„Часовникът на Страшния съд“ на Оле

автор: Стоян Стоянов

Когато навсякъде излезе програмата на Манчестър Юнайтед за следващите 10 мача, под формата на подигравки и различни картинки с физиономиите на Солскяер, на мен ми хрумна идеята за „Часовникът на Страшния съд“. Както са били изобразявани едно време по време на различни политически конфликти и също, в различни шоу програми и комикси. Дали очаквах нещата да станат толкова зле? Абсолютно не. Можеше ли мъката да бъде прекъсната по-рано? Даже беше задължително да е след мача с Ливърпул. Но упоритостта и липсата на футболна компетентност на борда забавиха възможно най-много вземането на решение, като му даваха втори, трети, пети и петдесети шанс. Но нека проследим как стигнахме дотук в следващите редове. 

Една съдбовна нощ в Париж

Всички бяхме там. Всички си спомняме думите "Mountains are to be climbed, eh!" с типичната усмивка на дете, влязло в сладкарницата, на което техните са казали всичко вътре е твое. Всички пяхме "Ole's at the wheel" след този мач, въпреки че за 113 минути Манчестър Юнайтед се бяха окопали все едно отбор от В-окръжна група се е изправил срещу гигант от Европа. И в тази нощ всички скандираха името на норвежеца толкова силно, че бордът го видя като своя билет за спасение от недоволството на феновете и ерата Моуриньо. И го награди с договор, без да направи необходимия футболен анализ на ситуацията. Нещо, което се повтаря и повтаря и повтаря и до ден днешен. 

Евертън удрят, за да зададат очакванията

И веднага след договора последва спад на формата, който изкара Юнайтед от зона Шампионска лига. Колебливи мачове, които всички отдадоха на липсата на индивидуална класа и загубата на форма от ключовите играчи. Но, всъщност, много по-късно щеше да стане ясно, че това е нивото на тренираност на състава - брилянтна поредица от мачове, последвана винаги от ключови загуби, които имат по-дългосрочен ефект от победните серии. Липса на индикации, че отборът е добре трениран, никаква организация на терена и изтощаване на едни и същи играчи, на които най-много се има доверие. 

Полу-Оле-финали

Най-болезнени са загубите на финали, но понякога да загубиш двубой на крачка от върха боли също толкова. Оле Солскяер ще остане в историята на клуба като почти-треньор в ключови мачове, а съставът под негово ръководство е почти финалист, почти шампион и почти отбор. Винаги, когато ножът опре до кокала, Юнайтед се поддаваха на напрежението. Да, това идва от играчите до известна степен, но в края на деня, отговорност за представянето на терена носи треньора. Той избира състава и в идеалния случай има и достатъчно влияние върху трансферите, с които да попълни липсите, ако има идентифицирани такива. При последните полуфинали вече бях започнал да пиша статии, като лимитът на треньора е индикиран още в Началото на края на "Оле Бол", която дълго време беше една от най-четените ми и коментирани статии, заради част от твърденията в нея. Някои от тях не издържаха теста на времето, като например нежеланието на борда да инвестира. Те го подкрепиха напълно с нов договор и нови покупки това лято.  

Още по-съдбовна нощ в Гданск

Анатомията на една загуба винаги може да ни покаже всичко нередно с “трупа” на изгубилия състав. Още повече, когато Оле Солскяер е главен герой в модерния мит за Икар. Каквото и да кажа за онзи сблъсък ще е малко. И не, гроздето не е кисело, сладко си е, въпреки твърденията, че норвежките лисици не обичат да берат плодовете на труда си, защото не ги достигат. 

Летни трансферни пирони в ковчега 

Феникс бе на път да се надигне от пепелта на трансферния хаос. Същият този хаос в дяволско червено (в една, две и три части), който ръководството на отбора забърка. Но въпреки рекордните покупки на стойностни играчи на ключови позиции, нещата не работеха. През цялото време всички не спираха да говорят за качеството на състава и липсата им на сработване. А междувременно треньорът се измъкваше от критики, заради приятелствата си с Гари Невил, Рой Кийн, Рио Фърдинанд и повечето бивши футболисти, докато легенди на други отбори подлагаха под съмнение всяка тактическа инструкция, която не съществуваше. Все едно да събереш изпълнителите от виенската филхармония за концерт, но диригентът да ги кара да свирят Зайченцето бяло отново и отново и отново през цялото представление. Това няма как да донесе бурни аплодисменти от кървящите уши на феновете.  

Лента на земята, треньор извън клуба

И какъв по-добър завършек от това най-довереният ти човек, капитанът на отбора, когото сам си избрал и си пускал всеки мач, без значение от формата и физическото му здраве, собственоръчно да си изкара два жълти картона и да парафира края на мача, когато импулсът е на страната на неговия отбор. След това да го отпразнува с хвърляне на лентата на земята. А момчето, което до този момент е имало 11 минути футбол във Висшата лига да вкара почетно попадение и да раздвижи цялата игра, като по този начин излага цялостните ти умения да подбираш стартови 11 на показ? Поетичен край на треньорска кариера, която беше разтеглен комунистически роман, изпълнен с връзки с хората на високите етажи, които дават на главния герой и приятелите му работа заради бивши заслуги и ордени. И ако Оле напусна днес, това трябва да е само началото, защото приятелите му в червено все още са на “служба” в “партията”, докато успеят да намерят следващия “достоен кандидат”, когото да сложат под крилото си. Шофьорът си тръгна, но автобусът е пуснат по склона без спирачки и никой не иска да застане начело. Макар и 100% правилно, това уволнение трябва да е началото и след него моментално да последва оставка на Уудуърд, а семейство Глейзър сериозно да преосмислят дейността си в град Манчестър!
#GlazersOUT #WoodwardOUT

P.S.: Въпреки поругания символ на капитанството на един от най-великите клубове, треньорът му подаде ръка. За финал. Все пак това капитанство е лицето на слабото треньорско представяне в последните 3 години.