Обича ли “дяволи” “египетският фараон”?

автори:  Стоян Стоянов  и  Димитър Димитров 

За пръв път откакто правим анализи, един срещу друг се изправят любимите ни отбори в сблъсък, от който остана щастлив само фенът на Ливърпул. Въпреки това сме се опитали да ви поднесем двете гледни точки за мача във възможно най-голям детайл, на ръба на прекаляването с дължината на статията. 

СЪСТАВИТЕ

 Манчестър Юнайтед 

Нямаше нужда даже да отварям приложението на клуба или друг спортен апп, за да разбера какъв е съставът. Логично стартираха двоен дефанзивен пивот МкФред и най-неработещата двойка централни защитници – МагаЛов. Най-скъпата покупка на Юнайтед от години и единственото титулярно дясно крило отново бе на скамейката, а Дони ван де Беек изглежда като човек, който ще изчака треньора да си тръгне или ще го изпревари през януари, ако първата хипотеза не се изпълни. Останалата част от състава се самопопълни. 

 Ливърпул 

Няколко промени в състава на Ливърпул ме притесниха на първо четене. Фабиньо пропусна двубоя заради контузия, оставяйки халфовата линия от Мадрид през седмицата непроменена. Мане отстъпи мястото си на Диого Жота, което не бе толкова изненадващо с оглед на това, че Клоп има възможност да ротира нападателите си и се възползва от това.

Освен това, Конате започна титуляр вместо Матип, а в предишни анализи съм отбелязвал слабостта му при изритани топки от съперника. Виждайки състава на домакините, очаквах да се опитат да се затворят (което да обясни присъствието на МакФред в центъра) и да разчитат на скоростта на Рашфорд, Гринууд и Роналдо, които да бъдат захранвани от Бруно, което потенциално да акцентира върху тези дефицити в играта на новото попълнение на Ливърпул.

НАКРАТКО ЗА МАЧА

 Стоян Стоянов: 

Както казват британците – “We were shit!”. Това е. Останалото ще се опитам да покрия с дискусионните точки. 

 Димитър Димитров: 

Мачът бе изпъстрен със събития и може да се говори много, но всъщност историята е проста – като противовес на много мачове между тези два отбора с обратен знак, този път Юнайтед пропускаше, а Ливърпул бе (почти) стопроцентов в атака.

Неприятно впечатление направи озлоблението на играчите на домакините, продиктувано от лошия резултат. Още през първото полувреме Роналдо си изпусна нервите и подходи агресивно спрямо Къртис Джоунс при спряла игра. В началото на втората част Бруно влезе много грубо в глезена на младежкия национал на Англия. А кулминацията беше едно влизане с двата крака на Погба, довело до заслужен червен картон, но и до контузията на Кейта.

ДИСКУСИОННИ ТОЧКИ

 Най-скъпо струващият конус – Хари Магуайър 

Не може да говорим за защитата, без да започнем с Магуайър. Главата, пардон – капитанът, на състава. Преди време бях писал, че Хари изглежда като по-слабия защитник в двойката централни бранители. В този материал ставаше дума за двойка с Варан, но англичанинът от последните 2 мача на Юнайтед е решен на всичко да докаже, че ще е по-слабият защитник в двойка дори с Бодуров. За 4 от 5-те гола снощи Магуайър беше или извън позиция, или тотално неадекватен в двубой едно на едно (вижте снимката долу). Не може капитанът на отбора да е най-неориентиран. Ако той няма елементарно чувство за позициониране, как се очаква, че ще ръководи останалите и ще им дава инструкции?  

 400 хиляди на седмица? Малко са. 

Този път прошка нямаше. Нито капка егоизъм, никаква пощада. Изключвайки една ситуация в началото, когато бе изведен зад отбраната от съперник и пропусна от малък ъгъл, звездата на Ливърпул бе безгрешен. Асистенция, гол с десния крак, два с левия - при това само за 60 минути (след червения картон Ливърпул просто не пожела да потърси по-голямо унижение за съперника). 

Обнадеждаващо е интервюто му пред Скай в седмицата преди мача, където египтянинът изрази желание да завърши кариерата си край река Мърси. Но с всеки изминал мач Салах доказва, че заслужава всяко пени от лансираните в медиите 400,000 паунда седмична заплата, която предполагаемо иска за подновяване на договора си. И не можем да се оправдаем само с Магуайър, защото страхотните му мачове са всяка седмица и то срещу всякакви съперници.

