За цикличността на футбола, Манчестър Юнайтед и "glory hunting"-a
Стоян Стоянов
Футболът е цикличен спорт, а в момента Манчестър Юнайтед са в един от най-лошите си периоди в последните 40 години. Преди тях същата цикличност са изпитали и отбори като Ливърпул и Челси, а в момента заедно с феновете на Юнайтед страдат и феновете на Арсенал, например. Всичко това е в реда на нещата и част от играта. За да се счупи цикълът и да започнем да виждаме резултати на терена и извън него, много неща трябва да се променят в ръководството на клуба, но в този материал по-скоро ще говорим за всичко, което се случва зад кулисите и във фен базата, което не помага да се излезе от калта.
Един от най-скорошните уроци, които научих за себе си е, че няма нещо като по-голям и по-малък фен. Годините, от които подкрепяш отбора могат само да засилят привързаността ти. В някои случаи обаче се случва обратното и те те правят апатичен към случващото се. Но в момента...
Очакванията са адски занижени
Дълго време самият аз попадах в капана на “процеса” и ниските очаквания като фен. Абсолютно нормално и очаквано спрямо политиката на клуба и реториката от пресконференциите на последните четирима треньори. Всеки от тях говореше за това как сме в процес на ново изграждане на отбора и ще отнеме време, като дори един “специален” треньор си позволи да направи 13-минутна реч за “футболното наследство” на един от най-титулованите отбори в световен мащаб, след като играчите, които ТОЙ беше избрал да изпълнят НЕГОВАТА схема, се провалиха. Не знам как не счупих телевизора или телефона си тогава. Но очакванията на борда към треньорите в ерата след сър Алекс Фъргюсън могат да бъдат резюмирани в едно изречение: “Класирай отбора в топ 4, играй в Шампионска лига следващия сезон, а ако междувременно вдигнем някоя купа – това е бонус, но в никакъв случай изискване”. Най-добре това илюстрира Луис Ван Гаал, който спечели ФА къп, но не успя да влезе в топ 4 и бе моментално уволнен, когато отборът загуби всички математически шансове да играе в Шампионска лига. Та може би по-скоро Моуриньо е искал да говори за…
Наследството на футболното ръководство
Най-черния момент в ръководната история на манчестърския гранд през 21 век всъщност се случва на 20 февруари 2013 година. Не става въпрос за напускането на сър Алекс, което е обявено по-късно, за да засенчи този момент, но на ниво треньор, а за това, че Дейвид Гил предава мантията на изпълнителен директор на клуба, която е носил десет години (2003-2013). Десет години, в които англичанинът е бил плътно зад сър Алекс в постоянните му размествания на играчите в отбора и максималното използване на всеки трансферен прозорец за изграждането му наново, за да е конкурентоспособен. Сър Алекс не просто напуска по-късно, но структурата зад него е напълно заличена. Няма модерен футболен треньор, който да поеме толкова длъжности и отговорности в едно, колкото легендарния шотландец, но най-лошото е, че над новите треньори от там нататък няма да има изпълнителен директор, който да е наясно с това и да направи необходимите структурни промени. Вместо това е назначен Едуард Уудуърд и както казват, останалото е история.
Слабо ръководсто + ниски очаквания = посредствен отбор
В английския език има дума, която просто не звучи по същия начин на български. “Leadership” или преведено – лидерство. За да се излезе от всяка криза, било то политическа, икономическа или, в случая, футболна, винаги е необходимо да има изявени лидери, готови на много саможертви, които да вземат тежките решения с ясната представа, че ще дадат дългосрочен резултат, без да се притесняват за краткосрочните последствия. Този “leadership” липсва на повече от едно ниво в клуба от вече над 8 години. Ръководните роли са обсебени от икономисти и приятелите им, близки до собствениците на клуба, треньорските роли се дават на хора, които не пасват или на философията, или на статута на отбора, но всичко това се толерира от собствениците, които са най-големите виновници за това. Защото очакванията, които са поставили, имат логика от икономическа гледна точка. Цяла книга може да бъде изписана за това как семейство Глейзър правят пари от марката Манчестър Юнайтед с минимални инвестиции, благодарение на известността на клуба и дивидентите, които получават от него. Спрямо много от световните футболни клубове, разбира се, инвестираните пари в трансфери са многократно повече. Но един бърз анализ показва, че пари се инвестират, само когато клубът е в много лошо състояние и не е постигнал заветната цел – топ 4. А поглед към приходите от билети, рекламни договори и инвестиции от партньорски фирми показва, че те не са падали под 600 милиона на сезон, благодарение на големината на клуба и фен базата. Тоест, за да инвестират над 1 млрд в трансфери в последните години, собствениците на Юнайтед не са извадили нито петролните си пари, нито са бръкнали в собствения си джоб – те просто са отпуснали малък процент от това, което марката им заработва, за да зарадват феновете. Или да ги накарат да замълчат за известно време. Представянето на терена няма значение за тях и няма и да има, докато отново някой треньор не загуби математически шансове за топ 4.
За феновете и собствениците последно
В последните години не само, че на терена не сме Манчестър, но и въобще, като фен база, не сме “United”. Разделяй и владей е основната стратегия на семейство Глейзър, която постигат по няколко начина. Първият от тях е разединението на феновете чрез комуникацията с определени фракции като M.U.S.T., на които обещават всичко, което искат, но без краен срок. Междувременно отказват да комуникират с останалите, което създава враждебност и елитарност във фенските организации. По този начин, вместо да се насочат всички към тях, като корена на целия проблем, те се насочват един към друг. Другият начин за това е “изтичането” на определена информация към определени медии, която да си противоречи и да настройва хората един срещу друг. Те са уникално добри в тази игра, която практикуват от над 15 години с нас и ще стават само по-добри.
Междуввременно, ако си фен, който иска титли, хората те обявяват за луд, за среболюбец, за “glory hunter” и те препращат към Манчестър Сити или Челси, ако търсиш бърз успех на любимия отбор, а ако си търпелив и очакваш бавен прогрес, няма как да не те нарекат човек с розови очила или фен на посредствеността. Фен базата е подхванала присърце войната на Глейзър, а истината винаги е някъде по средата. Обаче позицията на всеки винаги трябва да е подкрепяна от стандартите на клуба. Стандарти, които един инатлив и гениален шотландец е насадил дълбоко във всички нас, които си го спомняме. Манчестър Юнайтед не само е една от най-големите марки в световния футбол, но е и е една от най-големите суперсили и мерилото за успех на всеки, свързван с клуба трябва да е атрактивен и динамичен футбол, отличия, добро представяне и максимално използване на наличния ресурс, който дори въпреки вампирската натура на собствениците, никак не е малко. Всеки, свързан с клуба, трябва да бъде съден спрямо тези стандарти и нищо по-малко. И все пак, както казаха самите играчи в последната ПР кампания за промотирането на новите екипи:
“Glory hunters? Of course… What else would we hunt?!”
