Съвсем в свободен текст с админския колектив на VAR Народен разсъждаваме върху системата VAR и приложението ѝ във Висшата лига този сезон. Не намерихме по-подходяща тема за първата ни блог статия.

1. Какво ни харесва в системата ВАР във Висшата Лига този сезон!

#SD10: По принцип този сезон, като фен на Манчестър Юнайтед, не мисля, че имам право да не харесвам ВАР. *смее се* Шегата настрана, благодарение на ВАР получихме много дузпи, които съдиите последните години нямаше да ни дадат. Макар и на шега, започната от феновете на Ливърпул (най-вероятно, #DD8 тук ще намери доста примери за обратното, убеден съм), след пенсионирането на Хауърд Уеб, ние просто не получавахме отсъждания в наша полза в ситуациите, които са 50 на 50. ВАР промени това. Донякъде. Да резюмирам, харесва ми, че се преразглеждат спорни ситуации и се дава сравнително адекватна оценка за тях. За сравнителната адекватност по-надолу.

#DD8: Поправиха се някои фрапантни грешки, при това без да се губи много време. За пример бих дал единствения гол в мача Ливърпул – Уулвърхямптън, който първоначално бе отменен от съдията, заради игра с ръка.

#GT7: Смятам, че се придаде повече прозрачност на играта и със сигурност се избягват шокиращи грешни решения – червени картони и дузпи. 

#FY14: Хареса ми, че зачетоха гола на Обамеянг срещу Ман Юнайтед на Олд Трафорд и взехме заслужена точка.

#AB23: Много ситуации и несправедливости бяха ревизирани след преглед със системата. Най-вече намаляха значително скандално погрешните отсъждания

2. Какво ни подразни

#SD10: Изключително много неща. Не знам откъде да започна. 
На първо място, безброй многото милиметрични засади. То не беше чертане с транспортир върху милиметрова хартия, рязане на ръце с Фотошоп, траектории на топката… Въобще, най-много пострада атакуващият футбол от ВАР до момента. В главата ми все още е мача Манчестър – Челси, в който отмениха гол с милиметрична засада на Челси, който щеше да промени развоя на събитията. Сигурен съм, че останалите ще добавят още много, много такива мачове. 
Връщането на играта до игрова ситуация 5 минути преди това. Избирателно. Това не е сериозно. Два примера веднага на прима виста изскачат в паметта ми, при които това не се случи и според мен беше за добро. Мачът Манчестър – Ливърпул, когато имаше нарушение в центъра, което уж по правилник ВАР трябва да свири, но не го направи, което доведе до гол за Манчестър, а съответно и мача завърши 1-1. Другият ярък пример е отново мач на Ливърпул, този път със Сити. Отново имаше спорна ситуация в наказателното на Ливърпул обаче този път, след която последва контра и невероятен гол от 30-ина метра дистанция на Фабиньо. В случая имаше натрупване на спорни ситуации, претенция за дузпа, нарушения и даден авантаж. 
Тези два примера са примери как въпреки ВАР, играта може да бъде оставена да върви, без да се спира, а ситуациите после да бъдат преразгледани. Ако в НБА, около 5 пъти по-динамичен спорт, могат да вкарат видео асистент успешно, без да убиват динамиката, няма причина едно от най-комерсиалните първенства да не се справи с това. Това обаче бяха положителните примери, има много примери за точно обратното – спряна, накъсана игра и чакане по 4-5 минути за решение и връщане на ситуацията 2-3 минути назад. Последно, за да не заемам много виртуални килобайти с мнението си, най-много ме дразни, че съдиите просто не отиват да видят ситуацията на екраните, които са им осигурени за целта. Да поясня, никой никога не им е забранявал това, даже имат това право. Право, от което те колективно явно сами са избрали да не се възползват. 