 Ода за Пол Погба 

Първоначално всички коментари се въртяха около позицията на французина на скамейката. Според голяма част от феновете, той трябваше да започне титуляр в халфовата линия, за сметка на някой от по-дефанзивните му колеги, за да осигури връзката между халфова линия и атака. В своята същност, схемата на игра на Оле Солскяер е 4-2-4 с двама дефанзивни халфа и пред тях, абсолютно изолирани, четирима атакуващи играча, до които топката не стига. Погба (или Дони ван де Беек) може би щеше да помогне на Бруно Фернандеш да свърже звената. Но така и не получихме този ефект, защото той изглежда разсеян, играещ с нежелание и без тази клиничност, с която започна сезона. Негова грешка в центъра коства гол номер 5, а за капак, 15 минути на терена му бяха необходими да си изкара заслужен червен картон за лекомислено нарушение с високо вдигнати бутони. Ако първото полувреме съдията не беше спасил Роналдо от червен картон за фаул без топка, можеше “червените дяволи” да довършат мача с 9 човека, вместо с 10. 

 Наби Кейта 

Националът на Гвинея отново започна ударно мача (по подобие на този в Мадрид във вторник). Хладнокръвно отбелязано попадение, последвано от ключов принос за втория гол. Последваха няколко отнети топки около наказателното поле на съперника, които при малко повече концентрация, можеха да стъжнят още повече положението за Юнайтед в първите 20 минути. Последва много кратко колебание, когато една лековато загубена топка доведе до опасна контра за Юнайтед. Този път, за разлика от мача с Атлетико, Кейта не приключи. Напротив - намеси се при опасни ситуации за домакините, асистира за третия гол и като цяло бе ключов за премазването на съперника в центъра на терена. Поне докато Погба не се вряза в него в израз на безпомощност. Надявам се, че този път контузията не е тежка и няма да е необходимо да станем свидетели на поредния дълъг период извън терените, последван от още седмици на връщане на формата.

 Време е за Оле да пусне волана 

Каквото и да си говорим, колкото и да се опитваме да хвърлим вината върху отделни индивидуални грешки, липса на координация или нарушения, за резултатите на терена и представянето на Юнайтед има само един голям виновник – Оле Гунар Солскяер! Никой треньор преди него не е получавал такава подкрепа, дори легендарния сър Алекс. 4 трансферни цели, 4 трансфера. Единствената причина да няма дефанзивен халф е, че норвежецът не го е сметнал за приоритетен пост. Това е най-добрият състав с който Юнайтед разполага от години насам, а треньорът, който го ползва е доста далеч от стандарта, изискващ се да ги накара да заработят като добре смазана машина. 

 Сравнения между Клоп и Оле? Please! 

Наслушахме се на всякакви статистически извадки, “доказващи”, че Солскяер прави по-добър старт на кариерата си в Ман Юнайтед от този на Клоп в Ливърпул (което доказва единствено, че ако тормозиш статистиката достатъчно дълго, тя ще си признае каквото поискаш).

Ман Юнайтед излезе с най-доброто. Ливърпул беше без един от най-важните си играчи в лицето на Фабиньо, Тиаго също го няма, а на едно от големите имена в атака (Мане) бе дадена почивка. Дори започналият като титуляр Милнър бе принудително заменен в средата на първото полувреме. И какво от това? Системата е много по-важна от индивидуалностите (което е пълен противовес на това, което се случва у съперника). 

 Играч на мача за Ман Ю 

Никой. Абсолютно никой. В мач, в който на терена се появи само един отбор няма как да се даде приз, макар и измислен от мен, на играч от падащия отбор с 5 гола разлика. 

 Играч на мача за Ливърпул 

Съдейки по критериите на умниците от Висшата Лига, вероятно наградата трябваше да бъде за Роналдо. Но понеже не разбирам толкова, ще го карам по-простичко - който вкарал най-много голове, той бил най-добър - Мо Салах.

И СЕГА КАКВО?

 За Манчестър Юнайтед 

Нов треньор, надявам се! 

 За Ливърпул 

Резервите ще поцъкат срещу Престън в сряда, а на Анфилд предстои да гостува Брайтън, който все още държи позиция в челото на класирането. Проблемите в халфовата линия могат да се задълбочат с поредните 2 травми, но поне количествено Клоп все още има избор за тези позиции и може би е време Окс да опита да покаже, че мястото му в клуба вече не е безвъзвратно загубено.