Едно полувреме игра = 1 точка

Автор: Димитър Димитров

Преди мача

След като стана ясно, че Трент няма да може да вземе участие и в този мач, очаквано нямаше промени в стартовия състав на Ливърпул за двубоя в сравнение с гостуването на Порто през седмицата. 

Милнър започна на негово място, Къртис Джоунс отново започна като титуляр след страхотния мач, който изнесе на До Драгао, а Жота продължава да не дава шанс на Роберто Фирмино за титулярно място с представянията си напоследък.

Двубоят

Ливърпул започна страхотно – пресата работеше и Ман Сити успя да мине центъра веднъж в първите 15 минути. Проблемът беше, че това не доведе до нищо опасно пред вратата на Едерсон. Все пак голяма възможност можеше да има, ако Жота бе подал по-прецизно топката към Мане, но вместо това пасът бе по-силен от нужното и вратарят на гостите предотврати опасността.

Някъде там се появи „новия показател“ – шанс за победа. Странно за мен, Ман Сити имаха лек превес. Импулсивната реакция беше, че с оглед показаното до момента, това не е адекватно. Но веднага след това дойде и следващата мисъл – гостите оцеляха през първите 15 минути. А от там до края на полувремето Ливърпул трябваше да го прави със зъби и нокти.

Последвалите 30 минути бяха с изцяло еднопосочен трафик. Пресата на Ливърпул вече не работеше (Клоп го отдаде на това, че не са били затваряни навреме ключовите пространства), но и Ман Сити се адаптира много добре и успяваше да излиза от нея видимо безпроблемно.

Ясна беше стратегията на Пеп за двубоя – те имат 35 годишен полузащитник на десния бек – нека се възползваме от това. Фил Фоудън бе източник на проблеми в тази зона през целия мач – именно той пропусна първото чисто положение за гостите, след като оказал се очи в очи с Алисон не успя да го преодолее. Малко по-късно, Де Бройне също пропусна с глава от изгодна позиция след центриране, дошло от същата зона на терена.

В крайна сметка, Ливърпул някак успя да се прибере на почивка при равен резултат, което е обнадеждаващо по поне една причина – едно от най-силните качества на Клоп (и екипа му) е изключителният анализ на ситуацията през първата част и (евентуално) промяната на точните места през второто полувреме. Резултатът не закъсня.

Хендерсън успя да отнеме една топка в третината на Сити, но Жота не взе правилното решение и не се стигна до удар въпреки численото предимство на Ливърпул в ситуацията. Матип разсече линиите на гостите с едно подаване, намерило Жота в дъгата на наказателното поле, този път обръщането на португалеца му даде възможност за изстрел, който бе спасен от Едерсон.

Тогава на сцената излезе Лионел Салах. Комбинация по дясното крило между Милнър и Фабиньо му позволи да играе един на един срещу Кансело, който бе подминат като знак Стоп от БМВ. Последва нахлуване навътре и хитър пас към Мане, който макар и да правеше безобразен мач до този момент, преодоля Едерсон с лекота и откри резултата.

За втория гол, който той сам изработи и отбеляза, по-добре да не се говори много. Може да го видите тук от всеки един възможен ъгъл. Заслужава си да се отбележи позицията, в която той получи топката – обграден от трима в синьо и с цялата защита на Сити подредена добре:

Проблемът за Ливърпул бе, че и в двата случая резултатът бе изравняван. Първо Жезус слаломира между няколко играча отдясно и нахлу към центъра, където пасът зад гърба на Милнър този път бе оползотворен от Фоудън, който изравни за 1:1.

След като Ливърпул поведе с 2:1, Джо Гомес бе пуснат на мястото на Милнър с идеята да се стабилизира тази зона и да се затвори мача, но опитът бе неуспешен. 

Всичко тръгна от една глупаво загубена топка – Фирмино подаде лош пас на Салах на около 5 метра разстояние, топката излезе в тъч, след който играчите в червено винаги закъсняваха с мъничко. Къртис закъсня да предотврати паса от Де Бройне наляво, а Гомес бе изтеглен твърде напред и не успя да прибере навреме, за да блокира паса на Фоудън в наказателното поле. 

След като Кайл Уокър бе блокиран, топката бе леко отклонена и попадна право на пътя на Де Бройне, който бе абсолютно сам на дъгата. Изстрелът му може би имаше шанс да бъде спасен от Алисон, но опита на Матип да го блокира остави вратаря на Ливърпул напълно безпомощен.

Така Ливърпул за втори пореден двубой в лигата допуска да му бъде изравнено по 2 пъти във всеки от тези мачове, макар и до края на мача да имаше време за още драма и един невероятен пропуск на Фабиньо (или невероятен блок на Родри). В крайна сметка, и двата отбора имат известни основания да смятат, че е трябвало да победят, но равният резултат сякаш е справедлив.

