Шампионът е мъртъв!

#DD8

Денят е 27.12.2020. Садио Мане овладява брилянтен дълъг пас на Жоел Матип и прострелва вратаря на Уест Бромич Сам Джоунстън – 1:0 – Ливърпул повежда в 12-та минута на двубоя и крачи уверено към защита на титлата си. Тимът е на върха по Коледа, разбил е Кристъл Палас като гост със 7:0 предния кръг и не се вижда как ще бъде спрян с оглед колебливите изяви на конкурентите.

Месец по-късно отборът не е добавил повече попадения на сметката си. Спечели само 3 от възможни 15 точки в период, в който програмата предполагаше, че ще има възможност да увеличи преднината си. Отпадна и от ФА Къп, което не е новина, но този път бе малко по-трудно за преглъщане заради съперника, нанесъл загубата – кръвният враг Манчестър Юнайтед.

Проблемите в защита

Да започнем със слона в стаята – защитници няма. Темата е дъвкана до безкрай, но фактите са, че Ливърпул игра с Хендерсън и Фабиньо в центъра на защитата си в двубоя срещу Манчестър Юнайтед за първенство. Единственият (понякога) здрав централен защитник в състава е Матип, който започна в 8 двубоя за отбора във Висшата лига през сезон 2019-20. За момента има 8 от общо 13 мача, които Ливърпул е изиграл след като и Джо Гомес се контузи. 

Фабиньо е константното присъствие в центъра на отбраната и засега се справя страхотно… за заместник. Притежава отлично чувство за позициониране дори на тази позиция, играта му един срещу един е впечатляваща, но все пак не е Ван Дайк. 

Скоростта, физическото присъствие при въздушни единоборства, заплахата при офанзивни статични положения, способността да организира защитата – това не са от най-силните страни на бразилеца, което води след себе си доста проблеми.

Трите гола, които Ливърпул допусна в последния месец, оставят усещането, че можеха да бъдат избегнати, ако отборът разполагаше с централни защитници:

• Фабиньо бе премазан във въздуха от играч на Уест Бромич при изравнителния гол;
• Хендерсън покри засадата при статично положение и Дани Ингс бе оставен да се измъкне и да прехвърли феноменално Алисон при загубата от Саутхемптън (тук не може да бъде подмината и грешката на Трент, който остави топката да мине зад гърба му);
• Неразбирателство между двамата бразилци Алисон и Фабиньо (иронично, нали, все пак говорят на един език) и една оставена топка, за която вратарят не беше готов, доведе до дузпата за Бърнли.

„Противоречието“

Как е възможно кадровите проблеми в защитата на Ливърпул да бъдат оправдание за липсата на вкарани голове? Ливърпул бе изградил специфичен стил, който се основаваше на висока линия на защитата, която да „прави терена по-малък“ и да поставя под постоянен натиск съперниците. Това е нещо, което е свързано с 2 конкретни неща, които Ливърпул правеше:

• Гегенпресе – опит за притискане на противника веднага след загубена топка – по този начин в огромна част от мача играта се води в противниковата половина;
• Ако тази преса бъде преодоляна и се осъществи контраатака, много бързо връщане на защитниците и добра игра един срещу един, за да се ограничат контраатаките, които довеждат до гол или голови ситуации въобще.

Първото нещо все още е налице, макар и леко модифицирано – идеята на пресата вече не е да бъде използвана за създаване на положения (както в ранния период на Клоп), а просто противникът да бъде принуден да „върне“ топката и отборът да продължи с натиска си.

За второто обаче са нужни бързи централни защитници. Като Гомес и Ван Дайк, не като Фабиньо и Матип. Следователно Ливърпул бе принуден да адаптира играта си към обстоятелствата, за да не бъде чак толкова уязвим при неизбежните съперникови контраатаки, но това логично доведе до отражение в цялостния облик на отбора.

Отделно става все по-отчетлива неефективността на отбора при офанзивни статични положения, което през миналия сезон беше едно от оръжията за отключване на компактни защити, които някак успяваха да противодействат на бековете в игрови ситуации. 

Проблемите в халфовата линия

Двама от най-добрите халфове на Ливърпул не играят. В състава са, но на непривични позиции, а липсата им се усеща там, където бяха част от машината, която газеше (почти) всичко по пътя си през последните два сезона. 

