Младите момчета нашляпаха страхливия треньор
автор: Стоян Стоянов
В неочакван развой на събитията, белязан от червен картон за гостите, Йънг Бойс взеха 3 точки от Манчестър Юнайтед. Много желая да говоря само и единствено за треньора, но ще си го запазя за друга статия. Стартовите 11 на “Червените дяволи” бяха очаквани, като за свежест в състава и почивка на титулярите от предния мач Варан, Матич и Грийнууд влязоха Фред, Дони ван де Беек и Линделоф. Нищо изненадващо нямаше и в схемите на двата отбора - 4-2-3-1 беше предпочитаната постройка и на двамата треньори. Впечатление ми направи, че само двама от избраниците на Дейвид Вагнер, бивш наставник на Хъдърсфийлд, някога в кариерите си са играли в лига от топ 5 на европейските първенства. Срещу този скромен съперник, Манчестър започнаха неуверено, като феновете им очакваха повече още в първите минути. Първият гол не закъсня, разбира се, отбелязан от господин Шампионска лига - Кристиано Роналдо. След него мачът бе белязан от закъсняло влизане и може би леко пресилен червен картон, но съдийските решения са последния проблем в червено. От там инициативата изцяло поеха швейцарците, като за пълния обрат точни бяха Муми Нгамалео в 66-та минута и Теосон Сибачо в 95-та минута след потресаваща грешка на Джеси Лингард.
Дони ван де Беек игра добре като номер 8
В 45-те минути на терена, Дони ван де Беек показа добра игра като номер 8 (повече за ролите на вътрешните халфове четете тук). Да, имаше някои закъсняли шпагати, които за щастие не доведоха до “ефекта Бисака”, но разпределянето на топката беше изключително качествено, дори под напрежение. Със сигурност Дони не се представи по-лошо от Скот Мактомини в ролята на централен халф.
Невидимият Пол Погба
Имаше една реклама на котешка храна, в която котката изключва лампата и пак я включва и се изумява на ефекта. Така се чувстваха и феновете на Манчестър Юнайтед. За този мач Погба просто беше изключил лампата. Натиснат беше бутона, на който пише “Pogba OFF”. Елементарно загубени топки, лошо изнасяне, множество подарени контри на далеч по-скромен отбор. Смея да твърдя само едно относно Пол Погба - защитните му функции, качеството на изнасяне в такива мачове и цялостната му липса на постоянство и концентрация не заслужават заплата 400 000 паунда на седмица, която още стои като оферта. Кой знае, следващият мач може да е “Pogba ON” и да направи 4 асистенции, но това няма да промени мнението ми и представянето му в последните години. Но очевидно, каквото и да направи, той е имунизиран от това да бъде сменен, за разлика от Дони, Санчо и дори РОНАЛДО!
Длъжникът Арън Уан Бисака
Какво си мислеше Бисака с такова влизане? Повеждането на топката беше ужасяващо. Както не веднъж се случва на фланга, когато е в атакуваща позиция. Но този път той тръгна навътре и… просто закъсня. За късмет, нямаше контузия на противниковия играч, но съвсем спокойно можеше единственият му досег с футбола да е на PlayStation от там нататък. Абсолютно ненужно влизане за спорна топка в центъра, което коства не само 3 точки, но и цялостното представяне на отбора на терена, тъй като донесе и…
Безумните смени на Солскяер
Очевидно единственият шанс за ранна смяна е червеният картон. Диого Дало веднага влезе на терена на мястото на Джейдън Санчо. Да, Санчо беше вял, очевидно все още се адаптира. Но единият е атакуващ играч, а другият дори не е чак толкова по-добър дефанзивно от англичанина. Но, това е най-логичната смяна от всички, случили се след картона. Юнайтед се прибраха в половината си и затвориха успешно първото полувреме.
Второто обаче, мачът беше друг. Рафаел Варан влезе на мястото на ван де Беек. Изключително ненужна смяна за опазване на резултат срещу отбор с много малко класа в редиците. Схемата с влизането на Варан и Дало стана 5-2-2, като на върха останаха само Бруно Фернандеш и Кристиано Роналдо, които въпреки индивидуалните им качества, нямаше какво толкова да сторят. Резултатът беше изравнен в 66-тата минута и отговорът, който последва беше…
Страхлив до мозъка на костите си
Преди по-малко от седмица Кристиано Роналдо вкара 2 гола в последните минути на мач за Португалия, за да ги издърпа собственоръчно до 3-те точки. Не искам да търся статистика колко точно пъти е правил подобни неща в кариерата си. Бруно Фернандеш имаше тих мач, но в последните сезони, след тихи мачове като този, е завършвал с 2 асистенции и гол. Да извадиш двамата си атакуващи играчи, за да пуснеш дефанзивен халф в лицето на Матич и що-годе атакуващ играч (Лингард) e крайно неадекватно. Съвсем нормално и в реда на нещата, без атакуващи играчи на терена, инициативата бе изцяло прехвърлена в ръцете на домакините с вездесъщата цел да се опази свещената една точка в група, в която си фаворит, от първия двубой. За точно такива изпълнения за Моуриньо всички фенове крещяха в едно гърло, че това не е Манчестър Юнайтед. А сега? Тишина. Не пълна, но съвсем не е толкова единодушно мнението.
Вместо заключение
В такъв мач, когато нямаш нищо за губене, феновете на Манчестър Юнайтед са свикнали треньорът им да се хвърля за всичко. Много по-достойно е да загубиш 3-1, но да си бил постоянна опасност пред вратата на домакините с човек по-малко, отколкото да изкарваш най-опасните си играчи почти веднага и да браниш резултат 0-1 от 37-та минута. Приликите с един британски треньор, който бранеше 1-0 от първите минути на един финал са напълно случайни. А най-жалкото в случая е да затвориш мача в 37-та минута и даже да не успееш да го направиш като хората. Неизбежно е да се правят паралели с Томас Тухел, който на Анфийлд, едно от най-негостоприемните места в света за гостуване при пълни трибуни, затвори мач срещу многократно по-добър съперник. В края на мача на терена имаше трима централни бранители, двама крайни, дефанзивен халф, един централен, един атакуващ и един нападател. А имена като Еланга и Грийнууд търкаха пейката и наблюдаваха сюблимния пас към играч на другия отбор на един футболист, който още лятото трябваше да е продаден в Уест Хям за 30-ина милиона. Пари, които “чуковете” очевидно имаха и похарчиха. Най-тъжното в случая е, че поуки от такива мачове си вадят само феновете на отбора.