мач от зона Конкакаф. Гледам наш Пласидчо (пича дето преди седмица рина сняг на околовръстното) се наслаждава на хубавото слънце в Порт о Пренс. Какво ли им е споделял на съотборниците и футболните апологети на остров Есперанца за снежните си неволи не знам, но капитана на Хаити (80-то място в ранглистата) беше без особена работа срещу гостуващия Бейлиз (170 място). Горе-долу разлика в класите между нас и Швейцария. Само че гостите уверено уплътняваха фланговете на своята защита, като влизаха здраво в краката на по-можещите си опоненти. Нещо което нашите момчета ги беше много страх да сторят. Къде с късмет, къде със себераздаване, но гостите удържаха двете нули чак до 50-та минута на мача. А някои успяха само седем минути.
Продължавайте да не се вземате на сериозно. Освен ако не се казвате Йордан Лечков или Емил Костадинов. За тях футбола е песен, и те никога не са се провалили в нищо свързано с него. Просто са обградени от мишки и некадърници. И не се плашете - ще "изплющим" Северна Ирландия като гост! Колкото да завъртим колелото на илюзиите.