Поставете се в обувките на нашия герой….

Отново си на 13 години. Първият ти мач пред публика. Първото ти първенство “между класовете”. Играеш като нападател. Другите отбори ги е страх от скоростта ти и хладнокръвието ти пред гола. Шансът да пропуснеш да вкараш, когато си лице в лице с вратаря от игрова ситуация, е минимален. И другите го знаят. Слагат ти допълнителен пазач. От класовете на по-големите деца са извикали някой да бъде рефер. 

Играете вече второ полувреме. Резултатът е равен. Едно на едно. Най-силният ви опонент. Успявате не само да ги удържите, но и да играете вашата игра. Откъсваш се. Време ли е за това ключово излизане едно в едно? Не и ако зависи от последния защитник, който те фаулира в наказателното. Реферът-еднодневка е категоричен – това е дузпа! 

Всички ликуват, целия клас е там, учителите по физическо, може би дори момичето, причинило първото ти по-сериозно хлътване. Съотборниците ти ликуват, това е наказателен удар с доста висок процент успеваемост във футбола. Шансът е на ваша страна. Или поне така изглежда. 

Топката е заложена. Отстъпваш. Една. Две. Три крачки. Всички погледи са вперени в теб. Игра на нерви с вратаря, който преди няколко години е гледал Дудек как танцува на гол линията за Ливърпул и се е впечатлил до такава степен, че пробва същото сега за този маловажен за света мач. Не чувстваш напрежение от удара. Знаеш какво искаш да направиш с топката. Правил си го стотици пъти, ще го направиш хиляди след това, на загрявки, тренировки, мини-лиги, аматьорски мачове и ритане с приятели в дъждовна вторник вечер преди Шампионска лига. 

Всички погледи са в краката ти. Целият клас, другият клас, учителите. Сигнал. Издишване. Засилка, която реално продължава 2 секунди, но за теб цяла вечност. Няма напрежение от удара, но погледите парят на гърба ти. Никой не ти е казал на тази крехка възраст, че те могат да прогорят дупки в теб. Стотици малки дупки. Замахваш с по-силния си десен крак. Ударът е по учебник, пълен контакт на горната част на ходилото ти с топката – всичко, за което си можел да мечтаеш. Топката лети към вратата. Вратарят се е хвърлил на другата страна, предвкусваш гола. Топката ти се струва, че лети часове. А всъщност не повече от 2-3 секунди. И най-накрая е стигнала до вратата. Гледаш безпомощно. И ударът среща страничната греда. 

Съкрушен си. Съотборниците ти не могат да повярват. Ти не пропускаш от толкова по-трудни ситуации, как пропусна “най-лесното за вкарване положение във футбола”. 

Фактът, че не се стига до промяна в резултата само добавя тежест. Отново дузпи. Ти си с първата. Отново трябва да минеш през всичките стъпки. Отново си там, отново дузпа, отново напрежение. Но не от удара. С топката се познавате от предишните часове тренировки. От всички приятелски мачове. Не сте си най-добри приятели, но се разбирате. Риташ я по определен начин, тя ти се отблагодарява с определен летеж. Ако не го направиш ти се сърди като малко дете, на което не си купил играчката, която иска. Тросва се и се обръща на другата страна. Но този път не може да рискуваш. Целуваш я, за да се успокои. Или за да се успокоиш ти. Залагаш я. Засилваш се. Игра с вратаря отново. Битка на погледите. Изгарящите малки точици на гърба ти стават по-силни. Отново всичко е по учебник. Но този път вратарят хваща ъгъла. Хваща ъгъла, но не и топката. Отчасти си изкупил вината си, за да се стигне до тук. Губите на дузпи с резултат 3:2. Но всички вече ще говорят за това как вратарят ви не се е хвърлил правилно, за последния пропуснал дузпа. Всички ще забравят тази дузпа, която пропусна, за да се стигне до загубата. Но не и ти. Никога. 

След тази история, която за мнозина младежи се превръща в истински кошмар в по-късната им кариера или просто е нещо, с което техните приятели и познати от училищните години ги тормозят и подиграват до дълбоката им старост, е време за кратък и напълно неизчерпателен анализ на “най-лесното положение” във футбола. 

Кратка история на дузпата

Дузпата е въведена през 1891 г. под наименованието “11-метров наказателен удар”, което всички медии използват и до ден днешен. До 1902 г. няма точка за изпълнение на дузпа, чак през 1937 г. е въведено малкото наказателно, под формата на английската буква D, за да обозначи 11-метровото поле, в което всяко нарушение ще завърши с удар от точката за дузпа. Основното правило остава едно и също, макар и доста общо като понятие – дузпа се дава за сериозни нарушения, включващи физически контакт или игра с ръка в наказателното от полеви играч. Няма да оставим ВАР, умишлени падания, симулации и така нататък да отклонят фокуса ни от тази статия, а именно – трудността на удара и психологическата му тежест върху играча. 

