Публикуваме без редакторска намеса статията на нашият приятел Димитър Шопов, когото може би познавате от страницата Футболен куиз – Mazalat FC във Фейсбук. Ако ви допадне написаното, може да последвате неговия блог!
Едно от преимуществата на модерния футбол е, че можеш да наблюдаваш футбол пряко по ТВ от места, за които не си мислил, че съществуват. Така изборът ми за тази седмица за гледане на футбол от странно място попадна върху Таджикистан.
Таджикистан бе авант пост на бившия СССР в Средна Азия. Граничи с Киргизстан на Север, Узбекистан на Запад, Китай на Изток и Афганистан на Юг. Теренът е планински, като планинската система Памир обгръща над 93 процента от страната. Климатът е суров. Студена зима и горещо сухо лято.
Исторически, таджиките са били част от много империи. Последната бе Съветската. От 1991-та насам имат независима страна, но до 1999-та гражданската война между светско настроените граждани и силно навлизащите ислямски течения поставя на кантар бъдещето на страната. В крайна сметка секуляристите побеждават и последните 20 години страната е управлявана с железен юмрук от президента Емомали Рахмон.
Таджиките са мюсюлмани по религия, перси по етнос, като използват няколко ирански диалекта, но и все още руски като официален език. Най-добре развитият им град е столицата Душанбе. Град разположен на 800 метра надморска височина в долината Хисар. Население около милион. Цялото население на страната е около 7 милиона.
Икономически, Таджикистан е една от слабо развитите държави в света, но имат условията за добро бъдещо развитие. Енергетиката е тяхната сила, тъй като в района се намират множество водни ресурси. Всъщност в топ 10 на световните водните запаси. Износът е базиран върху алуминий, олово, цинк и някои редки метали. Също така продукция на леката промишленост като памучен и копринен текстил. И някои суровини като зеленчуци, тютюн, памук и коприна.
Футболът в страната започва ударно да се развива в съветско време. През 30-те години в именовата за тогавашното си време столица Сталинабад, разбирай днешно Душанбе, започват да се обосовяват първите футболни клубове Динамо и Спартак. Мачовете привличат многобройна публика. През 1937 се провежда първия шампионат на Таджикска СССР, като шампион е Динамо. Още шест пъти Динамо печели титлата, а интересното е, че един път става шампион на страната и след независимоста.
Най-силният отбор на Таджикистан носи името на планината Памир. Основан е през 1950 под името Болшевик. В началото на 60-те години се включва в състава на четвъртото ниво на СССР, което е 1 ниво над шампионата на тогавашната Таджикистанска СССР. Декада по-късно вече е член на втория ешелон на СССР, като на няколко пъти е близо до промоция във Висшата лига. Това се случва през 1988, когато клубът печели Първа лига. Следват три сезона във висшата лига. Всичко приключва когато СССР се разпада през 1991. Това е единственият отбор от бившата автономна република достигнал до такова високо ниво.
След незвисимостта, развитието на играта следва развитието на политическите нюанси в страната. Всичко свързано със соц миналото вече е табу. Руснаците масово напускат страната. Така Памир изпада в миманса като дори е обединен с ЦСКА, който е клуб на армията под новото име ЦСКА-Памир. На хоризонта излиза нов клуб лидер. Неговото име е Истиклол, който в последните десет години печели осем пъти титлата и е най-титулования клуб в страната.
Сезонът в първенството на Таджикистан е пролет-есен. Десет клуба играят три срещи по между си, като накрая печели про президентския Истиклол. Настоящият сезон бе прекъснат през април, но в средата на юни бе подновен. В неделя най-интересен мач от тиража бе между ЦСКА-Памир и Хатлон от град Бохтар. Домакините не започнаха кампанията добре, като във временното класиране са предпоследни, докато гостите са трети.
Хатлон е основен клуб за Таджикистан. Под имената Пахтакор и Вакш, Хатлон печели три титли след независимостта, а преди това още три в съветската ера на страната. Дори участва в четвъртия ешелон на СССР, но не повтаря успехите на Памир. Хатлон е от град Бохтар, бивш Курган-Тюбе. Сто хиляден град намиращ се на 100 км южно от столицата.
