Последния си професионален футболен мач за мъжете си изиграл преди 10 месеца. Срещу Колчестър. За Карабао къп, където издържа само 65 минути, защото подколянното ти сухожилие поддаде.
Това продължава да ти се случва – получаваш шанс за титулярното място, но нещо се обърква ужасно.
Октомври 2019 трябваше да започнеш мача като един от тримата централни бранители срещу Ливърпул на Олд Трафърд, но се контузи на загрявката. Всички помним как излезе от тунела, само за да бъдеш заменен от Маркъс Рохо в последния момент. После, месец по-късно, голяма част от почивката заради мачовете на националните отбори прекара в тренировки с първия отбор, учейки се каква е твоята роля като един от тримата централни бранители, но се прояви стара контузия на бедрото, заради което получи само 5 минути срещу Шефийлд Юнайтед в лигата. Месец след това, същото се случи и в мача с Колчестър.
Проблеми в бедрата, сухожилията, прасците. Винаги нещо не е наред. Не е твърде сериозно, не е и твърде много, но го има. Знаеш колко си добър, треньорския щаб също го знае. Феновете са чували за това, защото ти се носи слава от приключенията ти в Мидландс. Ако само тялото ти съдейства за няколко месеца, ще можеш и да го докажеш на света.
Затова работиш неуморно с медицинския щаб и треньорите, за да влезеш в топ форма и да чакаш за своя шанс. И ето го, шансът ти идва, по време на поредната почивка за националните отбори, след като отбора ти е загубил 6-1 като домакин.
В сряда започваш тренировки с отбора – прекалено рано, за да влезеш в състава за мача с Нюкасъл в събота, но си в групата. Готов си. Работиш върху познанията си за множество защитни схеми – с четирима отзад, след това с трима отзад. Говориш с треньорите относно това как трябва да изглежда защитния вал на отбора и колко напред трябва да играеш и после получаваш още информация. Ще пътуваш към Париж. Но капитанът и лидер на защитата няма да е до теб. Изведнъж новият ти съотборник Единсон Кавани започва да се интересува от прогреса ти и те залива с напътствия и информация за това какво да очакваш от бившия му отбор, ако започнеш мача на Парк де Пренс.
В титулярите си като дясностоящия централен защитник в схема 5-3-2. Това значи, че срещу теб ще е Неймар, и евентуално Килиан Мбапе, ако е в настроение. А той е в настроение и вече тича с топката в крака отдясно, на около 35 метра от вратата. Един от най-бързите играчи в света тича рамо до рамо с теб, опитвайки се да пробие в наказателното ти поле. Какво правиш ти?
Вярваш си! Мбапе е бърз, но и ти си бърз! Освен това си му от вътрешната страна, което значи по-малка дистанция. Докато нападателя прави тежко второ докосване за да си осигури пространство в наказателното, ти виждаш своя шанс за отнемане на топката.
Трябва да отиграеш ситуацията по конец. Това е Мбапе и само преди 10 минути съдията е дал дузпа за твоя отбор, което значи, че браниш преднина от 1-0. Ако не се справиш със ситуацията, Мбапе ще отбележи или ще получи дузпа. Та, какво правиш?
Стягаш се…
… усещаш инерцията му…
… и я използваш срещу него, избивайки топката от краката му в перфектния момент.
Страхотно избиване. Невероятно избиване! До такава степен изкарва ПСЖ извън нерви, че Неймар получава жълт картон за това, че държи тон на рефера, толкова е убеден, че си нарушил правилата.
На 22 години си обезличил до неузнаваемост един от най-смъртоносните нападатели в света.
ОНЕЗИ истории от Мидландс? На път са да станат истории от Манчестър.
Ти си Аксел Туанзебе!