Емоционално влакче на ужасите на Лондон стейдиъм

автор: Стоян Стоянов

Висша лига

Кръг 5

Уест Хям (Варан а.г. 30’) 1 – 2 Манчестър Юнайтед (Роналдо 35’, Лингард 89’)

В първия от два поредни двубоя между тези съперници Манчестър Юнайтед победиха инфарктно Уест Хям с гол на Джеси Лингард. Погба и Фред запазиха титулярните си места от вторник, докато Санчо отстъпи мястото си на Грийнууд, а завръщане в стартовата единайсеторка направи и Скот Мактомини за сметка на Дони ван де Беек. За Уест Хям големият отсъстващ бе Михаил Антонио, острието в атаката им, а дебют за “чуковете” в този турнир направи Кюрт Зума. Някъде около съставите трябва да вмъкна и няколко думи за предаването по българските телевизии. Понеже имам и португалски спортни канали, като част от пакета телевизии на локалния доставчик, впечатление за пореден път ми прави разликата с нашите. Пет минути преди мача тук вървят реклами на 4 букмейкъра, докато по чуждия канал не препускаха като мустанги през съставите и позволиха на атмосферата изцяло да ни потопи във футболното дерби с картина от стадиона. 

Отборите на бившия и настоящия треньор на Манчестър Юнайтед бяха подредени в схема 4-2-3-1. Мачът стартира бавно, очаквано за феновете на “червените дяволи”, гледали около 30-ина подобни двубоя миналия сезон. На терена Юнайтед се появиха чак около 24-тата минута, когато дойде и първият им по-сериозен удар, отправен от Роналдо, разбира се. 6 минути по-късно резултатът бе открит от злощастен рикошет на другия край на терена, само за да бъде изравнен в 35-тата минута от Роналдо, който се превръща в главно действащо лице на всеки мач, в който взема участие до момента. 

След агресивното начало от страна на Манчестър Юнайтед на второто полувреме, двата състава си разменяха положения, но сякаш дни наред “чуковете” можеха да се бранят със същия успех. Спорни положения белязаха голяма част от игровото време, само за да може в 89-та минута Джеси Лингард да сложи точка на сблъсъка. Или по-скоро многоточие, след което следваше дузпа, отсъдена с ВАР, която “г-н Надежден”, Марк Ноубъл, пропусна, за да сложи край на емоциите на феновете на двата лагера. 

Център. Темпо. Фред. 

Трите думи нямат място в едно изречение, особено спрямо играта на Юнайтед. За пореден мач темпото в средата на терена е отвратително бавно за състав, който се бори за отличия (отбелязано още в анализа на мача срещу Саутхемптън). Множество грешни докосвания, бавене на топката, никакво движение без нея. Това започва да става запазена марка на Оле Солскяер постепенно, като в процеса отборите, които играят с нисък дефанзивен блок, губят всяко притеснение, когато Манчестър Юнайтед владеят топката. Не помага и абсолютната офанзивна безполезност на Фред. От всичките му подавания повечето са назад, а много от тях са и грешни, като липсва и дефанзивна увереност в играча, за да възстанови притежанието на топката, когато неминуемо го загуби. Футболист от неговия ранг няма място в стартовите 11 на отбор от топ 4 на Англия. 

Хари Магуайър вече е по-слабият централен защитник

Сякаш е паднала увереността на англичанина от факта, че лятото в Манчестър акостира Рафаел Варан. За всеки неутрален зрител няма база за сравнение между двамата и това започва вече да личи и в играта на Магуайър. Повече непредизвикани грешки, по-лошо позициониране. Не знам дали просто предните сезони Магуайър е изглеждал добър на фона на Линделоф, Байи и Туанзебе, но със сигурност в момента конкуренцията е напълно различна. И гол с рикошет от Варан не може да му отнеме правилната и сигурна игра в защита. 

Да поговорим за Погба. Отново. 

