Необичайният модел на управление на Брентфорд

автор: Стоян Стоянов
снимка: Sky Sports

За пръв път чух за революционния модел на Брентфорд от ... шефа ми. Той е лондончанин, фен на Тотнъм, който следеше червено-белите в Чемпиъншип заради представянето им и мрежата им от скаути, оформяща уникален модел. Дори ми прати статия на тази тема, която стоя известно време отворена в табовете ми, но така и не стигнах до нея. За втори път чух за този модел в ефира на Диема в мача на "Пчеличките" срещу Арсенал, когато Боби Борисов каза, че Брентфорд оперират с революционен модел.
Самата история е приказка от футболния елит на Англия, като неизменна част от нея е скаутския модел на клуба от Лондон, построен от Расмус Анкерсен и собственика им Матю Бенъм. Този модел работи от 2014 досега, като най-тежкото предизвикателство пред него е Висшата лига, а целта е ясна - задържане в елита и постепенно надграждане.

Какво точно променят от Брентфорд

Както знаем, повечето отбори имат широка скаутска мрежа, като целта им е да подписват с таланти от всички възрастови групи. Това е стандартният модел по който се движат футболните клубове. Не е нужно да споменавам минусите на този модел, който изисква голям ресурс, екипировка, треньори, бази и всичко към тях. Цената на това начинание прави финансово невъзможно отбор от четвъртото ниво на английския футбол да скаутва играчи от второто ниво на френската лига, заради трансферни цени, договори и заплати.

През 2016 година, Брентфорд изцяло решават, че стандартния футболен модел не е за тях. Те спират да поддържат академия като другите отбори и започват с т.нар. “Б-отбор”. Част от причините дава Расмус Анкерсен, футболен директор в Брентфорд в това интервю:

“Когато имахме 15 или 16-годишен играч, в който виждаме потенциал да стигне до най-високото ниво, идваше голям отбор и ни го отмъкваше. Благодарение на правилата за компенсация, това няма как да бъде спряно, защото те облагодетелстват големите отбори. По този начин инвестицията в такъв играч не си струва.”

Според Анкерсен, загубата на Ян Поведа към Манчестър Сити през 2016 не е причината за промяната на модела, но е част от проблема и пример, който най-добре го илюстрира. “Гражданите” подписват с един от ярките тогавашни таланти само за около 30 000 паунда. Така клубът започва да развива само играчи във възрастовия диапазон 17-20 години, като нарича школата си с простичкото име “Brentford B”.

Но да се върнем още една крачка назад

През 1989-а Матю Бенъм завършва световноизвестния университет Оксфорд като магистър по физика. Предричат му успешна научна кариера, но не му се занимава с това. Прекарва 12 години в икономическия сектор и достига до вице-председателското място на Bank of America. През 2001-ва напуска банкерския бизнес и започва работа в букмейкърската компания Premier Bet. Бенъм винаги е вярвал повече в числата зад статистиката, отколкото в “сухите” показатели. Той винаги взема предвид повече данни, потенциалът, а не едно лошо представяне.
През 2007 година, той отпуска заем от 700 000 паунда на "пчеличките", като от малък е техен фен. В договора има клауза, че при неспазване на сроковете за погасяването му, бизнесменът има право да стане основен акционер. Пет години по-късно от клуба не са му върнали нито пени и той упражнява това свое право. Така в офисите на клуба встъпват физици, математици и блестящи аналитици, които изцяло променят облика на отбора и начина, по който той се управлява.

Моделът “Мънибол”

За избягващите американски спортове, т.нар. “Модел Мънибол” (наричан още и “Кешбол”) е измислен от бившия американски бейзболист Били Бийн, който носи много успехи на отборът Оукланд Атлетикс. Всичко това е описано по-подробно в книгата на Майкъл Луис от 2003 година “Мънибол” (или филмът от 2011 с участието на Брад Пит). Това е модел, базиран на статистика и изчисления, но не само на играчите, които достигат показатели достойни за заглавията на вестниците, а по-скоро на играчи, които правят сходни неща, но все не успяват. “Нешлифовани диаманти”.

Моделът на Брентфорд е частично базиран на тази концепция. По този начин те намират обещаващи играчи, развиват ги и когато неминуемо дойде време да ги продадат, не само са готови със заместници, но са и на голяма печалба. По този модел, вече близо десетилетие, Бенъм развива отбора. Уловката тук е, че за да печелят пари и да купуват играчи на по-достъпни за финансите им цени, от Брентфорд гледат много повече показатели. За разлика от нормалните скаутски звена, които обръщат внимание на добре представящите се играчи, “пчеличките” се фокусират над тези футболисти, които правят правилните неща, но малко не им достига.

Как работи това? Първо - използват статистика… много статистика! Второ, залагат главно на показателя очаквани голове (xG), който е развит последните години в детайли (за него може да прочетете повече тук). Използвайки тази система, дори и някой да има слаб мач, те добавят очакваните голове и очаквани асистенции към представянето им. Основно се залага на

Играчи от долните дивизии

Заради това купуват футболисти на цени, които могат да платят, но на база на цялостното им представяне и анализ, биха се вписали в отбора и стила на игра. Например, по време на закупуването си, Иван Тоуни е оценен на 440 хиляди от Transfermarkt, но за него лондонския клуб дава почти 7 милиона. В момента цената му е около 20 милиона, но реалистично може да бъде продаден дори за 40, като това ще означава около 36 милиона печалба от процеса. Това би било продължение на системата им от последните години, като ярки примери са Саид Бенрама и Оли Уоткинс, за които те получават съответно 27 и 26 милиона. След това ще закупят някой за 10 милиона, ще се целят в трансферна цена от 50 милиона и ще продължат да развиват клуба, скаутската мрежа и начина си на опериране.

Можем да кажем че , моделът за изучаване на играчите на Брентфорд е изключително любопитен,базиран е на “Мънибол” от бейзбола - те постоянно намират ярки таланти, които развиват на конкурентни цени. В процеса стават по-интересен за гледане клуб, а играта им става по-интелигентна и динамична, така успяха да достигнат до Висшата лига. Нивото на състава се покачва с всяка успешна инвестиция и сделка, а същото се случва и с “Б отбора”, от който се очаква да произведе бъдещи титуляри . Предстои да разберем дали цялата тази методология ще е успешна в най-високото ниво на британския футбол, но първоначалните знаци от представянето на “пчеличките” са добри.

Източници:

https://webcafe.bg/football/komardzhiyata-koyto-prevarna-zaem-ot-700-hilyadi-v-300-miliona.html
https://www.youtube.com/watch?v=l647yi6ElXk
https://www.youtube.com/watch?v=mPPyOwpIvjw
https://www.skysports.com/football/news/11748/12133576/ivan-toney-brentford-explain-how-their-recruitment-model-works
https://www.fourfourtwo.com/features/will-brentfords-model-continue-to-work-at-premier-league-level
https://totalfootballanalysis.com/article/analysing-brentfords-recruitment-strategy
https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-05-28/big-data-model-takes-local-london-team-to-soccer-s-richest-game
https://premierleaguenewsnow.com/brentford-moneyball-model-premier-league-promotion/
https://www.reddit.com/r/PremierLeague/comments/ntczg5/brentfords_moneyball_strategy_explained/?utm_source=amp&utm_medium=&utm_content=post_body