Повторение от миналата година или пренаписване на историята

автор: Георги Тодоров
снимка: Jafar Jeef @deviantart 

Челси срещу Реал Мадрид. Двубой, който в продължение на повече от 20 години се изплъзваше от жребиите и от нашите екрани, а сега ще имаме удоволствието да наблюдаваме 2 пъти в рамките на една година. През миналия сезон Челси спечели двубоя убедително и комфортно. На практика Реал Мадрид не затрудни сините в нито един етап от мача. В нито един момент не се усещаше напрежение в състава на английския тим. Реал Мадрид не успя да упражни натиск, равносилен на дори 5% от това, което видяхме срещу ПСЖ преди един месец. Да започнем с  поглед назад. 

Защо това се случи? 

Отговорите са много, но най-често цитираните са:

 1. Челси бяха най-добрият отбор в света по това време.

 2. Зидан избра грешна схема на игра (Тогава Реал излезе с 3-5-2 с общо един изигран мач през сезона с тази система).

 3. Контузиите на Реал – Серхио Рамос, Рафаел Варан, Ферлан Менди, Карвахал бяха някои от значителните липси на белите, някои от тях играха в първия мач, други във втория, но никой от изброените не беше в пълна кондиция. 

 4. Неуморимият Н‘голо Канте – Французинът спечели наградата за играч на мача и в двата двубоя, а впоследствие и на финала и не спря да тича през целия мач. Никой от халфовата на Реал нямаше отговор за него. 

Истината, най-вероятно, е някъде по средата. Челси наистина бяха невероятни, а на Реал вече много им личаха годините. Това, което стана ясно, е, че Кроос Каземиро и Модрич не могат, а и не трябва вече да започват мачове заедно, особено срещу млади отбори с бързи играчи, пълни с енергия. Челси беше по-добрият отбор и в двата мача, независимо от резултата в Испания – множество пропуски и страхотни спасявания на Тибо Куртоа оформиха крайното 1-1. В Англия нямаше нищо подобно. Вместо белите да атакуват и да търсят попадение, тъй като все още важеше правилото за гол на чужд терен и те изоставаха, Челси беше активният отбор и създаваше положение след положение. Логично, "сините" вкараха и можеха да се разпишат още доста пъти. Така те продължиха към финала, а Реал отпадна безславно.

Текущата ситуация

Една година по-късно и нещата са напълно различни, а всъщност дали наистина е така? Челси започнаха сезона силно и дълго време се задържаха начело на класирането във Висшата Лига. Поредни контузии на Бен Чилуел и Рийс Джеймс жестоко осакатиха състава на лондонския клуб, тъй като неутрализираха най-силните и най-важните за тяхната система играчи. Непостоянни резултати през следващите месеци ги оставиха на 3-то място - далеч от битката за титлата. През последните седмици обаче Челси започна да прилича на себе си. Висока преса, бързи отигравания и добрата форма на Кай Хаверц помогнаха на "сините" да заздравят позицията си в таблицата и да продължат към четвъртфиналите на Шампионска Лига и полуфиналите на ФА Къп. 

