Микел, имаш точно 30 дни!
автор: Филип Йотов
След изиграването на първите три кръга от английската Висша лига Арсенал се намира на последното място в класирането с нула точки и голов актив 0:9. Общо взето – КРЪГЛА НУЛА. И като игра, и като цялостно присъствие на терена. За феновете на артилеристите няма дори капчица оптимизъм за един различен сезон. А те не искат много – желаят просто техният любим Арсенал да не бъде боксова круша на отборите от топ 4, както и да не допуска срамни загуби като миналогодишната от Бърнли с 0:1 насред Емирейтс Стейдиъм.
През изминалия сезон Артета едва оцеля начело на Арсенал. След поредица от безобразни мачове и резултати през есента и зимата главата му висеше на косъм. Тогава съдбата го целуна в най-подходящия момент и на 26 декември 2020 неговият отбор излезе срещу плачевно слаб Челси. Арсенал направи може би втория си най-силен мач под ръководството на младия си мениджър (за мен най-силният е финалът за Купата на Футболната Асоциация от същата година) и успя да победи с 3:1, показвайки красива и резултатна игра. Преди този двубой ръководството гласува невиждана до този момент доза на доверие в испанеца и въпреки многото критики поради слабите резултати собствениците на клуба решиха да го оставят начело на лондонския клуб. Последва моментен възход, който направо бетонира Артета като мениджър на Арсенал. “Trust the process” стана мотото на поддръжниците на Микел и това беше ”рецептата“, с която феновете се опитваха да лекуват загуби от Уест Хям, Астън Вила, Саутхямптън, Евертън, Виляреал и още, и още….
Това лято трябваше да бъде лятото на Микел. До голяма степен успя да „изчисти“ и да моделира първия отбор по свой вкус, като на моменти бяха вземани доста странни решения като това Уилям Салиба да бъде отдаден под наем за трети пореден сезон, след като бе закупен за около 30 милиона преди три години. Капитанът на младежкия национален отбор на Франция Матео Гендузи също не получи шанс да се реабилитира пред своя мениджър след сбиването му с Нийл Мопе от Брайтън през юни 2020. Вместо тези двама изключително перспективни младежи привържениците на Арсенал ще имат удоволствието да наблюдават играчи с фантастични футболни умения като Пабло Мари и Мохамед Елнени. Но да се върнем на лятото на Артета. Арсенал похарчи сериозна сума за трансфери (около 150 милиона) и въпреки това отборът изглеждаше плачевно в първите три мача от новия сезон. Ще си позволя едно кратко отклонение. Из мрежата непрекъснато гледам сравнения между Арсенал и Манчестър Юнайтед през този трансферен прозорец – как едните похарчили 150 милиона за Самби Локонга, Нуно Тавареш и Бен Уайт, а другите дали по-малко за Джейдън Санчо, Рафаел Варан и Кристиано Роналдо. Това само показва колко много път има пред себе си Арсенал, за да стигне до сегашното ниво на Ман Юнайтед като клуб и да може да „съблазнява“ играчи от подобен калибър като Кавани, Роналдо и Варан. Защото се видя, че с давидлуисовци и вилияновци (или дори щефанлихтщайнеровци, за Бога!) просто няма как да стане.
Има много основателни причини за ужасното начало на сезона и няма как да пренебрегнем най-сериозната от тях. Главните звезди от „проекта“ на Микел Артета отсъстваха. Главните герои, около които ще се изгражда този отбор. Говорим за централния защитник Габриел, централния халф Томас Партей и капитана на отбора – Пиер-Емерик Обамеянг. Като добавим отсъствието на голаджията Лаказет, провалът в тези първи три мача беше съвсем в рамките на нормалното. Това е и може би единственият повод за частичен оптимизъм, както и причината за настоящата статия.
Нека дадем един последен шанс на Микел Артета начело на Арсенал. Нека да видим как ще изглежда отборът с Габриел и Бен Уайт в центъра на защитата, с Локонга и Партей в средата и с Йодегаард, Смит-Роу, Сака и Обамеянг в атака. Ако и в този вид Арсенал не започне да печели срещу по-скромните съперници и да се представя достойно срещу топ-отборите, то, Конте, Еди Хау или който и да си – заповядай на мястото на Артета! Хубаво ще е за противниците на Микел да се запасят с търпение, защото собствениците на клуба показаха, че трябва да стане нещо изключително извънредно, за да уволнят мениджъра. До момента му гласуваха доверие в изключително тежки моменти, извадиха пари за желаните от него играчи и някак не виждам да се разделят лесно с него. Но в същото време феновете на Арсенал врат и кипят, фучат и е само въпрос на време да се стигне до още по-сериозни протести срещу „крьонкетата“ от тяхна страна.
Каква е моята лична прогноза за бъдещето на испанеца?
След паузата за националните отбори през септември на Арсенал му предстоят четири мача – домакинство срещу Норич, гостуване на Бърнли, домакинство на АФК Уимбълдън от Карабао Къп и накрая – домакинство срещу вечния съперник от Северен Лондон. Тотнъм в момента са начело на лигата и изглеждат надъхани и уверени да се борят за челните места. Представянето в тези четири мача ще решат въпроса около поста на Микел Артета. Минимумът, който трябва да се гони, е победа и в четирите двубоя. Арсенал е на 9! точки от Тотнъм и в момента като че ли цяла Вселена ги разделя. Артета има 12 дни от днес до първия мач от тази серия да направи нужното, че Арсенал да заиграе поне някакъв футбол и да заприлича на отбор. Постигне ли поне това, победите срещу Норич и Бърнли ще дойдат, вярвам го. Някои ще кажат „Тъпо е бъдещето на мениджъра да се решава от победа в градското дерби срещу Тотнъм!“. На тях бих отговорил, че е още по-тъпо срещу Челси, Ман Сити и Ливърпул да излизаме като обречени. Време е Микел да поеме цялата отговорност за случващото се в Арсенал. Време е да покаже резултати и да докаже, че е човекът, който може да направлява клуба в правилната посока след ерата „Венгер“.
Микел, имаш точно 30 дни!