P.S.: Скандален беше лакътят ьна играч на Евертън в главата на Де Хеа, който ВАР дори не разгледа. Спомням си, че Боби Борисов тогава каза, че Де Хеа просто не се е държал мъжки и не е излязъл правилно. Също така съм сигурен, че в една малка книжка с правила пише, че вратарят е неприкосновен в собственото си наказателно и не сме 1940-та, когато футболът е 50% ръгби, но…

#DD8: 2 неща:
1) Формулировката на критерия за намеса –  „очевидна грешка“ – не смятам, че е възможно да има „очевидна“ грешка, но все пак съдията да не е видял. 
2) Чертането на линийки за милиметрични засади (показателно е, че видяхме хубавото и лошото на системата в рамките на минута от същия мач)

#GT7: Критерият за вземане на решения е различен всеки път – ситуации, които са дадени в един мач, биват пропускани следващия мач. Забавя се ритъмът на футбола, феновете вече не смеят да празнуват гол, а поглеждат към екрана за намеса от ВАР. Отнема прекалено много време и от цяла Европа единствено във Висшата Лига съдиите не се консултират с екрана, което според мен е грешка.

#FY14: Не ми хареса, че Арсенал бе жестоко ощетен срещу Кристъл Палас и бе отменен чист гол за победа с 3:2

#AB23: От всички топ първенства бих казал, че тук системата е най-дразнещо направена. На първо време страшно бавно и мудно се преглежда, да не говорим кога точно се ползва, Тотнъм със Сити е пример за ситуация, която си забравил и чак тогава се преглежда. Което води до следващия минус, който е свързан с първия: не се знае в кои ситуации се ползва и кога се случва това. Чертежите за засада са покъртителни, това бих казал е най-спорното. Толкова различни чертежи видяхме за ситуации, които трябва да са гол, но са засада, както и такива, които са засада, като погледнеш чертежа, но пък в крайна сметка е гол, че тотално правилото за засада се разми и в момента е живо гадаене да можеш да кажеш в коя ситуация има засада и в коя не.

3. Какво бихме променили

#SD10: Бих започнал с две неща: 
1) Да стане задължително за съдията да отиде да разгледа ситуацията на екрана до терена. По този начин няма да се усеща все едно той просто е лицето на терена на предрешени решения в малка конспиративна стаичка. Ще се увери в думите на хората във ВАР стаичката, ще завърти камерата, ъгъла и решението ще бъде 100% негово. Разбира се, има непоправими съдии, които, както видяхме на Световното първенство 2018 (Джунейт, ако четеш това, моля те, пенсионирай се!) дори и да видят ситуацията, пак биха свирили грешно, но всяка асоциация си има съдийски комисии за това.
2) Със сигурност бих премахнал засадите, за които ти трябва портативния еквивалент на телескопа Хъбъл за да ги забележиш. Това ще допринесе много за динамиката на играта и малко честност, тъй като нападателите тренират да са на ръба на засадата, а до момента ВАР им го отнема. 

#DD8:
Системата да бъде наистина за ключови грешки (както досега), но да не е задължително „да са очевидни“. 
По темата със засадите, да се прави стоп кадър от най-добрия възможен ъгъл. Ако не може в рамките на 5-10 секунди да се прецени „с просто око“ дали атакуващият играч е в засада или не, следва се правилото за „предимство на атакуващия футбол“ и голът се зачита.
Правилото за игра с ръка – не е логично да се свири винаги в нападение, но да се тълкува в защита.

#FY14: Да не се гледат милиметрови засади, а само ОЧЕИЗВАДНИ грешки на асистент – съдиите. Главният рефер трябва да преглежда сам най-важните ситуации (дузпа, червен картон).

#GT7: Бих въвел ясни критерии които да бъдат следвани. Ако ще се свири милиметрова засада, да се свири всяка седмица. Ако играта не бива прекъсната за нарушения, нека бъде ясно на феновете защо е така. Специално за Висшата Лига, бих въвел и практиката главния съдия да поглежда монитора лично за по-важните положения. 

#AB23: Нека съдията взема изцяло решенията, за да може цялата отговорност да тежи върху него, а да не се размива.
Нека всеки отбор има право на Х на брой право на прегледи на ситуациите, както е в други спортове. Ако имаш ситуации, които смяташ, че са в твой ущърб, преглежда се и ако съдията е преценил правилно, ти се намаля броят на оспорванията. Ако си бил прав, си запазваш броя. Защото сега всичко зависи от външни фактори и отборите в много ситуации не получават повторно разглеждане.
Да се прецизират правилата, за засадата най-вече, за да не се получават такива неща, на които бяхме свидетели тоя сезон.