Скучна битка на резервите за Купата на скамейките

автор: Стоян Стоянов

Съставите и на двата отбора бяха пълни с футболисти, които имат нужда от игрово време. Различни бяха общо 21 играча, тоест само Джаред Боуен запази титулярното си място от сблъсъка преди 3 дни. Схемите на двамата треньори отново бяха 4-2-3-1 и мачът започна сходно - с гол на Уест Хям, след който те се затвориха и дебнеха на контра. Попадението на Мануел Лансини в 9-тата минута беше улеснено от груба грешка в нестикованата защитна линия, която позволи на играч на съперника да пробие отдясно. От “червените дяволи” за гола спомогнаха Телеш, Санчо, Матич и Линдельоф. Нахъсани от попадението и от това, че имат много за доказване, 11-те на Юнайтед веднага вдигнаха темпото и опитаха да отвърнат на удара. Трибуните на Олд Трафорд бяха запълнени от 72 246 фена в делничен ден за второстепенен турнир за разлика от други клубове, които не могат да напълнят стадиона си за мач от Шампионска лига. Подкрепата от трибуните, комбинирана с вдигане на темпото, кулминира в няколко по-чисти положения, от които Мата удари греда от малък ъгъл, а всичко изглеждаше, че води към поредния обрат. Домакините упражняваха висока преса почти до края, а Уест Хям, когато успяваха да се измъкнат от нея, изглеждаха като опасен отбор на контраатака. Липсваше обаче завършващият удар за Манчестър Юнайтед и дори и влезлите като резерви Мейсън Грийнууд, Антъни Еланга и Бруно Фернандеш не успяха да пробият ниския дефанзивен блок на гостите, изпълнен перфектно от резервните им играчи. Даже напротив - Уест Хям в края на мача удариха греда на свой ред и имаха възможност съвсем да убият интригата. 

Упадъкът на Антони Марсиал

Не знам как стигнахме до етап, в който блестящата надежда на Монако, купен за рекордна сума тогава, с клауза за Златна топка в първия договор с Манчестър Юнайтед да изглежда приключил. Да, Марсиал изглежда приключил за това ниво. Той не пресира съперника, отиграванията му не са вече хладнокръвни, а в малкото положения, в които се окаже пред гола или взима грешно решение, или пропилява добри шансове. Може би най-остра нужда французинът изпитва от цялостна смяна на атмосферата, защото за националния отбор на Франция сякаш играе друг футболист (не, не е за Погба този абзац, а може и да бъде в следващия мач). Каквото и да стане с Марсиал, шансовете му ще са все по-малко заради отсъствието на Купата на лигата, както и предстоящото завръщане на Кавани и Рашфорд. Не би ме изненадало да започне да си търси нов отбор още зимата, както таблоидите говорят. 

Дони ван де Беек и Матич оформят добро партньорство

Ако трябваше да избера играч на мача само от Юнайтед, това щеше да е ван де Беек. Много добри отигравания в атакуващ план, добри защитни намеси и винаги, когато владееше топката, домакините изглеждаха опасни. Холандецът търсеше остри подавания и бързо развитие на атаките. Ако добавим и интелигентното му движение, въпросителните около това защо не е титуляр стават все повече и повече. До Дони на терена имаше класически дефанзивен халф в лицето на Матич, който носеше и капитанската лента. Партньорството, което те оформиха в центъра, несъмнено вдигна темпото в сравнение с Фред и Мактомини като двойка, като топката стигаше бързо до Лингард. Той я разпределяше добре, но от там нататък нещо се късаше по веригата. Може би защото...

Санчо още не е пристигнал от Борусия

Търпение ще е необходимо около представянето на Джейдън Санчо. Да, трансферната сума не беше малка. Да, в Германия той правеше невероятни неща. Но Бундеслигата не е Англия, колкото и клиширано да звучи. Най-бързото сравнение може да бъде направено с Кай Хаверц и Тимо Вернер, които също бяха топ играчи в Германия, но им отне доста време да се приспособят. При Санчо налице е техниката, качествата му са неоспорими, но сработването със съотборниците му и адаптацията към темпото и изискванията на Висшата лига и придружаващите я вътрешни турнири ще отнемат време. Важно е да не се забравя, че въпреки високата трансферна сума, англичанинът още е едва на 21 години. За щастие работата на Оле с младежите е нещо, което има повече плюсове и резултати в последните години, отколкото много други аспекти от треньорството му.

Хибридна схема и качествени смени

За пръв път смените започнаха рано, като целта беше да се изостри играта. Да, можеше още на полувремето да бъдат направени промени, но за отбор от ранга на Юнайтед смяна в 60-тата минута и двойна в 70-тата в Купата на лигата трябва да са достатъчни. Играта с хибридна схема, доближаваща се до 3-4-3 с Еланга като ляв халф и Грийнууд като десен, докато зад тях са Дало, Байи и Линделоф изглеждаше като изцяло нова тактическа страница в норвежкия бележник - нещо, което не съм виждал от месеци. 27 удара по посока вратата на гостите също рисуват картинка, в която не толкова треньорските инструкции са проблемът, а изпълнението им от хората пред гола. 

Лингард е във форма

Не знам какво е направил Дейвид Мойс с Лингард, но момчето е във форма! Цяло първо полувреме беше най-активният играч в червено, като търсеше топката постоянно, тичаше срещу защитата, печелеше единоборства и ако имаше ВАР, щеше да спечели и дузпа за задържането на Ноубъл, който за 3 дни щеше два пъти да стане герой за грешния отбор. Най-добро впечатление ми направиха решенията, които Лингард взимаше. Нямаха нищо общо с това, което бяхме свикнали да виждаме от него преди наема му при “чуковете”. Доста често търсеше двойни подавания, откриваше пространство или го превземаше правилно. Определено Джеси Лингард започва да придобива всички характеристики на “супер смяна” по калъпа на треньора си от едно време и ако това продължи, кой знае, може би ще му се намери място и на Олд Трафорд. 

Когато отборът си затваря една купа, остават други турнири

След тези 90 минути футбол стана ясно, че скамейката на Манчестър Юнайтед е по-необиграна и по-лоша единайсеторка от тази на Уест Хям. Не знам как се стигна до това, но просто нямаше нито един от тези 11 футболиста, за когото да кажа, че не заслужава шанса си на терена. И освен Дони ван де Беек и Лингард, не мога да кажа, че който и да е от тях се е възползвал от него. След този мач няма да има вече “лесен” трофей за Оле Солскяер, който да замаскира неуспехи другаде. Няма вече и място за криене, защото остават само Шампионска лига, ФА къп и лигата, където той да докаже качествата си и да пуска редовно резерви, за да прави необходимите ротации.