Автор: MazalatFC
Снимка:Topsport

Ето, че сме на прага на нова кампания за Световно първенство. Очакванията са битка за първото място, но отзад напред с Литва. Иначе програмата изглежда наредена в стил Вуцов, като в първите няколко срещи посрещаме у дома фаворитите за класиране Швейцария и Италия. Ако имахме по-стойностен отбор, при две победи в София сякаш щяхме да заверим визите си за Катар рано рано. Уви, в момента ситуацията в националния ни отбор е толкова неясна, че никой роден фен не си прави илюзиите за нещо повече от тези срещи. 

В последната декада време първата ни гарнитура по футбол се превърна в отбор аутсайдер. Развитието на играта ни доведе до там, че към момента можем да нямаме проблем единствено с отбора на Сан Марино, защото там все още са пълни аматьори. Срещу останалите отбори ще се наложи на играчите ни да поизпотят доста фланелките си. Не е случаен фактът, че за година време успяхме да победим само Гибралтар и то в контрола. Всички останали мачове бяха в графа "тотал щета". 

За това време само двама селекционери успяха да отлепят ютията от тинята. Това бяха някогашните лъвове Любослав Пенев и Петър Хубчев. Уви и двамата напуснаха със скандал поста си в отбора, след като не устояха на критиките на "гениалния плешивец" Лечков относно някои слаби резултати. Единствено при тези двама треньори "лъвовете" ни имаха ясна концепция за гръбнак от футболисти, около които гравитириха останалите играчи. 

В последните две години при управлението на Балъков и Дерменджиев близо 70 играчи бяха повикани в националния отбор, като поне 15 не записаха нито минута, а цели 32 са дебютирали. С други думи хаосът бе пълен, а избистрена концепция за титулярен състав нямаше. Ако спрете някой фен на играта у нас и го запитате кои са лидерите около които се гради отборът, отговорът би бил строго неясен. 

Ако погледнем селекционните листи на нашия отбор и тези на нашите противници ще видим, че най-силните отбори, в които имаме играчи, са Болоня и Лудогорец. Швейцарците разполагат с футболисти с марка Бундеслига, за италианците няма какво да говорим. При настоящото кадрово изобилие е нужно да се запитаме кой селекционен модел трябва да изберем. Дали да викаме хаотично играчи, които привидно са в кондиция (както го правехме в последните две години), или да заложим на няколко млади играчи, които да оформят ядро, независимо от тяхната моментна форма. 

Вече пропуснахме квалификациите за Евро20 и мачовете от Лигата на Нациите есента, в които принципа на селекция бе викане на играчите в добра форма, но и с правилните мениджърски връзки. Така най-много мачове изиграха за този период Лорд Краев и гласеният за многомилионен трансфер в Русия Янис Карабельов. В момента и двамата са извън големия списък с играчи. 

Добрите игри на младежката формация, която беше само на гол разстояние от класиране на еврофинали, даде някаква форма на оптимизъм, че от тази трънка може да излезе някакъв заек. Не е ли по-добре вместо да викаме стихийно играчи, които играят еднакво слабо, да заложим на няколко момчета, показали характер в този отбор, които да използват настоящите мачове за трупане на опит на високо ниво и стиковка в тактически план. И за следващите квалификации за Евро24 да имаме боеспособен отбор, който да гони класиране. За момента от медийните изяви стана ясно, че настоящият селекционер Ясен Петров ще продължи линията на викане на много играчи, които играят редовно за клубовете си.

Нека дадем толеранс на новия старшия, тъй като съвсем скоро ще се запознаем с неговата философия относно националния ни тим. За справка нашия първи противник Швейцария за периода 2001-2021 е ползвал услугите на само трима селекционери - Кун, Хицфелд и настоящия Петкович, който е начело на отбора от 2014. Дали не е време да назначим някой кадърен треньор за по-дълго време? 

И така продължавайте да не се вземате на сериозно, освен ако не сте Джанини (макар и от Пловдив), който мнозина от настоящия изпълком смятат за месия, но биха му гласували вот на недоверие след очертаващия се слаб старт.