Автор: #DD8
На 21.03 ЦСКА загуби от Берое в Стара Загора и окончателно абдикира от каквито и да било претенции за детрониране на шампиона. След мача се случи обичайното – съдията Елтън Джон, момчетата плачат в съблекалнята... Слушали сме ги тези неща. За щастие, предстоеше двуседмична пауза, в която да се посмеем на дъното, което сме достигнали на ниво мъжки национален отбор по футбол (ако не ви е смешно още, време е). Тоест, за червените предстоеше една кротка подготовка за последните ключови мачове от сезона – полуфиналите за Купата. Да, ама не.
Едновременно с обявяването на стартовия състав на България за контролата (извинете, то било квалификация) с Италия, от ЦСКА съобщиха новината, че Любослав Пенев (отново) е новият старши треньор на отбора. Седмица преди „мача на сезона“. По-малко от 5 месеца след назначаването на досегашния наставник – Бруно Акрапович, който ръководи отбора в 9 шампионатни мача – започна с 6 поредни победи, след което в последните 3 мача записа едно равенство и две загуби.
Официалната причина, която беше изтъкната, са слабите резултати в мачовете срещу конкурентите – ЦСКА не само не успя да спечели срещу Лудогорец, Локо Пд и Берое, но не отбеляза нито един гол, допусна 2 и взе само една точка – сякаш звучи логично треньорът да си тръгне при такива резултати, въпреки че отборът постигна добри резултати и продължава напред в турнира за Купата на България.
Това, което не ми се струва логично, е клубната политика. По изтъкната причина за смяната на треньора изглежда, че ЦСКА има за цел да печели титлата. По трансферната политика е очевидно, че клубът (или ръководството) иска да печели пари. В някой нормален клуб може би биха задържали ключовите си играчи до края на сезона с цел да се спечели първенството. Или, ако офертите са твърде добри и не могат да бъдат отказани, поне целите да бъдат ревизирани спрямо това. А всъщност се получава нескопосан опит да се опровергае вечната максима „Не може хем душата в Рая, хем Али Соу в Русия“.
Ако се абстрахираме от официалната причина, можем да помислим върху някои други възможности, които водят до оттеглянето на Гриша Ганчев преди няколко седмици.
Една от тях е Акрапович сам да е решил да напусне, осъзнавайки, че корабът потъва – говори се, че босненецът ще ходи в Динамо Загреб, а някак странно изглежда толкова бързо да е успял да намери къде да продължи кариерата си. Тоест, Бруно напуска по свое желание, а клубът извърта нещата така, сякаш е освободен заради слабите резултати.
Другата е свързана с новия треньор – дали Любо Пенев не е част от предстоящо идване на Стойне Манолов в ЦСКА? Схемата е изпипана, остава само човек в ярка шуба да слезе на пистата и да извади отбора в подходящия момент – Царско Село остава в миманса, а на Армията се прави поредният опит за отлагане на неизбежното.
В крайна сметка, за втори път в рамките на 5 месеца ЦСКА изби рибата с Бруно. А какво ще се случва занапред – ще се минава ли на едър дивеч или ще сгъваме цирка – предстои да разберем.