автор:  Стоян Стоянов 

В този материал няма да анализирам мача от снощи. Не защото няма какво да се извади като заключение, а защото всичко вече е казвано, изваждано, повтаряно и заучено до такава степен, че повторението му нагарча. Дори леко ми се повдига при мисълта за пореден път да напиша колко точно слаб защитник в момента е Хари Магуайър или да използвам някое друго име, за да анализирам слабите му страни. Или да говорим за дефанзивната двойка и халфовете пред нея. Вместо това, нека поговорим за истински силната страна на този състав на Манчестър Юнайтед, място, на което могат да победят всеки отбор в света и да накарат победа срещу борещия се за оцеляване Лийдс Юнайтед да изглежда като спечелена титла - последователите и постовете в социалните мрежи. 

Някои цифри

Всеки материал трябва да започне с определени данни и цифри, които да му дадат стойност и база за анализ. В този случай ще открия обещаващо - с някои цифри, които са общодостъпни в интернет. Понеже вече споменах името на вездесъщия капитан на клуба, истинската скала, достойна да запълни обувките на Рио Фърдинанд и Неманя Видич, едновременно, нека започнем с него. Английският защитник има 1,8 млн. последователи в Туитър. Той направо отвява конкуренцията като куцо пиле домат с тези числа. Защитници като Рубен Диаш (279 хиляди последователи) и Аймерик Лапорт (510 хиляди) могат само да си мечтаят за такава аудитория. Малко само се доближават Габриел Жезус и Бернардо Силва (1,2 млн. и 1 млн. последователи, съответно), но в същия момент в наказателното поле на домакините се е прибрал да защитава социалната чест на клуба Маркъс Рашфорд, с неговите 5,4 млн фена. Със задружни усилия от Бруно Фернандеш (2,6 млн.), Люк Шоу (2,4 млн.), Аарън Уан-Бисака (1,2 млн.) и Фред (1,2 млн.), градският съперник е абсолютно отвян от социалната мощ на атлетите в червено! И това е дори, без да добавяме “перлите” в социалната корона - Рафаел Варан (7 млн.), Пол Погба (9,8 млн.), Давид де Хеа (13,7 млн.) и безспорния крал на тези мрежи - Кристиано Роналдо (98 млн.). По този начин “червените дяволи” си осигуряват не само титлата във Висшата лига по т.нар. “social media reach”, но си и гарантират борба с всеки клуб и всеки играч. Това е ситуацията само в Туитър, която е една от много социални мрежи, обитавани от играчите на клуба. Ситуацията не е крайно по-различна и в останалите, разбира се. 

We go again, no?

Очаквано, след загуба, един от най-добрите играчи на терена снощи за Манчестър Юнайтед, Давид де Хеа, излезе с поредния пост как ще сме по-добри, но не днес, а някога в неопределеното бъдеще. Ако аз бях на терена в такъв позорен мач, макар и от добре представилите се губещи, нямаше да ми видите физиономията в социалните мрежи цяла седмица, минимум. Щях да тренирам нахъсано и ядосано, за да докажа, че това не е максимума на възможностите ми, че мога повече, щях да надъхам и отбора около себе си. Вместо това, обаче, най-вероятно следват постове по низходящ ред на последователите, както ги извадихме по-горе. По пътя на логиката, от участвалите в мача това са Погба, Рашфорд, Фернандеш и Магуайър, ако последният смее да влезе дори в приложенията. Всичко това идва от хората, които отговарят за акаунтите им, защото най-вероятно част от играчите се чувстват като всеки фен, но бранд мениджърите им ги съветват да поддържат интеракциите с аудиторията. 

Теч на информация, запазваща стойността на играчите

Това е друга много голяма част от проблема към момента. Вместо да се концентрират над играта си и подобряването й, играчите и клуба са заети да превръщат ПР кошмарите от предните вечери в позитиви или ако не могат, да спасяват колкото могат от репутацията на играчите. В реномираното издание The Athletic (което все повече започва да прилича на в-к “Работническо дело”, пишещ под диктовката на семейство Глейзър) веднага излезе информация как отсъствието на контузения Роналдо и прибирането му в Португалия дошло като изненада за съотборниците му. Същите хора, дали тази информация, ги изненадаха атаките на Манчестър Сити неведнъж в снощния мач. Ако фокусът беше върху движението на нападателите, а не върху това къде съотборникът ти избира да вземе почивката си, докато не може да помогне на отбора на терена, може би нямаше да има нужда от този материал въобще. 

Но не спираме до тук, а най-вероятно ще стане и още по-зле следващите дни. Самият дон на трансферите, Фабрицио Романо, който се старае да не публикува непроверена и грешна информация, излезе със статус как Рашфорд обмисля смяна на клуба, заради малкото игрово време. Всички, които са чели статиите ми, знаят, че Рашфорд е един от любимите ми играчи, но за жалост последните месеци, вместо да се вземе в ръце и да покаже, че заслужава да е на терена, действията му извън него сочат, че се е превърнал в част от проблема, а не в част от решаването му. Веднага в главата ми изниква кадър от вчерашния мач, в който Рашфорд, Лингард и Мата обсъждат нещо на скамейката, като въобще не изглеждаха доволни от това, че не са на терена. Е, двама от тях влязоха, което накара феновете да изглеждат недоволни от показаното. 

За последно и за социалките

Въпреки че нямам повече комбинирани последователи от населението на Европа, пиша този материал за малкото хора, които ще го прочетат. Защото е важно да се знае, че мотивите на ръководството на този отбор за закупуването на играч почти никога не са чисто футболни. Винаги се гледа кой има по-голям достъп до хора в социалките, за да може бързо, бързо да бъде вкаран в мрежите на позитивен ПР оттенък, които управляваните от експерти страници на семейство Глейзър да обсебят. Но феновете все повече и по-често прозират през мрежата от лъжи и започват да се ориентират кой е прав, кой е крив и кой просто му пука за неговата собствена марка, а не за отбора. Но, докато мотивацията за титулярни места в състава и подписването на нови договори идва от влиянието и аудиторията, а не от представянето на терена, това ще е лицето на Манчестър Юнайтед - футболен гигант, който живее в историята и продава носталгия, за да продължи да съществува, докато нахални американски кърлежи изпиват и последните капки кръв, които разграждащото се тяло на някогашния хегемон дават. А кой знае, може сериозно да се ориентират и към трансфери на Неймар, Хамес Родригез и Гарет Бейл, защото комбинирано ще вдигнат маркетинговите им позиции. На кого му пука за футбола. Това е Манчестър Юнайтед - кралят на последователите в социалките!