Ритуално харакири сред глутница вълци
автор: Стоян Стоянов
Съставът
След почти 2 години Фил Джоунс започна мач от Висшата лига! Почти две години! Кралят на шантавите физиономии се завръща. Последните месеци той може да се "похвали" само с два мача за младежите до 23-годишна възраст. Факторите, които не оставиха избор на Рангник, са контузия на Магуайър, борбата на Линделоф с Ковид и контузия на Байи, от която се очаква да се е завърнал още в този двубой, но със сериозни съмнения около годността му да изиграе 90 минути. И все пак, едва ли фен на Манчестър Юнайтед е предполагал, че ще доживее и този момент, но изборът беше направен.
Другите интересни неща около състава бяха продължаващото отсъствие на Маркъс Рашфорд и Бруно Фернандеш след неубедителните им представяния в предните мачове и човека, който получи капитанската лента. Кристиано Роналдо щеше да изведе отбора, от който проби с гръм и трясък на голямата сцена преди около 14 години, като капитан. До него отново застана Единсон Кавани, а Шоу, Бисака, Матич, Мактомини, Санчо и Грийнууд също запазиха титулярните си места от мача с Бърнли. Варан бе единствената опция за партньор на Джоунс в защита.
За мача накратко
Неочаквано, отново двубоят започна с преса на гостите. Уулвс се хвърлиха много силно в атака още в първите минути. Възпитаниците на Бруно Лаге играеха като свеж отбор и само непредизвиканите грешки показваха лека липса на игрова практика. Манчестър Юнайтед нямаха оправдание за техните грешки, като в началото те идваха в зоната между Джоунс и Шоу. Варан застана отляво на Джоунс, за да спре пробивите на Уулвс от тази страна и да ограничи грешките, но вълците преместиха напрежението в зоната на Джоунс отново, явно решени да изолират завръщащият се бранител и да го принудят да бърка. Като изключим отново няколко брилянтни намеси на Де Хеа, първото полувреме беше скучноват мач за понеделник вечер, който бе на ръба да приспи дори и най-върлите запалянковци.
“Червените дяволи” започнаха второто полувреме по-енергично, въпреки че смени не бяха направени. То отново бе изпъстрено с дефанзивни грешки и картони, но най-видно феновете по трибуните изказаха неодобрението си към треньорския игрови план, когато един от най-блестящите играчи за Юнайтед напусна терена. Смяната на Мейсън Грийнууд, при положение че Скот Мактомини и Матич бяха източници на толкова дефанзивни проблеми, с право остави запалянковците озадачени. Резултатът от така проведения мач бе над 60 минути без сериозно положение в полза на Манчестър Юнайтед. Малко след това влезлият като резерва Бруно Фернандеш удари греда от чисто голово положение, а по-късно асистира на Кристиано Роналдо за гол, който бе отменен заради засада. След тези ситуации, играта на “червените дяволи” се успокои все едно бяха вкарали две редовни попадения. Логично, когато смъкнаха интензитета, те бяха смазани от натиска на значително по-свежия отбор на Вълците, който се възползва от всяка грешка за да създава положения. Така след 80-тата минута, пробив и центриране на Адама Траоре доведоха до изчистена от защитата топка, която попадна в краката на Жоао Мутиньо. Никой не посрещна португалеца, който имаше предостатъчно време да обработи топката и да я изпрати в ъгъла на Де Хеа. Отговор от Юнайтед така и не последва и Ууулвс си тръгнаха заслужено с първата си победа на Олд Трафорд от над 40 години.
Дискусионни точки
- Филип Антъни Джоунс
Странно бе в началото партньорство между Рафаел Варан и Фил Джоунс, тъй като не са се нагодили един с друг, заради липсата на възможности. Преди да започне мача си помислих, а предполагам и много други фенове, че е по-добре някой юноша на отбора да беше пробил вместо да се дава поредния шанс на Джоунс, защото заради едно слабо звено, често отборът изглежда средняшки. Но 20-ина минути в срещата, под постоянния натиск на Уулвс, Джоунс се окопити! Започна не само да прави добри намеси, но и да пробива напред и да разпределя добре топката. Не само, че се окопити, но и даде сериозна заявка за играч на мача в състав, пълен с много по-скъпо платени звезди от него. Напълно заставам зад думите на Люк Шоу в пресконференцията след мача, че Фил Джоунс трябва да е горд от себе си.
