Чувал с брашно срещу намазана погача или просто – Арсенал срещу Челси
автор: Филип Йотов
Беше една мартенска събота през 2014 година. Любимият ми Арсенал гостуваше на Челси в мач номер 1000 на Арсен Венгер начело на клуба. Съквартирантът ми в студентската квартира по онова време беше голям фен на Челси и се бяхме подготвили подобаващо за мача с десетки бири и мезета. Отделно му бях дуднал за мача цяла седмица преди това, защото си беше мач от битката за титлата. Най-сетне в 13:30 (австрийско време) така очакваният от мен сблъсък започна…. Е, в 13:50 аз вече пушех гневно трета цигара и не желаех да гледам повече – 3:0 за Челси в 17-та минута, гарнирано с червен картон за Арсенал. В крайна сметка катастрофата в този мач за моите любимци беше пълна и загубихме с 6:0. Беше едно от най-големите унижения след онова 8:2 от Манчестър Юнайтед три години по-рано.
Оттогава мачовете с Челси меко казано ме притесняват. Бях притеснен и за този мач и то още преди загубата на Арсенал от Брентфорд. Томас Тухел в момента изгражда една страховита машина , която като нищо ще доминира в английския и европейския футбол през следващите няколко сезона. Дебютът на Лукаку също не вещаеше нищо добро за Арсенал, имайки предвид хаоса в защита, на който станахме свидетели в първия кръг. Всички предпоставки за нова катастрофална загуба за топчиите бяха налице. Челси нанесе цели 22 удара към вратата на Арсенал, но (за щастие 😊) вкара „само“ два гола. Въпреки това, някои аспекти от играта и поведението на артилеристите меко казано ме притесняват. Арсенал изглеждаше като чувал с брашно, от което може и някога да излезе доста добра и апетитна питка, но в момента е просто чувал с брашно. Челси изглеждаше като намазана с масълце погача, готова да спечели най-елитните кулинарни състезания на света.
Контузии
Преди да изброя какво ме притеснява, трябва задължително да отбележим липсващите за Арсенал играчи. Първите два мача де факто пропуснаха най-класните играчи на Арсенал – капитанът Обамеянг, Александър Лаказет, Томас Партей и Габриел. Това са играчи, които са ключова част от първия отбор и от тактическата постройка и схема на игра на Артета. Липсата им беше очевадна и според мен изигра голяма роля в записването на тези две поредни загуби. Но все пак има и други причини за фалстарта на сезона за Арсенал.
Защитата
Миналия сезон Арсенал беше трети по най-малко допуснати голове и въпреки това завърши едва осми. Всички очаквахме Артета да надгради в защита и той опита да го направи, похарчвайки 50 милиона за Бен Уайт. Уайт е играч с профил, който на хартия би паснал супер към тактиката на Микел Артета – неговото умение за игра с крака и за пасове ще бъде ключово в изнасянето на топката. Всъщност това прословуто изнасяне е градивният камък за тактиката на ученика на Пеп. Всяка атака започва от защитниците на Арсенал и Артета е непреклонен към този вид изнасяне на топката, дори в моментите, в които артилеристите изпитват трудности от евентуална висока преса от страна на своя съперник. Да се върнем на Уайт – срещу Брентфорд проекто-титулярът за националния отбор на Англия на Световното догодина изглеждаше като уплашено момче, което не е сигурно какво точно трябва да направи. Защитата на Арсенал изглеждаше плаха и дезорганизирана и именно хаосът се набиваше на очи, особено при положенията за двата гола на Брентфорд. Същото видяхме и срещу Челси. Уайт пропусна този мач, но това даде възможност на Пабло Мари да покаже качества и да се докаже, че има място в първия отбор. Е, начинът, по който Лукаку прегази Мари в атаката за първия гол на Челси е достатъчно красноречив. Но ще е грешка да обвиняваме конкретни играчи за играта на Арсенал. Нека видим… Седрик Соарес, Роб Холдинг, Пабло Мари, Киърън Тиърни. Ами, на мен лично това никак не ми звучи като защита, с която можеш да постигнеш класиране в топ 4 или дори топ 6. Да, когато се възстановят и завърнат контузените, евентуално защитата може да изглежда така: Белерин/Чеймбърс, Бен Уайт, Габриел, Тиърни. На хартия доста обещаващо, но на практика колко ли още нелепи грешки ще бъдат допуснати, докато се сработят защитниците? Истински плашещ за мен е фактът, че защитата, която се явява наистина ключов елемент за цялостната постройка на отбора, изглежда толкова нелепо и на моменти дори жалко. През цялото време Челси нападаше без проблеми и е въпрос на късмет, че Арсенал допусна само два гола.
