Автор: #DD8

Как Ливърпул обърна каруцата на Норич

Преди мача

Както обикновено преди мач, точно час преди началото му започнах да презареждам сайта на Ливърпул, нямайки търпение да видя с какъв състав ще излезе Клоп за предстоящия двубой.

Никакви изненади в защита – очаквах Матип да започне пред Конате, защото мениджърът винаги е твърдял, че може да пусне нов атакуващ играч веднага, но за хората с дефанзивни функции е наложително първо да свикнат с начина на игра на отбора, преди да могат да бъдат полезни.

В халфовата линия нещата не стояха така. Милнър, Окс, Кейта? Въпреки обективните причини (завърналите се късно участници на континенталните първенства), тази формация в центъра на терена провокира повдигане на вежди. Макар подобна халфова линия да започваше почти всеки мач в предсезонната подготовка, все пак си мислех, че Фабиньо може да започне като опорен халф, за да осигури по-добра протекция на защитната четворка.

Направи впечатление липсата на Хендерсън и Тиаго в групата за двубоя, както и оставянето на Фирмино на пейката за сметка на Диого Жота, но за това роля изигра гореспоменатото по-късно завръщане на играчите, които стигнаха до късна фаза на Евро 2020 и Копа Америка.

Двубоят

Донякъде изненадващо, Ливърпул остави топката на Норич в първите минути. Домакините имаха няколко впечатляващи атаки, една от които завърши със ситуация пред Теему Пуки, който не успя да преодолее Алисон от сравнително малък ъгъл. Изглеждаше сякаш тази тройка в центъра не може да даде контрола върху топката на Ливърпул, за да бъде осъществен траен натиск над съперника. 

Проблемът за Норич дойде от това, че Ливърпул продължава да е отбор, на който не му трябва продължително владеене на топката, за да я вкара във вратата. В средата на първото полувреме, Ван Дайк се пребори за една топка с претендиращия за нарушение Пуки близо до наказателното поле на Ливърпул. Четири подавания (включително опита за овладяване на Салах, който се оказа „къс пас“) и 13 секунди по-късно и Крул трябваше да вади топката от мрежата.

От там насетне Ливърпул пое контрола върху мача и не остави шансове на домакините. Вторият гол бе подобен на първия – бързо преливане от защита в атака, ситуация трима на двама, която Мане не отигра оптимално, но отбитата топка щастливо се озова в Салах, който „егоистично“ я подаде на свободния Фирмино, за когото остана единствено да покаже, че някои ситуации дори той не може да пропусне.

Оставаше време и за впечатляващи неща – Салах отбеляза за пети пореден сезон в откриващия мач (не лош показател за „Чудо за един сезон“), Цимикас, вероятно заради умора, забрави как се играе футбол в последните 10 минути, а Алисон направи чудеса от храброст в края на мача, за да заслужи премията си за чиста мрежа.

Положителното

Химията в нападение се завърна. Много се изговори (в някои случаи не без основание) за егоизма, проявяван от Салах и Мане през миналия сезон. Е, началото на този е обнадеждаващо – редица комбинации между двамата, включително и един опит на Салах да свие топката към сенегалеца в ситуация, в която изглеждаше по-логично да стреля. Жота, макар и да не беше чак толкова въвлечен във играта, реализира от единствената ситуация, открила се пред него и донесе нужното спокойствие.

Импровизираната халфова линия си свърши работата. Нямаше фойерверки нито от Кейта, нито от Окс, но двамата бяха на ниво и ограничиха до минимум възможностите пред съперника. 

Защитата се справи с почти всичко, което предложи Норич. Матип и Върджил демонстрираха класата си, Алисон трябваше да се намесва само 2 пъти и макар и двете ситуации да бяха доста опасни, това бе всичко, което бе позволено на домакините. Има какво да се желае все още от цялостния облик на отбора в дефанзивната фаза на играта, но е възможно да има положителна промяна при завръщането на „титулярите“ в центъра на терена.

Завръщането

Над 300 дни изминаха от онзи мач с Евертън, който „счупи сезона“ на Ливърпул. Е, чакането свърши, а Върджил отново излезе на терена с червената фланелка в официален мач. 

Надали някой е очаквал, че веднага ще демонстрира нивото, което го вкара в дискусии за „Най-добър защитник в историята на Висшата Лига“. Не зная дали ще се върне към убийствената си форма от този период, но не съм сигурен дали изобщо е необходимо. Напълно е възможно да позагуби малко от скоростта си, която му позволяваше да се надбягва на равни начала дори с Мбапе, но една травма не може да му отнеме футболната интелигентност – прочитането на ситуациите, позиционирането, опита.

Не трябва да забравяме, че Върджил не е само защитник. Още в самото начало на мача вчера се видя колко по-различен е отборът с неговото присъствие на терена. Едно от най-силните му качества, което не се изтъква на преден план толкова често, е разнообразието на подаванията, които отправя. Да, не е от типа защитници, които ще опитват пасове по земя между линиите в центъра на терена, но за сметка на това запазената му марка си остава дългото подаване към дясното крило, което рязко сменя темпото и дава предимство на отбора. Миналата година след поредното загубено гостуване на Анфийлд от Арсенал, Микел Артета не скри възхищението си:

„Пресираш ги с всичките си сили и ги поставяш под напрежение...
и Ван Дайк прави 60 метров пас към Салах и пресата е преодоляна“.

Предстоящото

Следващият тест е срещу Бърнли, който допусна обрат вкъщи от Брайтън в първия кръг. Възпитаниците на „Рижавия Моуриньо“ бяха отборът, който спря серията на Ливърпул от последователни домакински мача без загуба на 68, което ще е допълнителна мотивация за предстоящия двубой. 

Очаква се Фабиньо, Хендерсън и Тиаго вече да бъдат на разположение на Клоп, който сподели, че се радва на подобни „главоболия“, предизвикани от това коя опция да избере за дадена позиция.

Би трябвало добрият старт да бъде затвърден и да се постави добра основа за първия ключов двубой – домакинството на Челси по-следващата събота.