автор: Стоян Стоянов

В първата част от поредицата #VARSeasonReview ще си поговорим за големия червен слон в стаята. Определено много труден сезон за анализ изиграха Манчестър Юнайтед. Дори това твърдение е прекалено силно, защото за половината сезон не мога да ползвам думата “играха”. Скандалите и интригите в съблекалнята бяха повече от победите на отбора. Треньорите бяха повече от играчите с двуцифрен брой попадения. Безхарактерните отпадания от турнири - повече от привлечените лятото футболисти. Но нека започнем, за да може да приключим, както сезона, така и този материал. Все пак, както каза Давид Де Хеа след вчерашния мач - “Най-хубавото на този сезон е, че свърши.”

Футболът и треньорите

Всичко в един футболен клуб трябва да се върти около терена, а фокусът да е “зеления килим”. Всичко! Нещо, което ръководството на клуба определено е забравило. Този сезон Манчестър Юнайтед показа до каква дупка се е стигнало на ръководно ниво. Но в тази секция не става въпрос за това. 

Като фен на клуба от над 20 години, нямам спомен за по-слаб сезон. Може би, защото не е имало. Но дори и в най-лошите сезони в лигата, винаги е имало надежда за борба в останалите турнири и достойно представяне поне там. Тази година и това не се случи. Не само това, но надеждата приключи много рано, след като в първия и може би най-лесния от турнирите, ЕФЛ къп, Уест Хям отстраниха състава на Оле Солскяер с 0-1 насред Олд Трафорд, точно седмица след загубата от Йънг Бойс в Шампионска лига. Една купа по-малко. Досущ като лисицата от известната басня, феновете на клуба тръбяха, че “тази купа е за по-слабите отбори”. Като Ливърпул и Челси, които освен, че са по-напред в класирането, играха и финал там, нали? 

Фокусираме се върху лигата, това беше съобщението предавано от пресконференциите. Уау, какъв фокус! 4 поредни мача без победа в първенството, завършили с унизителното 0-5 пред домашните привърженици от кръвния враг. Добре, че я нямаше купата на лигата, за да разсейва играчите!

Само духът на Роналдо носеше малко щастие в тези моменти в невероятните вторник и сряда вечери в “турнира на богатите”, където португалецът грее най-ярко. 

Не бе обаче достатъчен този срам на ръководството на клуба, за да уволни норвежеца, който изглеждаше като зазидан в стените на клубната база, за щастие на феновете на другите отбори. Отне САМО още две унизителни загуби, за да бъде спасен от мъките си. Едната бе особено жалка, защото Манчестър Сити, макар и да победиха само с 2 гола разлика, почти не дадоха топката на “съгражданите” си. Но явно загубата от Уотфорд дойде повече на взимащите решения, все пак, при отсъствието на Давид Де Хеа и Роналдо, Уотфорд щяха да са пряк конкурент за 16-тата позиция на “червените дяволи”. 

Майкъл Карик свърши всичко, което се изискваше от него - рутинна победа над Виляреал в Шампионска лига, хикс с Челси в лигата и победа над Арсенал. Три мача без загуба за англичанина, за да дадат старт на бъдещата му кариера като треньор другаде. Не лоша визитка, с оглед състава и представянето му, когато реши да я използва.

За надежда на част от всички червени фенове Ралф Рангник дойде като месия. За недоумение на футболистите обаче, които според някои чужди журналисти е трябвало да търсят имената му в Гугъл, за да разберат кой е. Факт, който казва всичко за тях, не за него. 

Кой би предположил, че треньор, който не е бил в играта на ниво тренировки от години, не би успял да обърне този потъващ кораб? Ами, честният отговор е - всички, освен ръководството на клуба. В момент, в който Антонио Конте бе на пазара. Грешка, която обаче Тотнъм не направиха. Така догодина, ако реши да остане в северен Лондон, италианецът ще играе в най-силния клубен турнир. За сметка на гении, иноватори и доайени като Дейвид Мойс, Микел Артета и Ралф Рангник. Тежка конкуренция, несъмнено.  

След загуби от Мидълзбро за ФА Къп и Атлетико Мадрид за Шампионска лига, играчите последваха действията на ръководството на терена - отписаха сезона. Трансферният прозорец не беше използван, защото същите хора, които взеха решението да назначат Ралф Рангник, взеха друго също толкова “разумно” решение - да не се доверят на връзките му и да не го подкрепят на зимния прозорец. Дори когато играчи като Луиз Диаз, Кулушевски и други звездни имена бяха на разположение, а какво остава за халфове, от които този отбор отчаяно се нуждаеше и можеше да договори на разумни цени. 

