(Цитат на Сър Алекс след драматичната победа над Байерн Мюнхен през 1999г.)
Стоян Стоянов, админ в Английска Висша лига фен група
В навечерието на 31-ви декември, на ръба на новата 1942-ра година, в семейството на обикновен работник в корабостроителницата в Гован, предградие на Глазгоу, се ражда Александър Чапман Фъргюсън, или както ще стане по-известен по-късно “на галено” – сър Алекс. Този блог пост не е планиран ни най-малко, тъй като в планиране на празненства за посрещане на Нова година всяка година множество фенове като мен забравят, че на този ден е роден източникът на почти всички незабравими емоции, свързани с любимия им Манчестър Юнайтед. Първоначално това трябваше да е обикновен статус в Английска Висша лига фен група, където съм админ, но надвиши знаците, така както сър Алекс надмина всички очаквания в кариерата си и продължи да трупа.
Игровата кариера на Алекс Фъргюсън не е сред най-отличителните. Той играе в аматьорския Ф.К. Куинс Парк, където не получава редовни игрови минути и е трансфериран в Сейнт Джонстън. Най-запомнящият се момент от престоя му там е хеттрик срещу Рейнджърс. Следва нов трансфер в Дънфърмлин и професионален договор през 1964 г. Рекордният за времето си трансфер между два шотландски клуба в Рейнджърс през 1967 г. изглежда логична стъпка (кадър от подписването му вляво). Футболната му кариера след това е белязана от спадове и проблясъци, като може би най-знаменитата легенда от времето му като футболист, е изгубеният финал през 1969 г. за Купата на Шотландия от Селтик, като той е обвинен, че не е опазил капитана на “келтите”. Той е толкова ядосан от второто място, че, по думите на брат му, е изхвърлил сребърния си медал в кофа за боклук.
Треньорската кариера на Алекс Фъргюсън е това, което ще му донесе и титлата “сър”. Тя заслужава доста повече внимание от кариерата му на футболист, като според мнозина, той не е бил достатъчно добър и впечатляващ футболист (171 гола в 317 мача казват друго, разбира се). Треньорската му кариера го прави абсолютно величие и недостижима за много други мениджъри звезда на небосклона.
Това не е статия за цифри. За цифрите има Уикипедия. За броя спечелени титли има справочници. За развоя на всеки мач има статии във вестници в деня на изиграването им. Това не е статия за възраждането на Абърдийн, за чудесата в Сент Мирън. Не съм достатъчно възрастен, за да помня тези мигове, а за моменти, които не си изживял е трудно да пишеш. И необективно. Това не е статия за невероятните ментори, от които той се учи, като Джок Стийн, за когото той пише в подробности в автобиографията си.
Това е статия за сър Алекс в спомените на един фен на Манчестър Юнайтед. А те са много. Фен съм на Манчестър от около 2000 г. (след Требъла, да, знам, но не съм гледал футбол този сезон). Тоест през 20-те години, в които съм подкрепял Манчестър Юнайтед, за 13 от тях този човек е бил абсолютното лице на най-непоклатимия на поста си треньор. За мен Сър Алекс най-добре може да бъде описан с две думи – железен и инат. Не този инат, който ти пречи да станеш от леглото сутрин или да свършиш нещо в работата си. Инат в смисъла на “никога няма да се предам” и дори “никога няма да призная, че съм по-слаб, а ще тренирам, докато не стана по-силен”. Този инат, който е движеща сила в кариерата му и отношенията с множество футболни величия. Неслучайно прякорът му е “The Boss”, което няма нужда от превод. Защото, когато Шефът говори, ти си никой и само слушаш. Дори и да си Ерик Кантона, Кристиано Роналдо, Видич, Фърдинанд, Рой Кийн (добре де, той може би му е отговарял, но това е за друга статия).
Дистанциран, респектиращ, но и като бащина фигура. Един от първите моменти, които изникват в съзнанието ми, когато се спомене името му, е бенефисът на Майкъл Карик. Може би всички фенове се сещат за кой момент става въпрос. На този бенефис са се събрали почти всички велики футболисти от последните години, които той е менажирал в съблекалнята на Манчестър Юнайтед. Той започва да им говори като баща. Говори колко е горд от тях като хора, освен като футболисти.
Разбира се, ако си от грешната страна на гнева му, може да стане доста неприятно. Попитайте само Рой Кийн и веждата на Дейвид Бекъм. И въпреки всички критики, които в никакъв случай не отсъстват от кариерата му на треньор, въпреки че е величие, той никога не е позволявал на някой играч да се помисли за по-велик от емблемата, която защитава.
Много цитати могат да се посочат, но за мен Сър Алекс винаги ще значи непримиримост, пускане на нападател в 90-тата минута за да гони пълен обрат във “Фърги тайм”. Умерена доза риск, когато мачът е “всичко или нищо”, която белязва кариерата му. Невероятен тактик, създаващ общност, единство както на терена, така и извън него. Извънземен мениджър, треньор, човекът-ръководство, октоподът, държащ всички юзди в Манчестър Юнайтед, за да ги изведе до континентални висоти и рекорди в първенството, треньорът, който свали Ливърпул от трона им.
Днес той прави 79 години. Нека е жив и здрав и дано някой ден да види Манчестър Юнайтед отново на върха в лигата и Европа, защото обувките, които остави все още не са запълнени и нещо ми подсказва, че дълго време няма да бъдат.