Защо топ играчи пропускат дузпи?

Техника

Не всеки е роден изпълнител на дузпи. Техника понякога се придобива с много тренировки. В случая на дузпите това важи с особена сила. Не всеки е роден хладнокръвен убиец на противникови играчи и мечти от бялата точка. По-голямата част от играчите са тренирали стотици часове за да “залепят” поредната “пощенска марка” в ъгъла на вратата. И няколко тренировки и часа разлика може да окажат влияние върху това. Пагубно влияние.

Метеорологични условия

Старата максима гласи, че един футболист винаги ще намери какво да обвини освен себе си (същото важи и за Моуриньо като треньор, но това е за друга статия). Тревата беше с 5 мм по-дълга. Слънцето печеше от източната част, заслепи окото над силния ми крак. Всякакви оправдания, особено на аматьорски мачове, важат с пълна сила. Дори и времето! И все пак, да предположим, че всеки е тренирал във всякакви условия на тренировъчния терен. И на официалния. Но точно този дъжд, точно на този стадион може да е пагубен. Питайте Дейвид Бекъм, Джон Тери и още редица професионалисти с нерви от стомана, които екипировката и теренът са предали. 

Публика

Овладели сте техниката, станали сте господар на 4-те метеорологични елемента, на когото дори могъщия  Аватар би завидял (не онзи изцяло синия, а другия със стрелката). А сега, представете си тези парещи погледи върху лирическия ни герой от историята в началото. Сега ги умножете. По 10. По 100. По 1000. По няколко милиона. В настоящия момент може да няма фенове по трибуните, но най-гледаните мачове се излъчват в цял свят пред аудитория от няколко милиона. Почти ежедневно. Почти сякаш може да се усетят милионите погледи по трибуните и телевизорите. Публиката е била причина за не една пропусната дузпа, изпълнена пред “вражеския” сектор. И все пак, отчасти изключваме този елемент в настоящето по болезнено познати на всички причини. Остава само…

Психиката

Това не е някакво странно животно, което закусва с пропуснатите дузпи на Лео Меси във всички международни турнири. Психиката е състоянието на духа на професионалистите във всеки един момент. Медиен скандал, кофти спречкване със съотборник в съблекалнята, кофти поглед от противников играч с татуировки на врата, идващ от непроизносимо място в света, който казва нещо на неразбираем език и после завършва със заплахи за живота ви, включващи родата му от някой картел. И ако все пак сте тотално перде, остават хората зад мониторите и екраните. Да, знам, че изключихме публиката в предната тока само за сега, но ако един топ играч от най-известните отбори изпълни 2 дузпи в рамките на 7 календарни дни, то тези две дузпи ще бъдат видяни не само от семейство, роднини, съотборници и треньорския щаб в трибуните, но и от целия свят. Ще бъдат споделяни по фейсбук стени, постове, групи, инстаграм, туитър и т.н. Тежестта от провала е тежест не само от настоящия момент, но и от последствията за психиката на самия играч, съотборниците му, понякога и клуба и позицията му в състава. 

Като за финал

Комбинацията от всички елементи по-горе с тежест, върху който и да е от тях, слаб за съответния играч, може да предизвика необратими последствия, характеризиращи се с отнасяне на псувни, триене на хвалебствени постове, обсъждане от бивши величия, как Играч Б е трябвало да снеме тази отговорност от плещите на Играч А, и разбира се, отнякъде Греъм Сунес, който обвинява Пол Погба просто за цвят на “симптомите”. И все пак, ако нито едно от изброените не ви повлияе и продължите да лепите марка след марка, вие спокойно може да се считате за майстор на “най-лесния удар” във футбола, както хора, които не са заставали зад топка пред погледа на стотици хиляди хора (че дори и на 10-ина) твърдят. Съотборниците ви ще ви гледат със задоволство и симпатия, но и силна завист. Феновете на противниковия отбор ще кажат как вкарвате само от дузпи, като има шанс за последно техен играч да го е правил на финал на нечуван турнир, когато са били 2 дивизии надолу (разбира се, на тях не им свирят толкова дузпи, затова е така). Съвсем логично, като в историята по-горе, всичко ще се сведе до последната ви изпълнена дузпа, без значение дали е гол, или пропуск и вие ще бъдете отъждествяван с нея до следващата дузпа. До следващия вкаран наказателен удар, или, да не дава ВАР, пропуснат такъв.