(Или поне така се говори)

#DD8

Футболните фенове имаме своите защитни механизми, с които да омаловажаваме успехите на противниците си. Най-често използваните са „много им вървеше“ и „съдиите им помагаха“, като всяко решение срещу тези, които не харесваме, се игнорира, за сметка на значителното фокусиране върху решенията, които са били „в полза“ на въпросния отбор.

Надявахме се ВАР да помогне и грешките (и респективно споровете) да намалеят, но тази година ни показа, че технологията не е панацея. Напротив, донякъде влоши нещата – фрапантни грешки продължават да се допускат, а цената (под формата на накъсване на играта, празнуване на голове, които са отменени за някаква игра с ръка 15 минути преди ситуацията и т.н.) продължава да се плаща.

Има една проста причина, поради която този анализ няма да се фокусира върху решенията, взети с помощта на технологията. Отмененият гол на Челси срещу Ливърпул на Стамфорд Бридж се брои за решение в полза на Ливърпул. От друга страна, гол на Мане на Олд Трафорд правилно бе отменен от ВАР заради игра с ръка, но това се брои за решение „срещу“ Ливърпул. Затова ми се струва некоректно да смятаме за „помощ“ отменянето на нередовни голове на съперника.

И така, с този материал ще разгледаме някои (защото и аз съм фен и не помня всички решения „в полза“ на моя отбор) спорни отсъждания с цел да си припомним всъщност колко (и дали изобщо) бе помогнато на Ливърпул да спечели дългоочакваната титла в първенството на Англия.

В третия кръг Ливърпул получи една от малкото дузпи, отсъдени без фаулираният състезател дори да падне на земята. Давид Луис реши предварително да получи фанелката на Салах, но съдията не се съгласи с това действие:

Два кръга след това, Жоел Матип щеше да има възможност за изстрел с глава от близко разстояние срещу Нюкасъл, но Джамал Ласелс предотврати това с хватка от борбата – нито съдията, нито ВАР се намеси в ситуацията, но тя бе пренебрегната, защото в крайна сметка Ливърпул си спечели мача.

Последва гостуване на Стамфорд Бридж, където гол на Челси бе отменен с ВАР заради очевидна засада (снимка по-горе).

„Спорна“ дузпа в добавеното време срещу Лестър на Анфийлд бе реализирана от Милнър, за да продължи стопроцентовата серия на Ливърпул – спорна, защото Мане не падна веднага. Не толкова спорна, защото контактът беше очевиден. А и колко от вас си спомнят бруталния шпагат на Хамза Чуд(х)ури, който контузи Салах, но получи само жълт картон?

В следващия кръг Ливърпул (без Салах, все още невъзстановен след гореспоменатия фаул) гостуваше на Манчестър Юнайтед. Много се изговори за двубоя и по-конкретно за първия гол, паднал след предполагаемо нарушение на Линдельоф срещу Ориги. Говореше се как Ориги се хванал за „грешния крак“, как падането му било леко, как контактът бил минимален… И все пак може да видите на снимката долу, че контакт има не само в левия крак на Ориги, но и в десния – където се спира коляното на Линдельоф. Защитникът изобщо не играе с топката, белгиецът е повален, сигнал няма, Юнайтед повежда, а във ВАР стаичката явно по това време са били на кафе.

Любопитен преглед на ситуацията от Джейми Карагър в студиото на Sky Sports доказва, че главният съдия Мартин Аткинсън не е имал никаква видимост към случващото се и няма как да отсъди нарушението, но защо това не бе направено от ВАР – причина номер 2367 защо сегашното му прилагане изобщо не се харесва на широката публика.

Последва и отменен гол на Садио Мане за игра с ръка – решение, което според промяната в правилата, касаещи играта с ръка (дори и неволна) в атакуващ план, е абсолютно правилно.

Домакинството на Тотнъм бе спечелено с дузпа в края – първоначално Серж Орие бе успял да надделее в двубоя срещу Мане, но нападателят на Ливърпул успя да възстанови позиция и да сложи крака си на пътя на топката, която Орие опита да изчисти – в резултат на това, Мане бе изритан, а Ливърпул отново не загуби точки.

Стигаме до гостуването на Астън Вила. Там гол на Фирмино беше отменен със следното обяснение – подмишницата на Фирмино е по-напред от последния защитник.

