Една (не)заслужена класика

автор: Димитър Димитров

Преди мача

Оптимална халфова линия, оптимално нападение и що за защита?! Бързо се разпространи информацията, че Трент е заболял (за щастие, не от страшната болест) и това е продиктувало смяната му в последния момент с Милнър.

И в предишни разбори сме отбелязвали, че Цимикас е готов за мястото на левия бек в „по-лесните“ мачове, за да се даде почивка на Робъртсън, който започна като титуляр в 48 от 54-те мача, които Ливърпул изигра предишния сезон. Също беше ясно, че на Матип трябва да се даде почивка по някое време, но може би с оглед на така стеклите се обстоятелства, сякаш по-логично беше да се заложи на Гомес, който е играл много с Ван Дайк, вместо на Конате, което буквално изгради защита от четирима души, които никога не са играли заедно.

Все пак, Клоп реши да избере французина, който имаше никак не леката задача да се справя с Бентеке и подкрепящите го от фланговете Заха и Аю.

Двубоят

Първите 2 минути бяха буквално панически за домакините, а Палас бе близо до откриването на резултата след статични положения – сигналите бяха налице, че следобедът няма да е никак близо до „разходка в парка“.

Все пак, през първото полувреме Ливърпул осъществи натиск, Жота собственоръчно се кандидатира за челно място в класацията „Пропуск на сезона“ след като от 3 метра вместо в опразнената врата, изпрати топката... на Гудисън парк.

Малко преди края на полувремето, Мане не пропусна при идентична ситуация и откри резултата, превръщайки се в първия играч, вкарал в 9 последователни двубоя срещу същия съперник.

Вместо да поемат контрол върху срещата, Ливърпул допусна да бъде натиснат в определени периоди през второто полувреме, но влезлият от скамейката Едуар този път не показа същата успеваемост, както през изминалия уикенд срещу Тотнъм и пропусна да изравни резултата.

Интригата бе убита десетина минути преди края на двубоя с гол-близнак – отново Цимикас центрира от корнер, топката се озова в празна зона около вратарското поле на Гуаита и Салах бе безпощаден. Ливърпул изглежда реши, че мачът е спечелен и още в ответната атака Едуар можеше да върне интригата, но Конате поправи грубата си грешка и блокира изстрела в последния момент.

Класиката бе оформена отново след корнер – този път Гуаита реши да помогне на защитниците пред себе си и боксира топката... право на крака на Кейта, който от воле я прати в левия ъгъл и отпразнува изключително бурно попадението:

Положителното

Клиничността се завръща. Ливърпул не отнесе Палас така, както го направи през седмицата с Милан (през първите 30 минути), но отново отбеляза 3 попадения.

Макар да не създаде много ситуации от игра, отново се затвърди тенденцията отборът да е най-резултатен във Висшата Лига след статични ситуации (вече 16 попадения, отбелязани по този начин от началото на сезон 2020-21).

Цимикас не отстъпва на Робъртсън в офанзивен план. Още през първото полувреме достави отлична топка на далечната греда и Хендерсън бе близо до попадението, а два негови корнера доведоха до първите 2 попадения. Палас имаха претенции за евентуално негово нарушение в наказателното поле срещу Бентеке, а едно от най-чиститe положения за гостите дойде след центриране от неговата зона, така че все още има какво да се желае в дефанзивната част от играта, но Клоп вече доказа, че може да те научи да играеш като бек (освен ако не се казваш Алберто Морено).

Ливърпул (някак) запази чиста мрежа. Ключови намеси на Алисон, няколко блокирани изстрела в последния момент, но скалъпената защита се справи. Очакванията, че Заха ще се подиграе с Милнър, не се оправдаха. Конате получи първи уроци на тема „Висша Лига“ и може да използва придобития опит занапред.

Леки притеснения

Играчите ми се сториха уморени в началото на второто полувреме. Клоп преди и след мача акцентира, че цикълът „неделя-сряда-събота“ е най-тежкият за един отбор, та може би придаваме твърде голямо значение на моментите, в които Ливърпул загуби контрол върху мача.

Трябва да се отдаде заслуженото и на Кристъл Палас, които не само ограничиха Ливърпул до много малко ситуации от игра, но и създадоха доста добри ситуации.

Конате допусна грешки. Особено груба беше онази веднага след втория гол, когато се приближи твърде плътно до Едуар и в крайна сметка позволи да бъде преодолян, остявяйки нападателя да постави тяло между него и топката. Това, разбира се, е и проблемът на позицията – може да си перфектен през целия мач, с изключение на 10 секунди, и пак да бъдеш „виновник“ за лош резултат. Все пак, Ибу е само на 22, а на тази възраст Върджил, например, все още беше играч на Грьонинген.

Нова контузия в халфовата линия. Твърде е рано да минаваме в панически режим, но спомените от миналия сезон са все още пресни. Положителното е, че първоначалните информации са, че травмата на Тиаго не изглежда сериозна и всички се надяваме да няма обезпокоителни новини.

Предстоящото

Най-вероятно малко почивка за титулярите през седмицата, тъй като предстои гостуване на Норич в един от „любимите“ турнири на Клоп.

След това предстои гостуване на новака Брентфорд, който не започна никак лошо сезона и загатна, че може да предизвика проблеми.

Очаква се към тренировки да се завърне Фирмино, който да даде още една опция за атакуващата формация и да помогне за следващата успешна стъпка към предстоящото голямо предизвикателство – домакинството на Ман Сити в началото на октомври.