Както знаем от шеметното дерби на Розите, Пол Погба не е флангови играч. Нито типичен такъв е и Мейсън Грийнууд. По този начин Юнайтед оперираха почти без флангове. Осъдително спрямо треньорското решение и играта на Погба на лявото крило също е и липсата на химия между него и Люк Шоу, тоталното игнориране на фланговите дефанзивни функции на французина и забавянето на атаките, когато те трябва да бъдат изострени. Цялата липса на флангови играчи от класически тип кулминира в изсипани топки към средата на атаката и създава… 

Роналдо-зависимостта на Манчестър Юнайтед

Откакто стъпи на британска земя, всичките новини около клуба се въртят само и единствено около него. Съответно, на терена, остротата си загубиха Мейсън Грийнууд, Джейдън Санчо и Бруно Фернандеш. Всички те са сведени максимум до асистиращи футболисти, играещи второстепенна роля. Тактическият план на Солскяер може да бъде събран в едно изречение - “Подайте топката на Роналдо!”. Тепърва това ще трупа негативи за състава в червено, но за момента знаците са плашещи. Ако Роналдо не отбележи, отборът изглежда беззъб, безидеен. Феноменален пас на Бруно Фернандеш отново няма да открадне нито едно заглавие, а всички медии ще пишат за четвъртия гол в три двубоя за Роналдо. След зависимостта от Фернандеш, зависимостта от Роналдо изглежда като най-пристрастяващия тактически наркотик за норвежкия мениджър на “Червените дяволи”. Ако и тази зависимост има същия ефект, нищо чудно зимата да бъде купен още един португалец.

Потресаващо съдийство

Дори и ВАР не може да спаси тоталната липса на синхрон между съдиите. В отделните кръгове на лигата един и същ съдия няма една и съща преценка. В ера, в която технологиите трябва да помагат, феновете все по-често ги усещат като нещо, което пречи, особено на футболната игра. Първоначално дузпа не бе дадена за Уест Хям, защото имаше засада по същото време, ситуацията беше гледана с ВАР, естествено. По-късно Роналдо вкара гол, който миналия сезон щеше да бъде отменен, но този бе даден. Към края на мача, в наказателното на Уест Хям не бяха свирени две дузпи, които в минали кръгове, не години, биха били дадени. Подобно положение имаше и срещу Манчестър Сити този уикенд, когато съдията се довери на преценката си и даде дузпа и червен картон, само за да го отмени ВАР. Ден след ден критериите стават все по-неясни, което прави обслужването на интереси на даден отбор по-лесно. Времето ще покаже кой е този отбор във Висшата лига този сезон, но за момента това със сигурност не е Манчестър Юнайтед. За щастие на всички, които се оплакваха от многото дузпи в полза на “червените дяволи”.

Лингард и Де Хеа преподаваха в края на мача

Много бе изписано в медиите, много лоши мнения, как и двамата не стават и как не са играчи за Манчестър Юнайтед. Дори аз все още съм на мнение, че Джеси Лингард няма какво да даде на отбора от детско-юношеските си години. Не ми допадна смяната на Роналдо през седмицата, със сигурност не исках да видя номера на Лингард да свети на таблото на четвъртия съдия. Но той ме накара да съжалявам думите и мислите си при влизането му. Задържаше по-качествено топката от Погба, подаваше по-точно и беше по-подвижен в атака. Кулминацията на всичко бе страхотният му завършващ удар в 89-тата минута, който обещаваше да донесе победата. Най-футболният гол в този мач. Без радост, защото е отбелязан срещу отбора, който му предложи убежище от злите медийни езици, когато най-много му трябваше. На другия край на терена, обаче, трябваше да има още един герой. След абсолютно правомерно дадена дузпа, отново с ВАР, Дейвид Мойс направи грешката на Саутгейт - пусна играч, само за да бие наказателен удар. И Де Хеа донесе ключови три точки със спасяването си. 

95 минути по-късно

Не съм по-убеден, че Оле Солскяер е правилният човек за този отбор. Темпото в средата отново куца, съставът е уязвим на контри и зависим от индивидуална класа. Кога все пак отново в един мач ще вкара играч, влязъл от скамейката срещу бившия отбор, където е блестял под наем? Съвсем нереално за повтаряне става, като е комбинирано със спасяване на 11-метров наказателен удар от вратар, който не е известен с това? От терена на Лондон стейдиъм Оле Солскяер беше набрал четирилистна детелина в този мач. Късметът ще замаскира слабата игра пред по-голямата част от фен базата, а както стана ясно и от мача срещу Нюкасъл, на този етап индивидуалната класа е прекалено много, за да позволи на леки треньорски грешки да я спрат. Докога, предстои да разберем.