#SD10

Много може и ще се изпише следващите дни около тази загуба на финал от Манчестър Юнайтед. Английският отбор очевидно беше фаворит в сблъсъка, разполагайки с индивидуални играчи, за които Виляреал могат само да мечтаят. Вина ще бъде хвърляна от много хора по много от футболистите и по много от решенията на треньорския щаб. Истината е, че това е най-незадоволителният финал на един тежък сезон, за който никой треньор, играч или фен не си мечтае. В тази статия ще се опитаме да съберем част от причините за загубата (според нас). 

Контузия 

Нарочно абзацът е кръстен контузия. Защото тя е една. Една, но с огромна тежест за "червените дяволи". Капитанът и лидер на защитата го няма. Оттам го няма и спокойствието, което е необходимо и при изнасяне, и при статични положения. Може да извадим статистика за мачовете с и без Хари Магуайър за Манчестър Юнайтед в дефанзивен план, да чертаем графики, да ги обясняваме с показатели като очаквани голове (xG) и други, но истината е, че за всеки, който не гледа футбол от днес, разликата се забелязва и без тези неща. Макар и да има огромна вариация в качеството на футболистите и дължината на отсъствието, питайте Клоп за липсата на ключов централен защитник. 

Състав

Мнозина биха започнали да изолират индивидуални грешки в малките си черни тефтерчета по коментаторските студия, преди още мачът да е започнал с обявяването на съставите, за да има с какво после да запълнят ефирно време. Истината е, че Оле Гунар Солскяер изкара най-добрите си, най-свежите и най-здрави 11 играчи на терена. Селекцията му беше безупречна преди първия съдийски сигнал. Вратар, който счупи рекорди по спасявания срещу Рома, за да извади мача, двамата най-опитни (не най-добри!) централни защитници, крайни бранители, които не са пропускали важен мач, а единият е във формата на живота си, двоен пивот от физически здрав "черноработник" и по-креативен играч до него, който е изнесен по-напред, пред тях играчът на сезона с най-много създадени шансове, бързи крила във форма и нападател, на който му е необходим половин шанс да вкара (и го направи). Нишката всъщност се загуби около…. 

т.нар. "In-game management" 

Нищо не работеше през първото полувреме за отбора от Англия. Нямаше пространства, в които да навлизат Рашфорд и Грийнууд, в "зона 14" Фернандеш нямаше време за стойностни отигравания, защото беше наситена с дефанзивни играчи, центриранията също не бяха решението между опитния Албиол и високия млад и перспективен Пау Торес. До полувремето се случи очакваното - гол от статично положение и преминаване в схема 5-4-1 за Виляреал, разчитайки на контри. 

Втората половина обаче на терена се появиха Манчестър Юнайтед от второто полувреме на всяка тяхна "обръщалка" - бързи преходи, смъртоносно движение, много шансове. И почти успяха освен изравняването да нанесат и смъртоносен удар. Но въпреки това, отново "заседнаха". Пропуснати бяха няколко шанса, които можеха да бъдат отбелязани във всеки друг мач, но отчайващо беше и…. 

Нежеланието за промяна

И тук нямаме предвид само липсата на смяна до 100-та минута. Не, това не е правописна грешка, действително нямаше смени за "червените дяволи" почти до края на първото продължение. Това е част от менажирането на мача - правилните смени (или липсата им). Да извадиш атакуващ играч за халф, за да уплътниш линия, в която противника не е особено активен и да разредиш такава, която трябва да наситиш за да създадеш шансове… (Фред IN <-> Грийнууд OUT). После да добавиш необходимия атакуващ играч 5 минути преди края на второто допълнително полувреме в 115 минута, комбинирано с дефанзивна рокада… иии две смени в 123 минута, с които вкарваш "дузпаджии". Все едно гледахме урок по неправилно използване на петте смени на скамейката. 

Преди да приключим този дълъг абзац, нека не забравяме и двата призрака, които преследват Оле цял сезон - зоналната защита и двоен дефанзивен пивот в халфовата линия. Те могат да се анализират до степен собствена серия от статии. 

Индивидуален “disaster class”

Оле Гунар Солскяер и Манчестър Юнайтед са прекарали много от мачовете този сезон на гърба на индивидуалността на определен играч, като това се случваше на ротационен принцип между Бруно Фернандеш, Маркъс Рашфорд, Единсон Кавани, Пол Погба и други. Нарочно не споменавам Люк Шоу, защото снощи той отново беше близо до играч на мача. Останалите от изброените просто се губеха, като само за Кавани може да бъде измислено извинение, тъй като той е човекът, до когото атаките и топката просто трябва да стигне, за да отбележи, а той реализира т.нар. “half-chance”. Дони ван де Беек можеше да се появи на терена за свежест и креативност в халфовата линия, но и това не се случи. Но Оле остана верен на състава, чакайки този магичен индивидуален момент, като срещу Уулвърхямптън по-рано през сезона например. И това беше грешка. 

Опит

В точно такива мачове си личи колко пъти си извел отбора във важен мач и си им предал "духа на Манчестър Юнайтед", ДНК-то, хъса, желанието за победа. Не, Оле не е толкова слаб треньор, колкото ще бъде изкаран следващите дни, но също като отбора, той е незавършен. Има и много добри тактически мачове този сезон като двете победи срещу ПСЖ и РБ Лайпциг, мачовете от лигата срещу Лийдс и Манчестър Сити и още и още. Но последното парче липсва, и това е опитът във важни и решаващи мачове. Още повече, когато си изправен срещу… 

“Мистър Лига Европа”

Ако си мислите, че Унай Емери случайно е достигнал до финал 5 пъти в този турнир, помислете пак. Спечелил е вече 4 от тях, което е доста добро постижение, даже уникално за втория по сила европейски клубен турнир. Но със сигурност по пътя е научил много важни уроци - как да менажира отбора, какви смени да направи (и кога), на кого може да разчита за дузпите като отговора на последния въпрос очевидно е на ВСЕКИ, дори и вратаря. 

Сега накъде? 

Както е казал мъдрецът, “Съмтаймс уин” (и следва реклама, за която не ни плащат и няма да напишем). Много е важно да се инвестира от собствениците на клуба в точно такива моменти, които съвсем малко не ти е достигнало, за да покажеш амбиция и желание за промяна и успех. Оле трябва да остане, но без да му бъде удължаван договора на този етап, да му се закупят първи избор играчи на позициите, които той счете за необходими, като според нас това са дефанзивен халф, централен защитник и дясно крило и ако отборът не прогресира достатъчно с новите покупки, той да бъде заменен бързо след изтичане на настоящия му договор през лятото на 2022 и без плащане на нови неустойки. Но, за да бъде тежко съден този (и който и да е друг треньор), трябва да му бъде позволено да развие визията си чрез покупки, когато наличните играчи не достигат. Защото прогрес има и е очевиден. Миналата година отборът беше 3-ти, по-миналата шести, този сезон “червените дяволи” са комфортно втори няколко кръга преди края. На трите загубени полуфинала от миналия сезон отговарят четвърт-, полу- и финал (ако изключим безславното отпадане от "групата на смъртта" в Шампионска лига). За жалост, отново загубени. Но, колкото и да е минимален, прогрес има. И решението не е да бъде хвърлен Оле под автобуса и да не бъде инвестиран нито цент в състава. В такъв случай след една година отново ще сме на тези редове и ще пишем как някой би бил по-добър с наличните играчи. Решението е инвестиция, амбиция и чак тогава треньорска рокада.