- Двоен дефанзивен пивот, без да защитава нищо
Не бе изненада, че Матич и Скот запазиха местата си след солидно изнесения двубой срещу Бърнли. Но в този мач, до тринадесетата минута Матич подари топката поне три пъти на Уулвс за опасни контри. Дали сърбинът може да играе два поредни мача на топ ниво или годините му пречат? Отговорът май се крие в крайния резултат, лошите му пасове и необмислени фалове, като дори един от тях доведе до пряк свободен удар и греда за Уулвс.
Партньорът му в халфовата линия не му помагаше особено. Даже, ако продължи така, Скот Мактомини ще елиминира прогреса от предните мачове. Деветдесетте минути за него се характеризираха с лош контрол (както на топката, така и на пространствата), множество загубени топки и лоши пасове напред. Необмислен фал в началото на второто полувреме донесе и жълт картон, а във фаза атака, шотландецът показа лош дрибъл. За капак на всичко, при гола на Уулвс, не само, че не пазеше никого и бе извън позиция, но и с достатъчно време за реакция не блокира удара на Мотиньо.
Може би е вярно, че халфовете в отбора са на ниво Чемпиъншип, но със сигурност част от проблемите се коренят и в схемата, така че
- Да поговорим за това 4-2-2-2
Хубаво е всеки треньор да има философия. Още по-хубаво е да дава всичко от себе си да я наложи. Лошо е, когато това не работи. С тази схема на игра все едно Манчестър Юнайтед няма център. Да излезеш с двама опорни халфа срещу отбор, подреден в схема 3-5-2 е лудост. Те не само, че бяха доминирани от 5-те играча в халфовата линия на гостите, но бяха и напълно изолирани при прехода от защита в атака, което ги принуждаваше да връщат назад. Като добавим и създадения вакуум между линиите, ситуацията стана още по-плачевна. Един между Роналдо или Кавани се връщаше назад, за да играе с топката, но нито един от тях не е плеймейкър.
Нисък интензитет на преходите, несъществуваща преса и най-вече, оголване на защитата бяха останалите характеристики, плод на избраната подредба. В интервюто след мача Рангник каза, че не е искал да извади нито една от “двете 6-ци” (Скот и Матич), но така и не обясни защо. Те нито му даваха стабилност в атака, нито в защита. Може би 4-2-2-2 не е най-добрата схема с оглед наличните футболисти, но добри резултати, заради формата на останалите съперници за топ 4, са крайно необходими. Ако ще дори и да се премине към по-стара схема или нещо напълно друго. И Юрген Клоп едно време започна с 4-2-2-2, но бързо осъзна, че това няма да работи срещу съперниците във Висшата лига, така че надеждата на феновете на Юнайтед е, че неговият ментор ще успее да се нагоди още по-бързо. Предстои да видим дали е твърде упорит за това.
- По малко от всичко, за финал
Явно един силен мач в рамките на 6-7 календарни дни не само, че стига, но е и максимума на тази сбирщина индивидуалности. Много може да се изпише за това как няма раздаване на терена и липсваше интензитет от почти целия отбор, но ще събера критиките си в по няколко думи за някои ключови играчи. Индивидуално. Като всеки от тях.
Например, шпагатите на Аарън Уан-Бисака са много добри, но всеки път, в който го видя да центрира, имам желанието да счупя телевизора с телефона си.
Роналдо е по-ефективен защитник за Уулвс, отколкото нападател за Юнайтед. Може би беше раздвоен дали да играе за националния си или клубния отбор.
Бруно Фернандеш вкара живец в състава на Юнайтед, но трябваше да отбележи чистото си положение, за да успокои нервите и да прехвърли контрола на мача в ръцете на домакините. Въпреки това, присъствието му на терена освобождава зони за съотборниците му, чрез задържане на топката.
Рашфорд изглежда като човек, който е доволен на това да стои на скамейката, защото появата му на терена не беше реакцията, която Рангник търсеше.
Рейтинги
Играч на мача за Манчестър Юнайтед:
Филип Антъни Джоунс
Трудно е да се завърнеш след над 700 дни отсъствие. Още по-трудно е да го направиш под цялото напрежение на прожекторите на Олд Трафорд, когато медиите чакат да сбъркаш една топка, за да те изядат жив. Невъзможно почти е да го направиш със сърце, желание и менталната непримиримост със статуквото и да се раздадеш за емблемата. Фил Джоунс направи невъзможното. И въпреки целия негативен шум около себе си, се завърна с добро представяне. То може да не продължи повече от 1-2 двубоя, но в този, лишен от зрелище сблъсък, той определено получава моя глас за играч на мача.
