Късен гол отново спасява работата на Оле

автор: Стоян Стоянов

Три промени в защитата за Манчестър Юнайтед вещаеха проблеми още преди мачът да започне. Телеш, Дало и Линделоф заеха местата на контузените Магуайър и Шоу, както и на наказания Бисака. В халфовата линия интересен ход бе пускането на Мактоминей и Погба като двойка, което остави Ван де Беек на скамейката в турнира, в който по принцип получава шансове.

Схемата на Оле беше до болка познатото 4-2-3-1. Най-известният отсъстващ за подредената в 4-3-3 “жълта подводница” на Емери беше Жерар Морено, който е контузен.  Спокойно може да кажем, че с него на терена второто полувреме може би нямаше нужда да се гледа. 

Труден мач, в който Виляреал тотално надигра Манчестър Юнайтед, но пропусна почти всичките си шансове за гол. След тотална доминация през първото полувреме, в което Де Хеа задържа Юнайтед в мача с двете си ръце, голът за гостите не закъсня. Минути след подновяването на играта, при един от многото набези на Данюма през зоната на Дало, топката достигна до Пако Алкасер, който откри резултата. 

И както винаги става след допуснат гол, Манчестър Юнайтед вдигна темпото, постепенно изцеждайки съперника, докато не падна гол от статично положение. След пас на Бруно Фернандеш, Алекс Телеш частично изкупи вината си за слабата игра в защита. Оставен изцяло непокрит, той намери ъгъла на вратата със страхотен шут. 

Вместо домакините да се възползват от това,  мачът отново влезе в коловоз на преса без идея за пробиване на нисък блок от страна на Юнайтед, докато на контра неведнъж можеха да допуснат гол, който да намали драстично шансовете им за излизане от групата. Необходимо бе мини чудо, което да донесе победата на Манчестър Юнайтед и естествено, Кристиано Роналдо го извърши в 95-тата минута на 5-минутното продължение. 

Темпо, тактика, темпо

Погба и Скот Мактомини не се сработиха в центъра на халфовата линия. Французинът често опитваше нестандартни отигравания, които за дълбоко играещ халф носеха проблемни контри, когато отборът бе хванат в преход. Той загуби топката повече пъти, отколкото да я раздава бързо и ефективно по терена. От друга страна, Мактомини въобще не бързаше с разпределянето на пасовете по терена, като, както винаги, предпочиташе сигурните опции назад. 

В тази халфова линия в този ѝ вид, темпото отново липсваше. Това би било компенсирано от тактика, но включванията на бековете на Юнайтед водеха до опасни положения за Виляреал, които използваха оголените пространства да създават ситуации 3-2 на контраатака срещу оставените сами Варан и Линделоф. До полувремето отборът стоеше несигурно в дефанзивната и халфовата линия, а топката въобще не стигаше до атакуващите футболисти в удобни за тях позиции.

Смените са за слабите

Обещавам: в деня, в който Оле Солскяер направи правилни и навременни смени, да напиша поне един абзац за това. Дотогава все ще намирам какво да кажа за смените му. В турнир, в който имаш право на 5 промени и играта не върви, на почивката да не направиш нито една е престъпление. Не е възможно чак до такава степен да няма доверие на скамейката си. Тук става въпрос по-скоро за инат и страх. Страх, че може да не сработи, а ако направи смяна преди 75-тата минута, ще е преборил ината си, който пречи за затварянето на такива мачове. 

След първите две смени, играта потръгна на Юнайтед, темпото се вдигна, заиграха футбол. Удвоиха интензитета на пресата, имаха допълнителен играч около наказателното, когато Кавани замени Погба и солидно присъствие и интелигентно движение на топката от Матич в центъра. Последните смени дойдоха в 89-тата минута. Точно така, да потичат момчетата в последната минута, все пак са се разкарали, загрели са, защо да ги връщаме. 

Но и Лингард и Фред бяха замесени в последния гол. Фред центрира топката към наказателното поле в 95-тата минута, където Роналдо надскочи всички за да я свали на Лингард. Англичанинът я отигра с хладнокръвие и техника за да я върне на Господин Шампионска лига. Неизбежното след това беше факт. За нас остава отново да гадаем дали мача нямаше да е още по-добър, ако смените бяха направени в 60-тата и 70-тата минута или дори на почивката. 

“Манчестър Юнайтед владеят повече топката, но Виляреал са по-опасния отбор”

Често дразнещият глас, идващ от Ринг, в този случай нямаше как да бъде по-прав с това изказване. Въпреки изравнената статистика, за която домакините се погрижиха в последните 15 минути, шансовете на Виляреал бяха значително по-чисти. 3 от техните положения са определени като “големи шансове” от повечето статистически къщи, сравнени със само едно за Манчестър Юнайтед. 56% владение на топката, равни удари в очертанията на вратата и резултат 2-1 биха заблудили феновете, които не са си пуснали мача. Историята обаче беше друга - както ясно илюстрират "очакваните голове" - 1.34 за Юнайтед, 2.76 за Виляреал. А от страна на Манчестър Юнайтед, това е история главно за 

Импулси и индивидуалности

Индивидуална атака на Бруно Фернандеш и решение да мине 3-ма играчи и да стреля почти не доведе до гол. Индивидуална игра един на един на Грийнууд на дясното крило донесе фал, от който отново Фернандеш взе нестандартното решение, а Телеш завърши великолепно. Опасността в края? Индивидуална брилянтност на Лингард след като отскокът на Роналдо победи неточността на паса на Фред. Брилянтен завършващ удар от малък ъгъл. Моментите, в които Юнайтед изглеждаха опасни и настървени - малки импулси в 90-минутното море, в което без напрежение, срещу течението, си плуваше “жълтата подводница”. Само че, в ключови моменти оръдията ѝ не стреляха точно. Ако на мястото на атакуващите играчи на Емери имаше трима по-стойностни футболиста, щеше да стане много неприятно за гледане. 

Еуфорията от гола на Роналдо ще прикрие недостатъците

Еуфорията от Роналдо като цяло даже. Еуфория която замаскира неспособността на отбора да продава играчи лятото. Еуфория, която за миг спря всички протести. Еуфория след голове, която замаскира слабо отборно представяне, особено, когато носи състава на раменете си в последните минути. Тук вече се чуват гласовете, които надават вой - “Това не е Роналдо Ф.К., това е Манчестър Юнайтед, отборът му изработи този гол!”. Отчасти е така. На хартия. Всички знаем, че ако там беше Марсиал например, мача щеше да си завърши с равен резултат. Същото може да се каже за повечето атакуващи играчи в червено. 

Да, Роналдо отбеляза своето попадение, но отборът се провали около него. Не оставяйте еуфорията да ви разсее от това. Манчестър Юнайтед бяха тотално надиграни от Виляреал и само Давид де Хеа застана между 3 гола разлика и сухата мрежа първото полувреме. Колкото и да сме крещели по къщите като малки деца след този късен победен гол, ако махнем пресата от последните минути, “червените дяволи” почти не се появиха на терена. А за жалост, едва ли ще разберем какво щеше да се случи, ако целия мач беше изкаран като тези 15 минути. Без страх, без задръжки. Защото треньора ни все още го е страх да рискува и вместо да нареди състава така, че да доминираме, го подрежда за да не загуби. И не винаги ще може да минава на трета скорост след като допусне попадение за да го компенсира.