автор: Стоян Стоянов
След шеметно дерби, Манчестър Юнайтед прегазиха Лийдс Юнайтед с 5-1. Мачът започна много плахо за “червените дяволи”, като те все пак държаха инициативата в откриващите 20 минути, но не успяха да създадат нищо запомнящо се. За момент, след пряк свободен удар около наказателното на Давид де Хеа, отново старата слабост при статични положения бе причината за изблик на посттравматичен стрес във феновете с червени тениски. За щастие, това не се повтори повече в мача и Лийдс бяха напълно ограничени първото полувреме. Голът на Бруно Фернандеш в 31-та минута подсигури аванса за “червените дяволи” на почивката. Всичко по-интересно се случи, както винаги, второто полувреме, като общо паднаха 5 гола и темпото на сблъсъка се вдигна неимоверно. В тези редове ще се опитам да събера моите основни впечатления от видяното.
Дан Джеймс не е дясно крило, нито е играч за Манчестър Юнайтед
Имаше моменти след подписването на уелсеца, в които всички фенове бяха екзалтирани от скоростта му и завършващите му удари. За жалост, това не продължи повече от няколко мача в началото на кариерата му на Олд Трафорд. От тогава всяко негово появяване на терена е белязано от грешни решения, позициониране в зони, до които не може да достигне пас, или в засада и забавяне на навлизанията в опасни пространства без топка, които биха му дали предимство пред защитата на съперника. Ударите му също не са особено точни или силни. Най-опасните му включвания все пак дойдоха отляво, титулярната му страна, но крайно недостатъчни да го задържат на терена. Още в 35-тата минута се молех Санчо да влезе на терена на мястото на житния бегач от Уелс.
Бруно и Шоу отново блестят
Бруно Фернандеш и Люк Шоу изглеждат като хора, които продължават там, откъдето са спрели предния сезон. Добавената свежест в краката им, благодарение на лятната ваканция, ги изстрелва отново към най-добрата им форма. Набезите на Шоу по лявото крило са притеснителни за всяка защита, особено днес срещу Лийдс. Португалецът пък от своя страна продължава с високо рисковите си отигравания, които могат да донесат асистенции и изостряне на играта във всеки момент. Днешният мач обаче не се въртеше около плеймеъкърските му умения, а около реализаторските му такива. След като овладя сравнително лош пас от Погба за първия гол и завърши атаката като класическа девятка, Бруно започна да играе вляво, вдясно, пред Погба, зад него. Все едно е предозирал със смесица от енергийни напитки и батерии Дюрасел лятото и има купища излишна енергия. Едва вторият хеттрик за играч на Манчестър Юнайтед след ерата на сър Алекс е достатъчно добра похвала за действията му на терена. Не вреди на имиджа му и малката подробност, че нито едно попадение не падна от наказателен удар, за ужас на всички противникови фенове.
Двете лица на Погба
В този мач видяхме абсолютно всичко, на което е способен Пол Погба. И за да е още по-контрастиращо доброто му представяне, започвам с лошото. Погба не е ляво крило. Никога няма да бъде нито ляво крило, нито дясно. Не знам защо въобще Оле Солскяер се опитва да го налага на тези позиции. Пропускът му в 12-тата минута е показателен за това. Французинът влезе в мача чак, когато заигра около Бруно Фернандеш в центъра на терена след 20-тата минута. Постройката на Юнайтед стана по-преливаща и дори Дан Джеймс имаше възможности да играе на титулярната си позиция отляво по-късно. Въпреки първата асистенция, при подновяването на играта Пол Погба остави Люк Айлинг да се разходи пред него и да завърши с феноменален шут контра-атаката на Лийдс. Това, което последва, обаче, не може да му бъде отнето дори от най-върлия му противник. 4 асистенции в един мач, едва седмият играч в историята на Висшата лига, който постига това, пасове по диагонал и в дълбочина, изнасяне на топката. Добрата страна на Погба блестеше прекалено силно, за да остави хората по трибуните и пред екраните да забележат 2-3 лоши ситуации от първото полувреме. Пол Погба във форма и играещ с желание е футболист, който всеки отбор би искал да притежава в редиците си.
Двоен дефанзивен пивот “МкФред”
Може би не е редно анализът на този мач да включва точно този елемент. Още повече след като резултатът е 5-1 и Скот МакТомини и Фред нямат неправилни отигравания за времето си на зеления килим. Толкова правилни пасове, пресечени контри и добро преразпределяне имаха двамата заедно, че трудно ще се намери човек, който да види нещо, за което може да ги критикува днес. Ето ме и мен, обаче. Не става въпрос за индивидуални качества, грешни подавания или решения. Темпото, което тази двойка опорни халфове задава на мача, не е правилно. Правят по още едно излишно докосване, пасовете им са главно “на сигурно” назад или настрани и в първите 20-25 минути имаше огромен вакуум между тях и Бруно Фернандеш. Чак когато Погба се върна да го заеме, мачът тръгна в правилната посока. МакТомини и Фред не са слаби футболисти сами по себе си, но когато са заедно на терена, това изяжда от креативната енергия в центъра. Предстои да видим дали Оле ще продължи с този пивот или ще пробва по-офанзивна двойка там.
Тих дебют за Джейдън Санчо
В 72-та минута на терена се появи Джейдън Санчо. Гледка, която феновете на Манчестър Юнайтед чакат от поне 18 месеца. И то в домакински мач, пред около 70 000 човека. Резултатът при влизането на младия англичанин не му направи услуга, защото малко преди това Оле Солскяер бе пуснал Неманя Матич. Всичко в този мач вече се свеждаше до правилния микро-мениджмънт. Имаше проблясъци, доколкото е възможно, но в следващите двубои ще стане ясно колко ярки ще са те.
Пасивността на Манчестър Юнайтед след гола им беше абсолютно унищожена от изравнителното попадение. Сякаш Лийдс Юнайтед вкараха заряда, необходим да събуди спящия звяр, чрез Люк Айлинг. След като се отвориха пространства по целия терен, резултатът можеше да е само един. Момчетата на Биелса бяха тежко наказани и в заключение на този материал мога да напиша само една дума с три букви, която повтарях доста често второто полувреме - УАУ!