Ялово нападение
Е, да, Лаказет и Обамеянг ги няма. Обаче ние феновете на Арсенал знаете ли от колко време дуднем, че трябва да се даде шанс на Мартинели и Балогун. Е, и двамата получиха своя шанс да направят заявка за титулярно място. Меко казано се провалиха в това. И отново подчертавам – това не е критика към момчетата персонално. Цялото нападение на Арсенал изглежда доста ялово. Новата звезда на Англия Сака, новата десетка на Арсенал Смит-Роу, 70-милионният Пепе и вълнуващият млад талант Габриел Мартинели поведоха атаката на Арсенал. И вместо да станем свидетели на красиви комбинации, бързи спринтове, финтове или въобще нещо, подхождащо на Арсенал такъв, какъвто го помним от преди десетина години, единственото което видяхме бяха еднотипни атаки – нападение отляво, където топката се пуска към Тиърни, който опитва прострелно центриране по земя и каквото стане. Е…нищо не стана. Същото беше и в първия мач срещу Брентфорд. Ами, извинявайте, но дори Берое показа повече креативност в атака в снощния си мач срещу Ботев Враца.
И цялото това нещо идва в момент, когато се очаква Лаказет да бъде продаден, а наскоро се заговори дори за трансфер на Обамеянг в Барселона. Вече е доказано, че в настоящия отбор на Арсенал няма кой да замени двамата голаджии, така че това са допълнителни поводи за притеснения относно бъдещето.
Джака?
Вече съм почти сигурен, че Гранит Джака има и друг (освен двамата си братя) таен брат-близнак. Този брат-близнак не е особено надарен с футболни качества и цъка в Арсенал. Когато дойде мач на Швейцария обаче, Гранит Джака излиза от скривалището си и се превръща в един от най-силните лидери, които аз съм виждал на терена. За Швейцария той буквално изяжда тревата на терена и прегазва всичко наред, само и само да помогне на националния си отбор да печели (и то срещу световни и европейски шампиони). Когато е облечен в екип на Арсенал, той е друг играч. Да, има проблясъци на моменти, но те са рядкост. Най-често от него получаваме хилави пасове, объркан поглед, грешно позициониране и като цяло посредствени представяния (а в един мач срещу Палас получихме дори средни пръсти и ругатни 😊). Разбира се, напълно в стил Арсенал под управлението на Еду и Артета, клубът го възнагради с нов договор. Може би ще се опитат да го продадат догодина за повече пари, ако се нормализира пазарът, но с оглед договори като този на Уилиян, Йозил или Колашинац, феновете на Арсенал няма как да не се притеснени за това.
Инатът на Артета
Ако Артета доказа едно нещо до този момент начело на Арсенал, то е фактът, че той е супер инатлив. По-голям инат от магаре на мост. Навие ли си нещо на пръста – няма мърдане! Щом го е решил, ако ще таванът да падне, да цъфнат налъмите в градската баня или да свърши светът, той няма да си промени решението. Примерите за това са много – ситуацията с Йозил, с Гендузи, с това изнасянето на топката от вратаря, което понякога е самоубийствена тактика, с Обамеянг на крилото, със системата 4-2-3-1, при положение, че с 3-4-3 Арсенал изглеждаше далеч по-стабилен и дори спечели ФА Къп… и още, и още. Няма лошо да имаш принципи, няма лошо да имаш убеждения и да ги следваш. Но понякога трябва да си способен да се запиташ дали именно тези принципи и убеждения ще ти донесат победата. Трябва да си способен да опиташ нещо различно, нещо ново. Артета досега е супер праволинеен и не показва, че е готов да отстъпи от своите идеи дори един милиметър. Този аспект за мен лично е много притеснителен, защото в съвременния футбол трябва да си готов да приемеш новото или да предприемеш различното по всяко време. Не става да вярваш само в една тактика, само в един стил на игра и когато стане очевидно, че той няма да ти донесе победата и успеха, да продължаваш да се блъскаш в стената без да опиташ нещо различно.
На края на днешното словоизлияние от един фен на Арсенал ще припомня, че в третия кръг артилеристите срещат Манчестър Сити. Шампионите на Англия са гладни за победи и може би доста раздразнени след загубата от Тотнъм в първия кръг. В първия отбор на Сити конкуренцията е по-голяма от всякога и всеки играч ще опита да направи всичко по силите си, за да подсигури титулярно място. Това не вещае нищо добро за една защита, която все повече прилича на защита на отбор от втора испанска лига примерно. Вижте – Стърлинг, Грийлиш, Фоудън, Марез срещу Седрик, Холдинг, Мари, Тиърни. Направо звучи несериозно. Ако Артета не предприеме нещо различно, загубата му е сигурна.
И защото започнахме с една бая черна дата за Арсенал, отива да завършим с друга. Арсенал гостува на Сити на 28 август, точно 10 години след ОНАЗИ загуба от Манчестър Юнайтед с 8-2. Е, ако мислите, че 6-0 от Челси е оставило тежък спомен, нямате си и представа каква е раната от този мач в съзнанието и паметта на феновете на Арсенал. Да се надяваме да не се стига до подобни сцени. Нека си пожелаем да видим поне малко от онова, което помним от Арсенал – чест, дух, достойнство, комбинирани с красива и резултатна игра в атака.