#SD10

Тези дни, вследствие на загубата от Виляреал, в едно от чуждестранните спортни издания, четох анализ за Оле Гунар Солскяер, който ме накара да се замисля. Точните думи бяха “Is Ole flying too close to the sun, that his wings start to melt”. Oчевидно журналистът визираше мита за Икар и Дедал и сравняваше възможностите на Оле с митологични литературни персонажи, които са надценили многократно своите. И това сравнение остана в главата ми. 

Всеки треньор, всяка година, стига до решаващи мачове. И това не е задължително да е финал на купа, това може да е всеки мач с достатъчна психологическа тежест, за да влияе на играчи и треньор. От всички мачове, които съм гледал на Манчестър Юнайтед през сезон 2020/21, се сетих за някои от вододелните сблъсъци на норвежеца и отбора му. И това бяха сблъсъци, които имаха влияние върху прогрес в купа или позиция в лигата. В този материал, ще изброя някои от тях, без претенции за изчерпателност.

Шампионска лига
8 декември 2020 г.
РБ Лайпциг 3-2 Манчестър Юнайтед

Прогресът до финала на един европейски клубен турнир може лесно да замаскира отпадането от друг такъв. Особено, когато то се е случило в груповата фаза. Смекчаващо вината обстоятелство може да е трудността на групата, но при положение, че Оле взе мачове срещу Лайпциг и ПСЖ, но падна в елементарен такъв срещу Истанбул Башакшехир, това не е фактор. Стигна се до първия решителен сблъсък от тази статия, в който му беше необходима само точка. Още преди началото на сблъсъка, с излизането на схемите, феновете на “червените дяволи” забелязаха, че любимият им отбор ще излезе с прекалено дефанзивна схема, диктувана според мнозина от тях от страхливост, но всъщност, това беше чиста прагматичност от страна на Солскяер с оглед на ситуацията. Инструкциите са били ясни - не допускайте гол. Уви, зоналната защита и Линделоф цял сезон не са добра комбинация и мачът започна меко казано ужасяващо, като изпъкваше и липсата на адекватно позициониране от десния бек - Арън Уан Бисака, който доста често навлиза към центъра, не само в този мач, за да покрие зоната зад централния бранител до него. С дузпа и късен натиск за малко да се стигне до 3-3, но фактите са, че не трябваше да се поставят в тази ситуация въобще. Още по-лош вкус оставя и фактът, че вечният съперник на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, на по-късен етап премина като нож през разтопено масло през същия отбор, без даже да се изпоти. 

Купа на лигата
½-финал
6 януари 2021 г.
Манчестър Юнайтед 0-2 Манчестър Сити

Всичките разговори за прогрес и положителния рекорд без загуба като гост в лигата можеше да бъдат поставени в друга светлина, ако развоят от този мач беше различен и Манчестър Юнайтед се бяха изправили срещу Тотнъм, тогава на Моуриньо. Уви, за пръв път от доста време, Оле Солскяер опита да изкара на терена отбор, който да се надиграва с добре смазаната машина на Пеп. Но преценката на норвежеца не беше точна, защото в почти всяка зона от игрището индивидуалните качества на манчестърци не достигнаха за нищо повече от бездушна загуба с 0-2 като домакин. Достатъчно куриозно е, че почти всички загуби на “червените дяволи” са като домакин този сезон, но да загубиш 5-ия си полуфинал в рамките на две години и половина, като за втори път това се случва срещу градския съперник, със сигурност не е приятно усещане. Малък плюс е надеждата, че Оле ще си вземе поука и няма да има 6-а полуфинална загуба. 

Висша лига
27 януари 2021 г.
Манчестър Юнайтед 1-2 Шефилд Юнайтед

Невероятната форма в лигата се дължеше от една страна на това, че останалите отбори имаха ужасни периоди, изпълнени с контузии, треньорски рокади и грешни решения и, от друга, на уникалната гостуваща форма на Манчестър Юнайтед. Но чудото беше факт - с повече изиграни мачове от Сити “червените дяволи” бяха на върха в класирането за пръв път от години. И за да запазят надежда да са там и края на май месец, им трябваше победа срещу последния в класирането. Като домакин. Разковничето е в последните две думи. Не може отбор с амбиции за титла да запише толкова много равенства и загуби и то като домакин във Висшата лига. Още по-лош беше безхарактерният начин, по който домакините излязоха да проведат мача. Ако от телевизионната мрежа бяха решили да скрият времето и резултата, всеки, който се включва по-късно би предположил, че първия в класирането вече води с няколко гола на почти сигурния изпадащ отбор и са намалили оборотите и са забавили темпото, за да убият съвсем мача. Уви, това се случваше от първата минута. Пасове по широчината на халфовата линия без никаква идея как да се пробие защитата на много по-слаб отбор бяха и все още са характерна черта на този състав. От своя страна, Крис Уайлдър бе е доволен на това да изчака шансовете си от статични положения и контраатаки срещу бавните централни бранители на “дяволите”, единият от които би бил отнесен и от лек пролетен ветрец, камо ли от тараните на по-непретенциозните британски отбори като неговия. Познат сценарий от минали сезони и минали мачове. Същият развой. Шансът за титла - почти изгубен, ако претендентът от същия град с трикратно по-дълга скамейка си вземе и мачовете в аванс. А не мисля, че е имало съмнения, че те ще го сторят, дори и сред феновете с най-розови очила и червени екипи в същия град.

