автор: Стоян Стоянов

Преди 46 години, на 2 май 1975 година, в Лейтънстоун, Лондон е роден Дейвид Бекъм. Баща му и майка му са фанатични привърженици на Манчестър Юнайтед и често пътуват над 300 километра до Олд Трафорд, за да гледат любимия си отбор. Явно това е запалило и любовта на Дейвид към емблемата на "червените дяволи". 

Дейвид Бекъм с майка му и баща му.
Снимка: express.co.uk

Много може да се напише за Дейвид Бекъм. Според мнозина, той е сред най-великите и разпознаваеми халфове на футболното си поколение. Според други, е изключително надценен британски маркетингов продукт. Качествата му на терена обаче са неоспорими - един от играчите с най-разнообразен и точен арсенал от подавания, както и абсолютно смъртоносен и уникален пряк свободен удар. Но Дейвид Бекъм за мен остава футболистът, който ме запали по великата игра - нещо, което не може да бъде измерено от нито една стара или нова футболна статистика. 

Трудно е да кажа защо обаче. Дали е бил някой пас на 30-ина метра, някой далечен шут или невероятно центриране, което е завършило с победен удар. А и паметта вече бледнее. Все пак оттогава са минали над 20 години. Но от него тръгна всичко. Заради Бекъм се запалих по Манчестър Юнайтед, които задържаха вниманието ми с уникалния си стил, непримиримост и жажда за победа. Както и не едно звездно име в състава им, разбира се.

Един от младите играчи на сър Алекс, част от т.нар. "Клас от '92 година", Бекъм казва следното за мечтаната си работа, когато са го питали като малък: 

"В училище учителите питаха какво ще правя като порасна, а аз просто им казах, че искам да съм футболист. Почти винаги ми отговаряха с: "Не, сериозно, какво ще работиш?". Това обаче беше единственото, което желаех". 

Дейвид Бекъм през 1992 година.
Снимка: manchestereveningnews.co.uk

Прекарал девет години на мъжки футбол в Манчестър Юнайтед (1992–2003), Бекъм участва в 265 мача, като е отбелязал 85 гола и е асистирал за други 98 на сметката на "червените дяволи", които носят 6 титли от Висшата лига, 2 купи на ФА и Шампионска лига през 1999 година. 

Много са моментите, които определят кариерата на англичанина, но голът, с който той излиза на преден план в очите на медиите на Острова, е попадението срещу Шефийлд Юнайтед от 17 август 1996 година. За него Бекс говори в интервю пред ВВС години по-късно:

"Той промени живота ми (голът). Усещаше се все едно топката е във въздуха часове. И после всички притихнаха. Тогава тя влезе и трибуните избухнаха. Бях на седмото небе!"

Според слухове в жълтите издания, сър Алекс казва на Бекъм насаме, че това е просто един гол и не трябва да го оставя да му повлияе. Но пред Скай Спортс, той не крие чувствата си и хвали халфа. 

Дейвид Бекъм празнува гола срещу Шефийлд Юнайтед.
Снимка: manutd.com

Може би това може да бъде казано за множество изпълнения на Дейвид. За мен ясно се открояват няколко момента, като след този гол, това са и мачовете му срещу Реал Мадрид през сезон 2002/03 (които са и катализатор на трансфера му, най-вероятно) и голът му срещу Гърция, с който класира Англия на Световно първенство. 

За мен най-паметният момент от кариерата на Дейвид Бекъм е мачът му срещу Байерн Мюнхен. Да. Този мач. Всички ще попитат защо точно той, в него няма гол от 40+ метра, няма асистенция, която е невъзможна, няма и пряк свободен удар. Това, обаче, което прави англичанинът в този мач, е доста по-феноменално във футболен смисъл. Рой Кийн е извън финала заради натрупани картони, както и Пол Скоулс. Сър Алекс няма опции в центъра. Докато не поглежда към Бекъм. Традиционен десен външен халф, който е играл като централен халф много рядко в кариерата си. Някой, от когото никой не очаква да се изправи срещу Лотар Матеус, Щефан Ефенберг и невероятната немска машина на Байерн Мюнхен. Но той го прави да изглежда лесно и диктува играта с лекота. 

Дейвид Бекъм в двубой с Лотар Матеус.
Снимка: dfb.de

Както се казва в приказките, всяко хубаво нещо има своя край. И за този край са изписани тонове редове, виртуални и физически, хартия и мегабайти са похабени за инцидента със сър Алекс Фъргюсън, който ще определи посоката на кариерата на Бекъм. Датата е 15 февруари 2003. Причината - загуба от Арсенал с 0-2 във ФА къп след необичайно слаб мач за Манчестър Юнайтед. Шотландската бурна кръв на Сър-а кипи в съблекалнята и според легендата той рита (някой издания твърдят че я хвърля) бутонка, която рикошира и удря Дейвид Бекъм в главата. Рана, която ще изисква шевове. И много медийно внимание. Рана, която отбелязва дълъг период на разпад в отношенията между най-великия треньор в историята на клуба от Манчестър и един от най-великите му играчи, който той възприема като син. И не е съгласен с пътя, по който имиджът му поема. За брака му с Виктория, той казва: "Никога не съм имал проблеми с него, докато не се ожени". 

В резултат на скандали и очевиден раздор с най-влиятелния по това време британски треньор, Дейвид Бекъм поема в посока Испания. Трансфер, който разбива много сърца, включително и моето. Трансфер, заради който, когато и до ден днешен играят Барселона и Реал Мадрид в поредното Ел Класико, няма как да подкрепя Барселона. Дейвид Бекъм оставя вакуум, който по-късно частично ще бъде запълнен от Кристияно Роналдо. Само за да поеме в същата посока и да причини още толкова разбити сърца. 

Затворете очи, фенове на Манчестър Юнайтед.
Снимка: Twitter

Кариерата на Дейвид Бекъм не приключва след Манчестър Юнайтед. Но част от мен губи желание да проследи всичките му постижения с белия екип, всеки отбелязан гол или перфектен пас, защото носи тъга със себе си. Години по-късно, в зенита на кариерата си, Бекъм ще бъде посрещнат на Олд Трафорд с бурни скандирания, като вечна част от семейството на Манчестър Юнайтед, като блудния син, който се е завърнал, макар и с екипа на Милан. И той ще уважи публиката, като си сложи жълто-зелено шалче (все по-актуално и днес). Едно последно джентълменско сбогуване. Напуснал, но никога не е забравен. Честит Рожден ден! Once a red, always a red! 

Снимка:GettyImages.com

"Дейвид Бекъм има най-добрия удар не заради талант, с който е роден, а защото тренира постоянно и без почивка. Нещо, което по-голямата част от не толкова талантливите играчи дори не биха си помислили да направят.“

Сър Алекс Фъргюсън

“Тези, които говорят лошо за него или му завиждат, или го мразят. Защото за него не може да бъде казано нищо лошо.”

Златан Ибрахимович 

“Дейвид е сред играчите с най-добър пас, с които съм играл. Пасовете му на дълги разстояния бяха все едно те намира с радар. Дори звучеше добре като удари топката с десния си крак."

Рио Фърдинанд 

“Спомням си как ми говореше че играчите от националния отбор на Бразилия са ти казвали, че ако има един англичанин, който би се вписал при тях - това съм аз. Но никога не ти повярвах."

Дейвид Бекъм към Роналдо в общо интервю.