Спечелена точка, или загубени две?

автор: Димитър Димитров

Преди мача

Да, след този двубой има още 35 други. Да, каквото и да се случи, първенството няма да бъде решено точно в този ден. И все пак мачът бе с огромно значение – ненапразно в Англия тези срещи са наричани с термина „six-pointer” – мач за 6 точки. Дотук с пълен актив, и двата отбора имаха възможност да направят сериозна заявка за това какво ги очаква занапред през сезона.

Отново без (големи) изненади в състава на Ливърпул – Фирмино започна на мястото на Жота, а възстановеният Робъртсън замени Цимикас на левия бек (следвайки логиката на Клоп да се доверява на „доказано работещото“). Фабиньо се завърна като опорен халф, Хендерсън се премести по-напред като „осмица“, а Харви Елиът запази мястото си, заслужено със страхотните изяви в предходния мач срещу Бърнли.

Двубоят

Преди инцидента, променил коренно мача, двата отбора ни предоставиха зрелище, изпъстрено с атаки и от двете страни.

Първоначално Ливърпул имаше страхотна възможност да открие, но на правилната позиция се озова грешния човек и отиграването на Хендерсън предизвика въздишка на облекчение от всички, симпатизиращи на Челси.

Впоследствие Хаверц бе изпуснат при един корнер и изстрелът му с глава описа такава парабола, че остави Алисон безпомощен. Все пак, може да търсим възможност за по-добро представяне от бразилския вратар в ситуацията, защото не успя да се придвижи изобщо по посока левия си ъгъл, а опита да спре удара скачайки от място, което се оказа невъзможно.

Въпреки че Ливърпул успя да осъществи натиск в опит да върне гола, контраатаките на Челси бяха опасни и при една от тях в 35-та минута Маунт бе изведен зад червената защита, но стреля встрани от врата.

Последните 10 минути от полувремето бяха за Ливърпул – първо Харви Елиът пропусна да изравни от чиста позиция, а после се намеси... Гари Невил:

“Да гостуваш на Анфийлд винаги е еднакво. Трябва да оцелееш първите 20 минути и да грабнеш шанса, когато дойде. Челси изиграват перфектно първо полувреме.”

Проблемът дойде от това, че на толкова високо ниво е напълно достатъчно да изиграеш една единствена ситуация кошмарно. Да, акцентът изцяло попадна върху съдийското решение, но как се стигна до него?

След „изстрела“ на Матип топката отиде право нагоре, а за нея в борба влязоха... Менди и Маркос Алонсо. След карамбол топката се върна у Матип, който уцели гредата, а после изстрела на Мане бе блокиран на голлинията от Рийс Джеймс първоначално с тяло, но впоследствие и с ръка, което по правилата на играта в момента означава само едно – дузпа и червен картон.

Треньорът на Челси Томас Тухел основателно изрази недоволството си от това, че на съдията му бе показан само стоп кадър от контакта на топката с ръката на Джеймс, но въпреки това решението не би могло да бъде друго:

“Когато играч играе неправомерно с ръка и предотврати отбелязване на гол или чиста голова възможност за съперника, играчът трябва да бъде отстранен независимо къде е извършено нарушението.”

Какви са критериите за това в кои случаи играта с ръка се счита за нарушение?

- Умишлено докосване на топката с ръка (например движение на ръката към топката)

- Докосване на топката с ръка в ситуация, в която положението на ръката уголемява обема на тялото.

В конкретния случай и двата критерия са изпълнени, така че спорове за отсъждането не биха били основателни. Впоследствие Салах отбеляза отсъдената дузпа и двата отбора се оттеглиха на почивка.

И тук се промени всичко.

Спомняте ли си последния мач на двата отбора на Стамфорд Бридж? Резултатът бе равен в края на полувремето, когато Кристенсен повали откъсващия се Мане и бе изгонен. Клоп пусна Тиаго, а Ливърпул спечели безпроблемно с 0:2. Съдейки по настроенията сред червената общност непосредствено след края на мача, очевидно очаквахме нещо такова да се случи и в този мач.

Уви, Челси на Тухел е много по-различно животно от Челси на Лампард. Изключителна дисциплина, допълнена с нужната класа и Ливърпул бе ограничен до няколко опасни удара отдалеч, няколко разбърквания в наказателното поле и един по-чист шанс, при който Салах подаде топката в ръцете на Менди от добра позиция.

В крайна сметка Ливърпул не успя да вкара втори гол, макар и цяло второ полувреме да се игра пред вратата на гостуващия отбор. За щастие на червените фенове, Челси също не успя да вкара втори гол, защото редките им контраатаки през втората част бяха изключително опасни и довеждаха до голови ситуации.

Именно заради очакванията на полувремето, след края на двубоя се чувствах така, сякаш Ливърпул бе загубил мача. Обективно погледнато, бе пропусната страхотна възможност да се спечели един много важен мач. Също обективно погледнато, с оглед развитието на мача до 45-та минута, вероятно повечето от нас биха били доволни на равенство в края му.

В крайна сметка двата отбора спечелиха по една точка, в лагера на Челси (логично) я отпразнуваха бурно, а в лагера на Ливърпул все още всичко е спокойно.

Позитивното

Дори дни по-късно очевидно усещането за пропусната възможност надделява и е трудно да се фокусираме върху хубавото.

И все пак трябва да се отбележи, че Матип и Ван Дайк се справиха с Лукаку. Харви Елиът отново направи добър мач, а макар нападателите да можеха да покажат повече, всеки един от тях изигра важна роля за изравнителния гол – Жота направи пробива, от който се стигна до корнер, Мане показа непримиримост и отправи изстрела, срещнал ръката на Рийс Джеймс, а Салах реализира хладнокръвно дузпата.

Публиката

Гледал съм мачове на Анфийлд, макар и срещу непретенциозни съперници и на моменти се случваше да е толкова тихо, че гостуващите фенове да дразнят с рефрена „Тук библиотека ли е?“. От друга страна, в големите мачове атмосферата е нещо коренно различно (питайте новата звезда на ПСЖ).

Именно затова ми се стори странно, че гледайки двубоя по телевизията, през по-голямата част от него чувах единствено феновете на Челси. Четейки фенски мнения след мача, и други хора изразиха същата теза – че феновете не са застанали зад отбора. В същото време щастливците, които са имали възможността да присъстват на мача, твърдяха, че атмосферата е била на високо ниво.  

Попаднах на тезата, че това е резултат от политика на излъчващите да се увеличават микрофоните пред гостуващата агитка. Звучи като логично обяснение, особено в конкретния случай, когато е имало опасения дали ще се повтори една песен, която феновете на Ливърпул отдавна пеят по адрес на Челси, но наскоро предизвика скандал заради възможното ѝ тълкуване като хомофобска.

В крайна сметка се надявам Анфийлд да продължи да бъде стадионът, където 90 минути текат изключително бавно, а Копът да е трибуната, която „привлича топката във вратата“, защото отборът, който защитава клубните цветове в момента, го заслужава напълно.

Предстоящото

Две седмици пауза, която този път ще е по-различна. Бразилците, както и всички, които трябва да играят в страни, които Англия третира като най-опасни за заразяване с Ковид, няма да бъдат пуснати да играят за националните си отбори.

По този начин предстоящото гостуване на Лийдс на 12-септември не би имало още един допълнителен елемент на затруднение за Ливърпул освен всичко онова, което Лудия Марсело е подготвил.

Пред Ливърпул остава задачата да продължава да печели „сигурните“ мачове и евентуално да се възползва по-добре от възможностите, които ще получава в предстоящите „дербита“.