Така не се става шампион

Автор: Димитър Димитров

Преди мача

За съжаление на Клоп (както и на симпатизиращите на Ливърпул), кадровите проблеми в средата на терена се задълбочиха след поредните контузии в дербито с Манчестър Юнайтед и отлагането на завръщането на Фабиньо и Тиаго.

В резултат от това, Клоп направи само две промени в сравнение с предния (важен) мач на отбора, от които едната принудителна – контузеният Милнър бе заменен от Къртис Джоунс, а Мане започна на мястото на Диого Жота. Това означаваше, че Наби Кейта започна отново като титуляр въпреки контузията от двубоя миналата неделя и липсата на пълноценно участие в тренировъчния процес.

Направи ми впечатление, че мениджърът на Ливърпул неколкократно повтори, че Брайтън е изключително опасен отбор и е абсолютно наложително да не им се позволява да правят "своите" неща с топката, което донякъде звучеше като обичайната учтивост и оставаше да разберем дали чайките имат възможностите наистина да се противопоставят на кандидат-шампиона.

Двубоят

Началото бе идентично с това на предходния двубой – Брайтън пропусна едно чисто положение, а в ответната атака вече губеше в резултата.

Поредното потвърждение на това, което сме отбелязвали и друг път – Ливърпул може да ти вкара „от нищо“. Отново при ситуация, в която целият отбор на Брайтън бе зад линията на топката, специалитетът на Ван Дайк (диагоналното подаване към Салах) позволи на египетската звезда на Ливърпул да се надиграва един на един срещу Кукурея, нахлуващите играчи в наказателното поле поведоха със себе си и защитата на гостите, а това остави Хендерсън непокрит на границата на наказателното поле и резултатът бе открит.

Брайтън обаче отговори веднага – Конате бе нахлул в половината на гостите, но топката му бе отнета и Бисума успя да преодолее над 30 метра с топка в крака и да накара Алисон да избие топката в гредата с върха на пръстите си – ранни знаци, че Ливърпул има проблеми в центъра, а „чайките“ не са дошли просто на разходка на Анфилд.

След това в рамките на 2 минути се случиха 2 повратни неща – първо Фирмино пропусна страхотно положение да удвои резултата, отправяйки изключително неточен изстрел от чиста позиция (при положение, че имаше Мане, който можеше да отбележи на празна врата).

Веднага след това при един рутинен пас към Хендерсън, Кейта успя да се контузи и трябваше да бъде заменен – както се разбра впоследствие, причината е разтежение, което не му позволи да продължи мача. На негово място влезе Окслейд-Чембърлейн, който е последният здрав вътрешен халф в момента.

Притесненията бяха успокоени много скоро след появяването на англичанина в игра – прекрасно негово центриране намери Садио Мане на далечната греда и резултатът стана 2:0 – очакваше се поредната рутинна победа в похода към титлата.

Ливърпул продължи да натиска, Фирмино продължи да пропуска, а попадение на Мане бе отменено след намесата на VAR заради това, че топката влезе във вратата след рикошет в ръката на сенегалеца.

И тогава започнаха проблемите. Един опит за центриране на Муепу се оказа неспасяем за Алисон и резултатът бе намален на 2:1 пет минути преди края на първото полувреме. Рязко този „рутинен“ мач започна да става напрегнат.

Второто полувреме започна с нов отменен гол на Ливърпул, но и нови опасности пред вратата на Алисон. Първата бе неутрализирана от вратаря на Ливърпул, но при втората нямаше грешка. Можете да видите попадението тук и да си представите какво би се случило, ако това бе ситуация в българското първенство в периода, когато Сашо Диков громеше тото мафията с помощта на вездесъщия Асен. Макар да не съм привърженик на конспирациите във футбола, лекото подтичване на Хендерсън в ситуацията за мен е озадачаващо.

Хубавото (за Ливърпул) бе, че голът падна в 65-та минута. Тоест имаше твърде много време за реакция. Лошото бе, че до края Ливърпул не успя да създаде нищо, а Брайтън имаше дори шанс да спечели двубоя но и тяхно попадение бе отменено заради засада.