Мачът се игра на стадион ЦСКА. Това е малък столичен стадион. Има само една централна трибуна. Стадионът смесва в себе си съветското минало и съвремнното средно-азиатско настояще. Преди тук са тренирали мъжете на Памир, а младежите на тима са играли официалните си срещи.
Публиката е малко. Явно и там съществува отлив на привърженици на футбола. В съветско време Памир е пълнил големия национален стадион “Памир” (екс Фрунзе) с 30 000 зрители. Днес тези времена са само спомени от старите ленти.
Домакините играха с резервните си сини екипи, докато за гостите останаха титулярните им жълти. Няма никаква заигравка около екипите. Цветовата гама е семпла без никакви модерни хрумки. Само ЦСКА-Памир има реклама по фланелките си. Тя е на бетинг компания. Явно дори и там буукмейкърите са намерили добра почва на развитие на бизнеса си.
Чужденците в Таджикистан не са много популярни, като федерацията е наложила квота до шест в отбор. Домакините имат украински треньор и няколко украински играчи, докато гостите нямаха нито един в редиците си. Има няколко отбора, които залагат на ганайски играчи, като според мен мениджърски игри стоят в появата им там.
Всъщност Памир във времето на СССР бе новатор като това бе първия и единствения отбор, който картотекира чужденци в първенството на СССР. В края на 80-те, местните лидери на автономната република сключват интересен договор за взаимопомощ със Замбия. Като част от него в Душанбе се оказват трима национали на Замбия, които записват мачове във Висшата лига на СССР. Това са единствените чужденци играли в това първенство.
Футболните достойнства на таджикския клубен футбол са двойствени. Така както срещата е разделена на две полувремена, така и играчите показаха две различни лица. Първото полувреме бе по-живо и по-дейно. Второто бе бавно, често прекъсвано от контузии. Играчите използваха късия пас по земя като комуникация помежду си. Имаше наченки на индивидуална игра и самостоятелно водене на топката, но при срещата с първия противников играч тя бързо бе подавана напред без перспектива и оставена на волята на съдбата.
Срещата започна добре за гостите, които поеха инициативата и бързо вкара гол от добра контра. Впоследствие обаче домакините светкавично обърнаха нещата в своя полза. Удар в гредата от далечно разстояние бе първия сигнал за идващия обрат. До края на почивката ЦСКА-Памир вкара два гола.
След почивката футбол не се игра. На всеки една минута действие следваха пет минути губене в лежане, симулации или контузии. Ритъмът на игра спадна под санитарното за гледаемост ниво. Само няколко смислехи футболни момента осмислиха втората част, но крайното 2:1 за домакините се запази до последния съдийски сигнал.
Таджикските играчи са сравнително равни на ръст и телосложение, което обуславя по-техничната натура на футбола им. Силовите моменти не са предпочитаните в местния футбол. Пресата не е любим прийом. Играчите притежават нелоша индивидуална техника, но предпочитат да водят топката само в свободните пространства, а при възникнала преса бързо да подават ниско по тревата до най-близко стоящия съотборник.
У нас известен е Умарбаев, играч на Локо Пд. За съжаление в тази среща играч със сходни параметри не успях да срещна. Едно от най-добрите качества на иначе сходните трудно отличими един от друг като класа играчи бе умението им да стрелят точно от игра от средно и далечно положение. Като минус бих отчел слабата им физическа подготовка. След почивката играчите окапаха като зрели круши и трудно се придвижваха. Все пак не бива да се забравя, че там е сухо лято и температурата бе над 30 градуса.
Ако искате да се докоснете до футбола от тази страна можете да го направите на mycujoo tv. Дали бих гледал пак мач от там? Веднага не, но след време бих обърнал внимание на Истиклол в някой завързан мач. Положителните моменти бяха ударите от далеч, негативното физическата немощ в играта след почивката. Въпреки това, научих интересни неща за футбола в страната и прибавих още една дестинация в колекцията си.