Естествено, макар и да доведе до доста дискусии непосредствено след мача, това решение бе бързо забравено, защото – отново – Ливърпул си спечели мача и не се оказа фатално.

Вероятно най-ключовата ситуация бе в двубоя на Анфийлд срещу директния съперник за титлата Манчестър Сити и затова ще ѝ обърнем най-много внимание.

Първата е такава, че ако я видите във филм, ще си кажете „това е адски нереалистично“. И все пак се случи. Игра с ръка на Трент в наказателното поле на Ливърпул, която Майкъл Оливър подмина, последвана от контраатака и феноменален гол на Фабиньо за 1:0. 

Органът, който се занимава със съдийството във Висшата лига, излезе с обяснение защо дузпата не е дадена – ръката на защитника не е в неестествена позиция и той не е имал време да избегне контакта. 

Нещо, с което съм абсолютно несъгласен. Ако такава ситуация се случи в наказателното поле на противников отбор, бих крещял за дузпа – вижда се ясно, че ръката на Арнолд е доста встрани от тялото, а ако топката бе минала, щеше да достигне до Стърлинг, който … във формата си тогава вероятно щеше да пропусне, но това е друг въпрос.

Само че има един лек момент в тази ситуация, която феновете, които не харесват Ливърпул, удобно пропускат. 

Топката се удря в ръката на бранителя на Ливърпул непосредствено след като Бернардо Силва играе с ръка. В промяната на правилото, касаещо игра с ръка, приета за сезон 2019-20 е казано, че всеки гол, вкаран или създаден с помощта на игра с ръка, ще бъде отменен, независимо дали играта е умишлена или не.

Да, тук не става въпрос за гол, но все пак би довело до чиста голова възможност (дузпа), създадена с помощта на игра с ръка от Бернардо Силва. 

Следователно, най-правилното решение в случая би било отсъждане веднага на пряк свободен удар за играта с ръка на Бернардо. Проблемът идва от това, че играта не е спряна, а Ливърпул на всичкото отгоре повежда при последвалата контраатака. Какви са възможностите на съдията в този случай?

1. Отменяне на гола и отсъждане на дузпа за Сити – това би било нарушаване на правилника, защото играта с ръка на Бернардо предшества нарушението за дузпата и би трябвало то да бъде санкционирано първо.
2. Отменяне на гола и отсъждане на пряк свободен удар за Ливърпул – това е единственият вариант, в който Сити да спечели от тази ситуация – резултатът все още ще бъде 0:0. Следователно би било откровено отсъждане в полза на отбора на Гуардиола.
3. Зачитане на гола – това, което всъщност беше отсъдено. След като Оливър вече не беше отсъдил нищо, щеше да бъде странно да върне играта заради нарушението на Бернардо. 

Накратко, в тази сложна ситуация,  Оливър (и екипа му в тъмната стаичка) изненадващо взеха най-правилното възможно решение.

Втората ситуация, която накара Пеп да полудее край тъчлинията, не заслужава толкова дискусии – сами виждате, че този път ръката на Трент е много близо до тялото, а на всичкото отгоре дистанцията е къса и защитникът няма никакъв шанс да отмести ръката си.

В последвалия кръг, гол на Кристъл Палас в края на първото полувреме на мача на Селхърст Парк бе отменен заради нарушение срещу Деян Ловрен – нарушение, което е меко казано очевидно. Също така, прекият свободен удар, от който се стигна до тази ситуация, бе отсъден за идентично нарушение на Трент Алекзандър-Арнолд срещу Заха. Все пак трябва да отбележим, че шансовете на Ловрен да отиграе тази топка не бяха особено големи и това бутане бе излишно, но го има и решението да се отсъди пряк свободен удар е правилно.

Последваха няколко „тихи“ двубоя, в които нямаше решаващи спорни ситуации, за да достигнем до двубоя срещу Уотфорд на Анфийлд. Резултатът е само 1:0, Мане отбелязва втори гол, който е отменен заради засада, която е всичко друго, но не и явна – въпрос на милиметри. Отново – Ливърпул печели мача, следователно това не е отсъждане, което бе обсъждано дълго.

