Футболен спортуошинг ("sportwashing")

Автор: Стоян Стоянов
изображение: Александра Франсис (@alexеfrancis)

Медийното внимание последните няколко дни е приковано в покупката на Нюкасъл от принца на Саудитска Арабия чрез посреднически фирми и инвестиционен фонд. За това може да се изпише цял материал, но докато не бъде обявено официално от клубни канали и не започнем да виждаме ефектите от това действие, ще се въздържа от коментар. Вместо това ще си поговорим за настоящите примери за 

Спортуошинг

Най-общо, спортуошинг ("sportwashing") е практиката индивид, група индивиди, корпорация или държава да използват спорт, за да подобрят репутацията си. Начините,по които това може да се случи са чрез домакинстване на събитие, спонсорство, закупуване на спортен отбор или последно, но не на последно място, участие директно в спорта. На ниво държава, спортуошингът най-често се използва, за да разсее вниманието от груби нарушения на човешките права и друго погазване на основни свободи в рамките на страната, която прибягва до тези мерки. На корпоративно или индивидуално ниво, най-често вниманието е отвлечено от пороците, скандалите или престъпленията на фирмата или човека. Спортуошингът също понякога е наричан форма на уайтуошинг (“whitewashing”).

Кратка история

Един от най-ранните примери за спортуошинг е провеждането на Световното по футбол през 1934-та година в Италия, която тогава е под властта на Мусолини. По-късно тази практика се пренася в бокса, като ярък пример е т.нар. “Грохот в джунглата” (от английски - Rumble in the jungle - понякога превеждано и като “Тътен в джунглата”) - боят между Мохамед Али и Джордж Форман в Заир. В наши дни, практиката се разпростира върху състезания от Формула 1, Мото GP, Олимпийски игри и събития от всякакъв характер. На национално ниво, спортуошингът е определен като част от т.нар. “мека сила” на страните в дипломатическите отношения. В тази графа влиза и собствеността върху футболни отбори. 

Роман Абрамович и Ф.К. Челси

Първият пример за това смесва индивидуален и национален спортуошинг. Според автора на книгата “Хората на Путин”, Катрин Белтън, Абрамович купува лондонския отбор Челси по заповед на Владимир Путин в опит да изчисти името на Русия в Англия и Запада като цяло и да вкара страната в новините с положителна окраска. За такива твърдения, разбира се, издателството и автора в момента са подведени под съдебна отговорност от десетия най-богат руски олигарх. Белтън стои плътно зад думите си и казва, че “твърдението и правото да се пише по въпроса представлява значителен публичен интерес”. Все пак, не е трудно да вярваме, че в думите на бивш кореспондент на Ройтерс и Файненшъл таймс има известна доза истина. 

Обединени Арабски емирства и “City Football Group”

Когато явно и очевадно са замесени цели страни, ситуацията става значително по-сложна и доста по-политическа. Такъв е примерът със Сити футбол груп - консорциум, в който базираната в ОАЕ “Абу Даби Юнайтед груп” има 87% собственост, а останалите 13% са китайски. Видимо от графиката по-горе, те притежават дялове в 7 футболни отбора, като 80% и повече имат в 5 от тях. Перлата в короната им, разбира се, е английският Манчестър Сити, следван от американския Ф.К. Ню Йорк Сити и австралийския Ф.К. Мелбърн Сити. През 2008 година Шейх Мансур стъпва на манчестърската сцена като собственик на “небесносините”. 

ОАЕ не е демократична държава, а федерация от наследствени абсолютни монархии. Шейх Мансур не само е член на кралското семейство на Абу Даби, той е вицепремиер, министър на президентските афери и полубрат на президента. 

Проблемът в случая не са трансферните суми, които дават, защото зад тях имат неограничените парични потоци от монархията, а изчистването на образа на кралското им семейство в медиите. Добрите хора, които развиват клуба и футбола, всъщност извършват редица престъпления всеки ден и погазват изконни човешки свободи. Вместо да четете за това в медиите на Острова, новините са завладени от невероятния сезон с над 100 точки във Висшата лига, трансфера на Грийлиш и последния гол на Габриел Жезус. 

Емира на Катар и Пари Сен Жермен

Тамим бин Хамад Ал Тани е емирът на Катар, която отново е абсолютна монархия. Той е свързван със домакинствания на събития, които издигат имиджа на страната. Най-мащабният му проект, обаче, е закупуването на Пари Сен Жермен чрез инвестиционния фонд QSI (Qatar Sports Investments) през 2011 година. Придобиването на отбора го прави не само най-богатия френски клуб, но и един от най-богатите в световен мащаб. Назначения за президент Насер Ал-Хелаифи, който е и лицето на марката, обещава да сформира отбор готов да спечели Шампионската лига и да го установи като най-голямото име във Франция. Оттогава, ПСЖ харчат пари на поразия и купуват звезди като Дейвид Бекъм, Златан Ибрахимович, Неймар, Килиан Мбапе и Лионел Меси. В периода до ден днешен те доминират значително по-скромната опозиция в Лига 1.
Както и при Сити и британските медии, френските им колеги си затварят очите за подобни прегрешения от Катар, а водещи спортни институции като УЕФА и ФИФА често потулват случаи, в които техните меценати от арабските страни са погазили жестоко правилници те, за да завършат някоя сделка, спонсорство или трансфер. Какво са все пак стотици смъртни случаи по време на строежа на спортни съоръжения за Световно първенство през 2022 в пустинята, когато в лъскавите ти европейски офиси постъпват хиляди, за да си мълчиш?!

Финални думи и за другите “злини”

Когато ме попитат защо недолюбвам тези отбори, винаги отговарям, че нито е заради футболистите, нито заради треньорите, нито заради футбола, който практикуват. Дори често той е на ниво, което би отнело много повече време за постигане по стандартни начини и меко казано радва окото на неутралния фен. Омразата често е породена от съмнителните политически и финансови обстоятелства около собствеността на клубовете, които практикуват явна, често дразнеща, форма на “спортуошинг”. Скоро в това число ще влязат и Нюкасъл, като това се очертава да бъде водеща тенденция в следващите години и развитието на любимия спорт. 

Нека не забравяме, обаче, и големите корпорации и американците, които стоят зад друга част от елита на английския и световния футбол. Те също не са светци, а начините, по които са придобили състоянията си, са обгърнати в мистерия или сложни борсови схеми на ръба на легитимността. Това е тема, за която е важно да се знае и чете, защото в България може да имаме подобни примери, но в световен мащаб такива неща са се случвали много преди това и ще продължават да се случват. Разликата е в мащаба и стойността на сделките. 

Източници:

1. http://www.strategyinsport.com/sport-corporations-a-temporary-trend-or-a-new-era-cfg-business-development/ 
2. https://shado-mag.com/all/sportswashing-the-inevitable-result-of-todays-champions-league-final/
3. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/nov/23/uae-human-rights-man-city-jailing-british-academic