Вайналдум вероятно е с единия крак на изхода, Тиаго се размина със счупване на крака след брутално влизане на Ричарлисон в същото злополучно дерби, в което пострада Ван Дайк, но въпреки това пропусна 2 месеца от сезона. Хендерсън изигра последния си мач на титулярната си позиция срещу Кристъл Палас – не изглежда да е съвпадение, че това е и последния двубой, който Ливърпул спечели. 

Наби Кейта (Ливърпул наистина има такъв футболист, не се шегувам) продължава да прекарва повече време при физиотерапевтите, отколкото на терена, Окслейд-Чембърлейн така и не се е върнал към нивото, което демонстрираше преди да скъса връзки преди 2 години, а, макар и да е страхотен талант, Къртис Джоунс е все още зелен (справка – наивно загубената топка, довела до корнера, след който Уест Бромич изравни).

Проблемите в атака

Макар Ливърпул все още да има най-добрата атака в лигата, вече над 7 часа е без отбелязан гол в шампионатен мач! До известна степен можем да отдадем това на контузиите в защита и домино ефекта, който предизвикаха с нуждата от препозиционирането на ключови играчи, но не само.

Триото отпред не е в най-добрата си форма, алтернативата им в лицето на другото ново попълнение Диого Жота, също се контузи и отсъства вече почти два месеца. Не се създават толкова положения, а и създадените се пропускат. Макар да отбеляза ключови голове, които завинаги ще останат в историята на клуба, Ориги няма никакъв принос този сезон, а Минамино продължава да бъде загадка. 

Може да изглежда странно на пръв поглед тук да споменаваме и лошата форма на защитник, но Трент Александър-Арнолд в момента е бледа сянка на това, което демонстрираше в офанзивен план в предните два сезона и Ливърпул очевидно страда. 

Лошият тайминг на възхода

За първи път от много години Ливърпул успя да сглоби отбор, който да върне клуба на мястото, на което по-възрастните му привърженици са свикнали да го виждат до края на 80-те години – на върха в Англия и Европа. Макар да звучи странно да има лош момент да си най-добрият, изглежда, че на Ливърпул му се случи.

Пандемията обърка много неща за много хора, но всички свързани с този клуб имаха и допълнителни причини за опасения.

Започна се с говорене за нулиране на сезона в момент, в който отборът беше с повече от 20 точки преднина на върха, след това сезонът се поднови, но без публика, което се отрази по повече от един начин (финансово, както и морално – играчите не успяха да се „заредят“ така, както го направиха след парада с купата от Шампионската Лига през юни 2019). Впоследствие предсезонна подготовка въобще нямаше, а за отбор, който разчита на интензивност в играта си, това е от решаващо значение.

Юрген Клоп няколко пъти опита да се противопостави на решението на Висшата Лига позволените смени да бъдат само 3, но не успя и Премиер лийг остана единствено от големите (а и не толкова големите първенства) в Европа, което не позволи 5 смени на мач през този свръхнатоварен сезон. 

Поради финансови причини Ливърпул е изправен пред опасността да изостане от съперниците си в момент, в който изглеждаше, че е в позиция да си подсигури задържането около върха за дълъг период от време. Въпреки крещящата нужда от централен защитник такъв не бе закупен, като мениджърът в прав текст каза, че ситуацията не позволява да се направи такъв трансфер.

Изводите

Намираме се „на полувремето“ на сезон, в който всичко, което можеше да се обърка за Ливърпул, се обърка. При определено развитие на предстоящите мачове след 20 изиграни кръга отборът може да се намери на 8-мо място в класирането. Шампионите са наранени и изглеждат на път да бъдат нокаутирани. Светлина в тунела не се вижда предвид почти нулевата вероятност да бъде закупен централен защитник или някой от титулярите да се завърне преди края на сезона. 

Мнозина вече поставят под въпрос не само защитата на титлата (с оглед на моментната форма това направо е нещо невъзможно), а дори мястото в топ 4 и участието в Шампионската лига догодина. 

Някой дори би казал, че ситуацията им е еквивалентна на пасив от 0:3 на почивката. Положението изглежда безнадеждно, но всеки може да ги подценява за собствена сметка.