Категоричната победа като гост над Лестър бе последвана от домакинство на Уулвърхемптън. Мач, в който се видяха в рамките на около  2 минути най-добрите и най-лошите страни на ВАР в сегашната му имплементация.

Първо, кристално чист гол на Мане първоначално бе отменен заради „игра с ръка“ на Лалана. ВАР поправи тази несправедливост и Ливърпул откри резултата.

Минута по-късно, Уулвърхемптън изравни. Или поне трябваше да изравни, докато не се намесиха специалистите по геометрия в съдийската стаичка. Отново линии, отново забавяне, докато „докажат“, че има засада.

Жозе Моуриньо не беше щастлив след загубата с 0:1 от мърсисайдци – и с право – страничното хвърляне, от което започна головата атака, погрешно бе отсъдено в полза на гостите. Тук обаче правилникът за прилагане е такъв, че не позволява преразглеждане – защото се приема, че излизането на топката слага край на предишната игрова фаза и с изпълнението на тъча е началото на нова. Аргументацията е, че защитата на ощетения отбор има времето да се прегрупира, тоест голът не е директен резултат от допуснатата грешка.

В ответния мач между Ливърпул и Ман Юнайтед на Анфийлд, Фирмино можеше да си спести някои подигравки за липсата на попадения в домакинствата на отбора, ако не беше едно странно решение на ВАР – Ван Дайк скочи в единоборство с Де Хеа, без да използва ръцете си и вратарят изпусна топката след съприкосновение тяло в тяло. След секунди тя вече бе в мрежата, но попадението беше отменено:

За справка, в подобна ситуация, попадение на Евертън срещу Ман Ю бе зачетено, като тогава Доминик Калвърт-Люин буквално отнесе вратаря:

В двубоя срещу Саутхемптън на Анфийлд, станахме свидетели на нещо подобно на случилото се срещу Сити на този стадион – неуважени претенции за дузпа, контраатака и откриващо попадение за Ливърпул. Тук обаче разликата е огромна – нямаше причина дузпа да не се отсъди. Дани Ингс опита да нахлуе с дрибъл в наказателното поле, където Фабиньо игра с топката, но след двоен рикошет, тя продължи пътя си към вратата на домакините. Фабиньо протегна крак и препъна Ингс, който опита да продължи напред и да излезе сам срещу Алисон, но загуби баланс и падна. Грешно решение в полза на Ливърпул, който впоследствие спечели с 4:0.

Чудех се дали да коментираме отменения гол на Ман Сити, с който резултатът щеше да стане 5:0, защото не изигра никаква роля нито в развитието на този мач, нито на първенството въобще. Голът бе отменен заради неволна игра с ръка – което според правилата е напълно правилно.

Последното отсъждане, което ще разгледаме, е една претенция за дузпа, която на практика лиши Ливърпул от 2 рекорда – стопроцентов актив у дома, както и подобряване (евентуално) на рекорда на Сити от 100 точки (Ливърпул стигна само до 99). Двубоят е домакинството срещу Бърнли, резултатът е 1:1, Анди Робъртсън нахлува в наказателното поле, защитник на гостите съвсем леко отклонява топката, след което се врязва в Робъртсън, но съдията (и ВАР) не отсъждат нищо. По подобие на ситуацията в мача със Саутхемптън, не смятам, че играта с топка е оправдание при последващо нарушение – защото и в двата случая, тя не е избита, а би останала на пътя на атакуващия играч, тоест нарушението спира опасна ситуация.

В крайна сметка, можем да заключим, че грешки имаше и в полза, и във вреда на шампиона, така че трудно може да се търси тенденция, та да можем да използваме това като основна причина за спечелената титла. 

Още повече, че е трудно да се предвиди как точно би се развила една среща, ако някое отсъждане бе различно – например не е правилно да смятаме, че ако бе отсъдено нарушението срещу Ориги на Олд Трафорд, онзи мач щеше да бъде спечелен от гостите с 0:1. Алтернативно, еднакво погрешно е да се счита, че ако голът на Улвърхемптън за 1:1 на Анфийлд бе зачетен, Ливърпул със сигурност щеше да загуби точки.

Затова твърдо вярвам, че имаше 100 причини Ливърпул да стане шампион, но съдийските грешки не са една от тях.