Някъде след това интересът ми като фен се изравни с този на играчите, носещи фланелката. Това, което преля чашата за мен, до такава степен, че да спра да гледам сезона, бе втората загуба от Ливърпул, която изглеждаше сякаш някой лукав фен на “мърсисайдци” е записал първата, хакнал е камерите на операторите и всички те предават това повторение. 

За пръв път в историята на клуба, откакто го гледам, в един сезон се смениха 3-ма треньори, като след края му, ще дойде 4-ти. Това само по себе си е показател за дъното, до което “дяволите” стигнаха. Едно време феновете на отбора се подиграваха на годините суша на Ливърпул, борбата на Арсенал за топ 4, което да считат за достойно представяне, смяната на треньорите при Челси, а в 2022 всичко това се случи на любимия им отбор. Какво падение само. Не стига футбола и треньорските смени, но сезонът беше изпълнен и с проблеми, свързани с … 

Играчите Интригите

Не е редно да говорим за играчи в този сезон. Освен Давид Де Хеа и Кристиано Роналдо няма друг, който да заслужава да носи този екип след събитията на терена. Всеки е виновен, всеки е част от проблема. Дори за Роналдо половината фен база е на мнение, че не трябва да е в клуба и че той носи отговорност за представянето на клуба. И може би са прави, защото, когато зададеш подобен стандарт като играч, силните футболисти те следват, а слабите…

Е, видяхме какво правят слабите - пускат интервюта в медиите, дават информация на свои доверени журналисти и всячески се опитват да настроят всички срещу единствените хора, които играят на ниво. Както миналата година същото се случи и с Дийн Хендерсън, който според британските журналисти е най-голямото откритие от колелото насам, а всъщност остана в сянката на испанския страж. И тогава. И сега. 

Много може да се изпише и анализира за интригите. Дори аз съм го правил на няколко пъти, когато говорих за това, вместо за представянето на терена на отбора ми. 

За разлика от журналистите, които генерираха кликове с толкова много материали, ще спра обаче до тук с този абзац. Който каквото е говорил, остава в миналото. Работата на новия треньор е да разкара източниците на подобни слухове и къртици от съблекалнята, а наша отговорност като фенове е да не даваме на генериращите кликове псевдо медии задоволството от това да изпълнят функцията си с поредния нелеп материал, който да споделим в социалните мрежи. Благодаря предварително на всички, които ще го направят. 

Неизвестните 

Какво трябва да се случи с отбора не е ясно към момента. В много стъпки съм описвал това, което за мен би изглеждало като добре свършена работа в предишни материали, но времето ще покаже дали ще се случат и една десета от тези процеси. Най-голямата и първа неизвестна е разрешена с назначаването на Ерик Тен Хаг. След това дъждът от оставки и уволнения на ръководен персонал не е случаен. Но във футбола, както и в бизнеса, не е важно кой ще си отиде, а кой ще го замени и какво ще направи. Затова най-ключова, особено за продаващите тениски и артикули, винаги е… 

Надеждата!?

Надеждата, че следващият треньор ще е месия, на първо място. И той, като предните, ще поеме нещата в свои ръце, ще се справи с всичко, лично ще вози играчи от всеки край на света с колата си на тренировки и проби в Манчестър. И когато и тя се разсее, поглед ще се обърне нагоре. Там ще има надежда, че с промените в персонала, ще се промени и клуба. Ще се промени поведението им. Ще спрат да се взимат грешни и реактивни решения. Ще се планира. Бавно. Методично. И когато и това не проработи, надеждата ще е собствениците да се откажат от сладките дивиденти. Да кажат - “Не желаем да ставаме по-богати на ваш гръб, нека друг поеме кораба! Нека продадем клуба.” Надежда, че протестите, които отново феновете подеха, ще дадат резултат. Мъртвородена надежда за нещо ново, на която всички вече не разчитаме, за жалост. 

Надежда, която си отиваше с всеки мач този сезон. С всяко изявление. С всеки слух. С всеки път, в който двама играчи с червения цвят на футболната фланелка на Манчестър Юнайтед се споглеждат след нелепо допуснат гол. В очите им - четящо се безсилие, в действията им - непукизъм, във футбола им - безидейност, а по-трибуните - безнадеждност. Дори прясното интервю на новия наставник вече не носи щастие, а всяко следващо малко по малко не носи вече и надежда в него. 

“Театърът на мечтите” отдавна представя само комедийни куклени пиеси, в които поредният актьор се опитва да вдъхне надежда на масите. Времето преди да бъде изритан от самопровъзгласилите се за крале на този велик клуб шутове, носещи фамилия Глейзър, винаги е късо. Но все пак, Ерик Тен Хаг носи свежест и колкото и да не искам да се подлъгвам отново,... мънчко зрънце… НАДЕЖДА. 

#GlazersOut #GreenAndGold