Норвежка рапсодия в противникови цветове
автор : Стоян Стоянов
Забележка: В следващите редове ще прочетете поредния силно афектиран текст, дело на фен на Манчестър Юнайтед относно Оле Солскяер и ръководството. Ако това не ви откаже, заповядайте в коментарите на някое от споделянията на материала за зряла дискусия, след като го прочетете
Когато преди вече почти 3 години Оле пое ръководството на Манчестър Юнайтед, последното, което е очаквал, е серенада от всеки противников фен, който може да пее. Всъщност, дори наличието на певчески качества няма значение, защото на футболния стадион крещенето в тон с останалите запалянковци също може да е ритмичен и ясен проводник на мнение. А мнението на всички други запалянковци е ясно - “Искаме още от Оле начело на вашия клуб!".
Норвежецът се спуска по склона на фенското неодобрение
Оле Солскяер беше освиркан за пръв път от едни от най-верните привърженици в Англия преди 2 седмици в мача срещу Ливърпул. Защо тук има твърдение за една от най-верните фенбази, ще попита всеки фен на всеки друг британски отбор? Защото, дори когато Моуриньо “паркираше автобуса”, до последно феновете, които ходеха да гледат любимия отбор на живо, бяха плътно зад треньора. Това е подкрепа, която е необходима на всеки мениджър, но която със сигурност не трябва да бъде очаквана в съвременната игра, особено при лоша поредица от резултати като сегашната. И самият факт, че търпението дори на тези хора е приключило, едва когато вечният съперник се подиграва на твоя стадион с теб, говори много. Но това бе началото на края, защото въпреки резултатите между дербитата, които бяха всичко друго но не и впечатляващи, този уикенд отново от Олд Трафорд се чуваше бясно освиркване. Два пъти в рамките на 2 седмици.
Манчестър не вярва на сълзи
Най-голямата жертва, обаче, всъщност е доверието на привържениците в способностите и думите на Солскяер. Докато за способностите говори формата на терена, за истината в убежденията му става ясно от всяка пресконференция. Кой би повярвал на една дума, която излиза от устата на лъжливото овчарче? На същия треньор, който единия ден казва, че схемата 3-5-2 не е тук да остане, но на следващия я използва отново, въпреки че в клуба към момента има общо 4-ма централни защитници? Този експеримент завърши с контузия, която извади най-стабилния от тях от терените за 1 месец. Контузия, която не беше излекувана напълно, защото треньорът го е привикал, за да спаси работата си и той се е отзовал. А междувременно многото флангови футболисти търкат скамейката, защото в 3-5-2 място за крила няма. А на терена червено-белите цветове на екипите на Юнайтед този сезон са в унисон с представянето им. Все пак, целият отбор играе “Намерете Уоли” срещу големите си съперници и звездни играчи се сливат с тревата, която видимо ги превъзхожда по височина и мъжество.
Серенада, но от грешната страна
В навечерието на загубата от Пуул феновете на мърсисайдци пееха “Ole’s at the wheel”. Последваха ги привърженици на Уест Хям, Арсенал и Манчестър Сити в двубоите от Купата на лигата. Социалните мрежи, контролирани от фенски организации на всеки противников отбор в Англия, отново са подели война със забавни картинки, в които умоляват ръководството да не го уволнява. Кулминацията дойде, когато привържениците на Сити скандираха уикенда “5 more years of Ole!”. Явно дори 30% от новата фен база на Нюкасъл стигат, за да пеят песни, които ръководството няма как да чуе, защото никога не присъстват на значимите мачове на отбора, който притежават. Ако трябва да парафразирам Селина Кайл от филмите на Нолан,
“There’s a storm coming, Mr...” Glazer!
Първата официална проява на недоволство от феновете на Манчестър Юнайтед, откакто нахлуха на терена след скандала с Европейската Супер лига, е насрочена за 13 ноември. Дали недоволството от представянето на терена няма отново да прерастне в нещо повече? Все пак от последните обещания за ремонтни дейности на стадиона, акции за фенските организации и, като цяло, управление на футболния клуб в унисон с вижданията на привържениците няма и следа. Нямаше и следа от цялото безверие в управлението за доста дълго време. Едва ли, ако някой от собствениците разбираше от футбол, точно в момента би решил да си зарови главата в пясъка и да остави феновете да дадат воля на емоциите си, при положение, че исканията в момента са насочени единствено към спортно-техническата част и треньорския щаб. За щастие, обаче, те са толкова наивни, че може да направят тази грешка. А в най-смелите мечти на глобалната фен база, тя води до цялостна промяна в организацията на отбора, започваща от върха. В по-скромните искания - треньорът го отнася. Което и от двете да се случи, ще е закъсняло и ненавременно. Особено смяната на собствеността и ръководството. Но само тук и сега, ръководството на клуба има шанс отново да превърне треньора си в жертвен агнец. Не ме разбирайте погрешно, това е 100% необходимо и закъсняло с минимум две седмици действие. Но само по себе си не е решение, защото същите хора ще назначат и следващия треньор и следващия спортен директор и следващия изпълнителен директор. Всеобщото мнение, обаче, е, че който и да е следващият човек в горещото кресло Рекаро покрай тъч линията, той едва ли би бил доволен само на това да свири своята норвежка симфония в чест на тяхно величество семейство Глейзър на най-малката и загубила всяка форма на доверие цигулка в света.