Положителното

Ливърпул създаде доста положения, можеше да си реши мача още през първото полувреме и дори да спести сили за предстоящия мач с Атлетико в сряда. Мане отново отбеляза и този път играта му през останалото време от двубоя не беше изпъстрена с неточности и липса на концентрация, каквито демонстрираше напоследък.

За 15-те минути, в които беше на терена, Кейта бе изключително влиятелен, а Алисон направи страхотен мач и извади (почти) всичко, което Брайтън успя да насочи в очертанията на вратата му (макар да можеше да се намеси по-добре при първото попадение).

Негативното

Ливърпул тотално загуби центъра на терена след като поведе с 2:0. Имаше ситуации през второто полувреме, в които изчистени топки от наказателното поле на Брайтън се озоваваха на крака на нападателя им в централния кръг на терена. Когато Фабиньо е на терена, обикновено тези неща се превръщат във втора фаза на червената атака, вместо това Брайтън успяваше да се организира и да атакува опасно.

Както казахме, през първото полувреме Ливърпул създаде доста ситуации. И пропусна голяма част от тях (при това не за първи път). Проблемите идват от това, че тази година защитата е доста пропусклива (макар и да не можем да виним (единствено) защитниците на отбора).

В добавка към това, Фирмино бе абсолютно потресаващ. Свикнали сме, че бразилецът не е най-точният стрелец, свикнали сме и да губи някоя и друга топка в течение на двубоя. Но вчера бе скандален. Пропуски, загубени топки, лоши решения, лошо изпълнение при добрите решения...

И все пак Клоп го смени едва в 78-та минута. И друг път германецът е бил упрекван за упоритостта си и късните смени, но вчера беше идеална възможност да опровергае това, най-малкото защото не само резултатът не бе желаният, но и играта не вървеше. В крайна сметка, нито Жота за 15, нито Минамино за 8 минути успяха да имат каквото и да било влияние върху двубоя и очаквано лъсна...

Най-големият проблем - неумението да се затварят мачове. Ливърпул дотук е загубил 8 точки от 4 равенства. В три от тези двубои, отборът водеше в резултата – повеждаше на два пъти и срещу Сити, и срещу Брентфорд, а не успя да победи, срещу Брайтън бе допуснато изравняване от 2 гола преднина.

Това е и причината, поради която смятам, че ако продължава така, Ливърпул няма да има силите да се пребори за титлата в Англия – през шампионския си сезон Ливърпул печелеше такива мачове дори и с по-малко създадени шансове – отборът тогава почти не допускаше голове и често печелеше двубои с по 1:0 или 2:1. Сега за 10 мача, отборът има 6 победи „на нула“, 8 допуснати гола в останалите 4 двубоя ... и нито един от тях не беше спечелен.

Обнадеждаващото

Макар приликите с предния сезон (контузии на футболисти само на една позиция) да стават все по-плашещи, разлика също има – този път травмите не са толкова сериозни. Фабиньо и Тиаго ще се завърнат съвсем скоро, разтеженията на Милнър и Кейта също трябва да бъдат излекувани в рамките на до 2 седмици (тук хубаво би било Наби изобщо да не бъде пускан за мачовете на националния си отбор).

Много скоро Ливърпул ще има на разположение пълния си състав и е напълно възможно да се реши проблемът с пропускливостта на защитата, който от своя страна би решил проблема с губенето на точки (защото поне откъм отбелязване на голове проблеми засега няма).

Предстоящото

Първото място в групата в Шампионската лига може да бъде подпечатано още в сряда, което да позволи на Клоп да ротира състава в оставащите два двубоя. След това в неделя предстои гостуване на Уест Хaм, което попада в графата „задължителни“, за да не се позволи на Челси да натрупа комфортна преднина (приемайки, че сините ще се справят с Бърнли вкъщи).

Ливърпул не е губил срещу чуковете откакто те се преместиха да играят на Лондон Стейдиъм, печелейки 4 от 5-те мача на този стадион. Фабиньо вероятно ще е готов за тогава, а това ще даде възможност на Хендерсън да играе на титулярната си позиция като дясностояща „осмица“.

Момчетата на Клоп обикновено „отговарят“ след лош резултат, но Мойс и компания имат повече от една причина да опитат да вгорчат неделята на мърсисайдци.