ФА къп
¼-финал
21 март 2021 г.
Лестър 3-1 Манчестър Юнайтед

След сравнително стабилно представяне в оставащите мачове от лигата и елиминиране на Ливърпул в предния кръг на ФА къп, пред Манчестър Юнайтед стояха “лисиците” от град Лестър, които не бяха в най-добрата си форма. Поредният ужасяващ мач, загубен в халфовата линия от двойния дефанзивен пивот, използван от Оле Солскяер през почти целия сезон. Целта на тази схема? Да насити центъра и да даде допълнителен слой, който да предпази бавните централни защитници от допускане на грешки при контраатака. Иронията е, че точно центъра не беше на нивото, на което трябва да бъде в такъв сблъсък. И тук блести бивша трансферна цел на Манчестър Юнайтед. Юри Тилеманс е бил пред подписване с клуба, но докато чака Ед Уудуърд е получил оферта от Лестър, която е била сходна във финансовите си параметри. Липсва само елементът на изчакване, характерен за семейство Глейзър и компания. Колко поетично! Точно този играч буквално разнищи халфовете на “червените дяволи”, за да вкара едно от попаденията. За друг от головете на избраниците на Брендън Роджърс, Фред асистира на Келечи Ихеаначо. Нужно ли е да казвам, че и до ден днешен няма трансферни слухове около позицията на централен (дефанзивен) халф и отбора на Оле или вече сами се досетихте?

Висша лига
13 май 2021 г.
Манчестър Юнайтед 2-4 Ливърпул

Спорно е включването на този двубой в настоящия списък. При положение, че няколко точки бяха необходими на Манчестър да гарантират второто място и протестите на феновете, които доведоха до сгъстяване на програмата, победата тук не беше никак гарантирана. Като добавим и факта, че Ливърпул имаха всичко, за което да играят, под формата на борба за топ 4 и местата от Шампионска лига за следващия сезон, беше ясно кой ще е отборът с повече за губене и съответно - печелене. Но при мач, който започна обещаващо и беше почти изцяло контролиран в ранните етапи на срещата от домакините, срещу кръвния враг да изключиш в такъв момент е недопустимо и бива наказано. Отново си пролича слабостта на халфовата линия, която не беше на необходимото ниво, въпреки личащите си в нея скъпоплатени имена. Допълнително, липсата на Хари Магуайър хвърли в хаос цялата отбрана на домакините, особено когато е необходимо спокойствие при изнасяне на топката, подреждане на съотборниците и лидерство. В такива мачове, обаче, формата и класирането никога не са имали значение, защото всеки такъв сблъсък идва с огромна психологическа тежест, под която отново “червените дяволи” се сринаха. 

Лига Европа
Финал
26 май 2021 г.
Виляреал 1-1 Манчестър Юнайтед 
(11-10)

В тази статия е описано доста подробно всичко около този злополучен двубой. Тук може само да се отбележи психологическия елемент и страха от загуба, който беше обхванал Оле Солскяер до такава степен, че да направи първата смяна в 100-та минута. Страх, неопитност, прагматичност, игра за дузпи, от които нищо никога не е гарантирано. Разочарование и тъга, които сложиха короната на този странен сезон. 

Краят на сезона е меко казано разочароващ и толкова лошо тактически проведен мач, който да се окаже финалния пирон в кампания, изпълнена с обрати, контузии и сгъстен график в сезон, диктуван от световна пандемия, няма как да не повлияе на фенове и медии, които да започнат да задават въпроси вече не само около индивидуалните качества на състава и нуждата от попълнения, но и около максимума на треньора. Започва ли слънцето да разтапя восъка по изкуствените криле на Оле, пардон Икар, който е дръзнал да се осмели да се доближи достатъчно до върха, че да се опари? Началото на дълго и безкрилно падане ли е това или ще успее бордът на директорите чрез трансфери да скрепи летателния апарат достатъчно бързо, за да не се разбие или дори, защо не - да полети отново и да се доближи безпроблемно до останалите божества в лигата, които летят с ракети, самолети и хеликоптери, спонсорирани от държави или собственици, на които им пука достатъчно, предстои да разберем.

Аз все още не съм взел решение дали осмеляването да доближиш върха само по себе си е достатъчно, за да ти гарантира още един полет пред погледите на феновете, които стоят долу, цъкат с език и не вярват, че восъкът и този път ще издържи. Те вече почти сигурно са взели своето решение и чакат поредното нещастие и поредното падане на поредния Икар.