В Реал Мадрид ситуацията е много различна и за съжаление много идентична с тази от миналата година. Разликата е в позицията им в Ла Лига – "белите" са лидери в класирането с цели 9 точки преднина. Добри резултати през първия полусезон гарантираха, че „белият балет“ ще оглави класирането в Испания. Тази година Реал отново имат треньор, който отказва да използва целия капацитет на състава. Преуморени играчи са причината за меко казано колебливите резултати от началото на годината. Най-тежките поражения бяха в първия мач срещу ПСЖ и разбира се, последния мач на Реал Мадрид преди почивката - загубеното с гръмкото 0:4  Ел Класико. Постоянното и безкомпромисно продължително използване на Кроос, Каземиро и Модрич доведе до тези неприятни загуби. Легендарното трио на белите вече не може да противодейства на млади и бързи играчи, които ги надбягват с лекота. Това се видя ясно в мачовете срещу Барселона и ПСЖ. Дори невероятният обрат срещу французите дойде, едва когато на терена ги нямаше двама от вечното трио, а  Камавинга и Валверде показаха своята класа. Въпреки техните страхотни изяви през февруари и март, срещу Барселона отново видяхме старата тройка като титуляри в центъра и резултатът отново беше същият – загуба. Стигна се до обръщането на голяма част от феновете на белите срещу треньора, който или не вижда очевидното, или следва инструкции да не пуска дадени играчи в състава. Така или иначе, Реал ще станат шампиони (най-вероятно), но от съблекалните на състава на испанския тим започнаха да се чуват слухове, че ръководството вече не е сигурно дали именно Карло Анчелоти трябва да бъде човекът, който да направи така желаната революция в отбора. Избирането на едни и същи лица и игнорирането на други оставят горчив привкус за привържениците на отбора от Мадрид. Очакванията преди мача с действащия Европейски шампион са огромни. 

Какво трябва да се случи 

 1. Реал Мадрид трябва още в първия мач да излезе с интензитета, енергията и мотивацията, с които отборът игра в реванша срещу ПСЖ. Не нужно да допуснат загуба в Англия и да се чака втория двубой, за да играят по този начин. Белите трябва да влязат в мача от първата минута с цялата свежест и решителност, с които разполагат. 

 2. Анчелоти трябва ПРАВИЛНО да избере стартовата 11-ка. Карвахал или Васкез, Асенсио или Родриго, Кроос, Модрич и Касемиро или  подобна комбинация, но с включването на Камавинга и Валверде в състава. Треньорът на белите трябва да вземе множество важни решения преди сблъсъка на Стамфорд Бридж.

 3. Освен титулярите, Анчелоти трябва да избере и правилна тактика за мача в Англия. Видяхме вече на няколко пъти неуспешни опити с експериментални системи и тактики, като най-скорошните примери са ПСЖ и Барселона. Италианският мениджър има навика да пробва нови, неизползвани досега схеми и стратегии, във важни мачове. Засега не се получава, а в процеса Реал изглеждат от първата минута напълно безидейни. Това е главно така, защото самата тактика е непозната за отбора и не е изпитвана. Още повече, че Реал Мадрид имат 6 мача срещу Томас Тухел и нито една победа. В никакъв случай сега не е времето за експерименти.

Какво ще се случи? 

За огромно съжаление се очаква Анчелоти да продължи с безкомпромисното си доверие към Кроос, Каземиро, Карвахал и по-важното липсата на такова към редица играчи, които могат да бъдат ключови за развоя на събитията. Реал ще излезе с 4-3-3, като единствената възможна смяна е Родриго вместо Асенсио. Кроос ще бъде редом до Каземиро и Модрич и за пореден път халфовата линия на белите ще бъде по-бавна, с по-малко енергия и по-малко динамика. Н‘голо Канте отново ще бъде недостижим, а Бензема и Винисиус няма да могат да се отличат в мача, тъй като много малко топки ще стигат до двамата нападатели. Това песимистично предсказание не идва от факта, че нямам надежда нито вяра в способностите на играчите, а по-скоро се базира на това, че Карло Анчелоти проявява неблагоразумно твърдоглавие в избора на своите титуляри. Играчи като Валверде и Камавинга биха могли да бъдат полезни, но въпросът остава дали те ще започнат мача, или ще влязат, когато вече е късно. Разбира се, има и друг вариант. Реал ще започне с играчите, които заслужават да са титуляри и ще играе по начина, по който го прави цял сезон. Ако покажат играта, която ги изведе на челна позиция в Ла Лига, която им помогна да отстранят ПСЖ по невероятен начин и да победят редица силни опоненти този сезон, тогава има надежда. Истината е, че никой не може да предскаже точния развой на събитията, тъй като футболът винаги ни е поднасял изненади, дори при най-очевидните ситуации. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че ни очакват два вълнуващи мача на два страхотни отбора. Нека по-добрият победи!