Наказателна акция в червено

Автор: Димитър Димитров

Преди мача

Въпреки добрите мачове напоследък, Цимикас бе оставен на пейката за сметка на Робъртсън, логично Матип (който започна срещу Арсенал и Порто) получи почивка и бе заменен от Конате в центъра на защитата.

Окслейд-Чембърлейн също отстъпи мястото си в стартовия състав на Джордан Хендерсън и това позволи на Клоп да започне с (на теория) най-добрата си халфова линия – Фабиньо, Тиаго, Хендерсън (което се случва изключително рядко, откакто испанецът дойде на Анфийлд).

Двубоят

Този път, за разлика от двубоя с Арсенал, началото бе коренно различно. Още във втората минута, Жота първоначално пропусна да се въползва от една грешка в защитата на светците, но при втората фаза на атаката не сбърка. Мане и Робъртсън си размениха няколко паса вляво, шотландецът се промъкна в наказателното поле покрай Ромеу и получи топката близо до аутлинията. Топката бе върната около границата на вратарското поле, а там Жота изпревари... Салах и откри резултата.

Вместо това да успокои Ливърпул, няколко индивидуални грешки за малко не костваха попадение. Първо Тиаго се забави при отиграването на една ситуация и бе близо да изведе съперник очи в очи с Алисон, но вратарят реагира отлично и предотврати опасността. След това един спорен тъч от Трент бе пресечен пред погледа на Конате (който не реагира добре) и отново Алисон трябваше да се намесва.

Това вече беше алармата, от която Ливърпул се нуждаеше, за да се събуди и в рамките на 5 минути да реши двубоя. Първо една контраатака бе завършена от Жота, а впоследствие Тиаго отбеляза втория си гол във Висшата Лига за Ливърпул (предишният отново бе срещу същият съперник на Анфийлд през миналия сезон).

До края на полувремето, гостите имаха още един добър шанс, предизвикал отлично спасяване от Алисон, а Ливърпул пропусна да се възползва от контраатака трима срещу един, тъй като подаването на Салах не бе точно.

През второто полувреме картината бе сходна – Ливърпул отбеляза 4-то попадение, което не се среща често – центриране от корнер да бъде отиграно от воле на точката на дузпата – изстрелът на Ван Дайк бе точно в средата на вратата, но бе твърде силен и намери мрежата. Гостите пак имаха епизодични ситуации, с които Алисон се справи, а Жота пропусна да оформи своя хеттрик след ново страхотно центриране на Робъртсън отляво.

Положителното

Поредният премазан съперник – нови 4 гола, нова чиста мрежа. Продължава традицията, която споменаваме отдавна – ако Ливърпул печели (във Висшата Лига), то това винаги е на нула и то с голяма разлика. Въпреки епизодичните колебания, които отбелязахме, мачът изглеждаше под тотален контрол и в крайна сметка бе направена нова крачка към постигане на високите цели, които клубът си е поставил за сезона.

Анди Робъртсън се завърна. За разлика от двубоя срещу Уест Хам, този път центриранията му не целеха съперниците, а съотборниците – и резултатът от това бе видим. Асистира за първото попадение, създаде още 3 възможности за гол и даде ясна заявка, че мястото му няма да бъде заето никак лесно от „гръцкия скаузър“ Цимикас.

Салах може да си позволи да има „ден почивка“ и все пак Ливърпул да ти вкара много. Египтянинът не е машина и не може да е 10/10 всеки мач, но в неделния му сравнително „тих“ следобед (макар и асистенция за втория гол да не е никак малко), останалите се нагърбиха и решиха мача – Жота и Мане бяха постоянно опасни за защитата на светците, подкрепяни от машините за асистенции по двата бека.

Освен това, един от малкото негативи, изказвани за Ливърпул откакто Клоп е начело, а именно липсата на голов принос (включително асистенции) от полузащитниците, изглежда в историята. През миналия сезон, най-много голове от халфовете вкара Вайналдум (2 в 38 срещи). През този сезон Кейта вече има 2 в 7 изиграни мача. Освен него, Хендерсън, Тиаго, Къртис Джоунс и Фабиньо вече отбелязаха по едно попадение (колкото за целия минал сезон), а едва е изминала 1/3 от шампионата. 

 

Негативното

Както и при предишния мач с Арсенал, няма много какво да се търси като недостатъци – имаше индивидуални грешки, довели до опасности пред Алисон, имаше разсеяност при някои отигравания в атака, но в крайна сметка пълен контрол и рутинна победа.

Съдийството

Може би единственото нещо, по което в България си приличаме с някоя от т.нар „развити“ държави, е футболното съдийство.

Мислехме (или поне се надявахме), че причината е във високото темпо, оправдавахме ги с това, че не могат да видят всичко в реално време, че е човешко да се греши.. Но какви са извиненията сега? Има десетки камери, възможности за повторение и въпреки това се случват откровени безумия.

Съгласен съм, че по време на двубоя може да не видиш точно какъв е контактът между двамата играчи. Не съм съгласен, че никой от хубавците в стаичката няма да подскаже на съдията, че влизането е опасно за здравето на потърпевшия и може да бъде санкционирано по-сериозно

Не беше толкова отдавна, когато Мане отново бе фаулиран по този начин – срещу  Атлетико в Шампионската лига, но тогава (макар и всички да бяхме озадачени първоначално) същото настъпване с бутоните бе санкционирано с червен картон.

Другата спорна ситуация беше в обратна посока – при второто попадение на Ливърпул, атаката започна след игра с ръка на Трент. Да, ръката е в естествена позиция, топката се удря в нея, а не обратното – по днешните правила на играта – голът е абсолютно редовен. И все пак е факт, че контраатаката се получава след като топката е отнета след игра с ръка, което сякаш би било логично да подлежи на преразглеждане.

Освен това, в правилото за игра с ръка има нещо безумно – защото главният критерий не е в това дали играта е умишлена или не. Дори при неумишлена игра с ръка има различни тълкувания в различните ситуации (може да видите правилото тук):

• Ако вкараш топката с ръка, макар и неволно – голът не е признат;
• Ако удариш топката с ръка, макар и неволно, и веднага вкараш гол – той не е признат;
• Ако удариш топката с ръка неволно, топката отиде у твой съотборник, който я вкара – голът е зачетен.

Може да звучи като излишно заяждане, но считам, че най-големият проблем в съдийството е непостоянството – идентични ситуации са отсъждани по различен начин, което поставя въпроса за това какви всъщност са реалните критерии при вземане на едно или друго решение.

Предстоящото

Следват 3 поредни гостувания във всички турнири в рамките на десетина дни – в сряда дерби с Евертън (за което Клоп се изказа доста язвително в пресконференцията си след мача: „Ние отиваме да играем футбол, не знаем съперникът какво ще прави“), последвано от визита на Молиню през уикенда и протоколен мач на Сан Сиро срещу Милан.

Малко по малко контузените халфове се завръщат, Фирмино също се приближава до момента, в който може да се разчита на него и да има още една опция за Клоп в атака.

Все още очакваме Ливърпул да спечели „напечен“ мач в първенството, но докато това се случи – надали някой би могъл да се мръщи на победи с по 4:0.