Положителното

Жоел Матип е един от най-добрите централни защитници в лигата. Още в началото Ман Сити бяха фокусирани върху това да пресират Ван Дайк и оставяха Матип да изнася топката, което можеше да им изиграе лоша шега. 

Споменатото по-горе „проекто“ положение през първото полувреме тръгна от негов феноменален пас към Жота, който просто трябваше да бъде по-прецизен и Мане щеше да има шанс по-рано да отбележи. Нещо подобно направи и през второто, когато Едерсон спаси изстрела на Жота.

Играта му в защита срещу доминиращия Сити също бе на изключително ниво, може би донякъде помрачена от неуспеха му да блокира удара за изравнителния гол, но като цяло в този мач трудно бихме могли да търсим нещо негативно в централните защитници на Ливърпул.

Мо Салах продължава да бъде „чудо за един сезон“ вече четвърта година. Макар и през по-голямата част от двубоя Сити да успяваха да го неутрализират (а и не само него), успя да изработи и двата гола (почти) съвсем сам. 

Вторият първоначално ми заприлича на гола, който вкара Меси срещу Байерн (онзи, при който Боатенг падна като отсечен), но там аржентинецът имаше повече пространство да нахлуе навътре, докато в случая на Мо двамата централни защитници на Сити бяха по-близо един до друг, което остави на Лапорт да пази единствено „слабия крака“ на Салах – и въпреки това не успя да предотврати попадението. 

Гол, който заслужава да бъде победен във всеки мач, но изглежда на Салах му е писано такива феноменални попадения да бъдат връщани от съперника (помните онзи мач срещу Тотнъм, когато подобно негово изпълнение в добавеното време даде аванс на Ливърпул преди гостите да изравнят от дузпа).

Негативите

Къде беше халфовата линия? Няколко (по-точно твърде много) пъти се позволяваше на играч на Сити да нахлува с топката директно срещу защитата. Така стана първият гол, по същия начин се получиха и други ситуации, от които Сити не се възползва. Къртис Джоунс този път не беше на нивото си от мача през седмицата, а Фабиньо също твърде лесно позволяваше да бъде преодоляван. 

Вярно е, че гостите разполагат с изключително технични играчи, но все пак не трябва да се допускат две абсолютно идентични грешки – през първото полувреме Бернардо Силва се измъкна сам измежду четирима в червено по дясното крило и изведе Фоудън вляво, който пропусна. През второто полувреме Жезус направи абсолютно същото, но този път англичанинът простреля Алисон.

За втори път през този сезон трябва да се отбележи Садио Мане. Ако не беше голът, който отбеляза, този абзац щеше да бъде „тежък хейт“, но все пак това е главната работа на нападателя – имаше една ситуация и се възползва от нея.

Проблемът беше в останалите минути от мача. Да, не му се дава възможност да се надиграва един на един, тъй като съперниците не позволяват това и го дублират, но това не е обяснение за ситуациите, в които първото му докосване е на ниво Ефбет Лига. Като цяло всичко интересно през целия двубой и за двата отбора се случваше от другата страна на терена, но все пак ми се иска да виждам онзи Садио от преди 2 сезона, който вещаеше опасност (за съперника) всеки път, когато топката е в краката му.

Последните 4 попадения, които Ливърпул допусна, дойдоха от зоната на десния бек. Може би щяхме да имаме основания да отдадем вчерашните 2 гола на това, че там не игра твърдият титуляр Трент, но той игра срещу Брентфорд и ситуацията бе, ако не същата, то поне сходна. 

Хубавото е, че щом дори аз го виждам, няма как треньорският екип да го е пропуснал и съм убеден, че ще се вземат мерките, нужни за предотвратяване на този недостатък в отбора занапред.

Спорната ситуация

Е, веднъж в живота и Пеп трябва да има право – Милнър трябваше да бъде изгонен. Може би съдията не искаше да „разваля мача“, може би го има „пристрастието към англичаните“ (ако се чудите какво е, вижте какви дузпи дават на Рашфорд, Варди и Кейн), но нарушението заслужаваше картон, а това щеше да засили мача в друга посока и потенциално към различен резултат. Предполагам, че вече е излишно да се обяснява, но ако случайно някой е забравил - VAR няма право да преглежда ситуации за потенциален (втори) жълт картон - защо това е така, след като резултатът би бил същият (един от отборите да остане с човек по-малко) - нека кажат по-умните хора, които отговарят за това.

Предстоящото

Ужасни две седмици, в които всички ще се чудим как е възможно уж да се опитваме да спираме пандемия, а футболисти продължават да летят от единия край на света до другия за някакви международни мачове, които предизвикват по-малък интерес от Миньор (Перник) – Струмска Слава (Радомир). 

Дано всички футболисти на Ливърпул (а и не само) се завърнат без контузии от лагерите на националните си отбори, за да можем да продължаваме да се наслаждаваме на висококачествен футбол от Висшата Лига, където следващото предизвикателство за мърсисайдци е гостуване на Викъридж Роуд, където Уотфорд ще се опита да отнеме точки от претендента.