Видове вътрешни халфове
Автор: #SD10
Без значение дали са на позиция под номер 6, 8 или 10, централните полузащитници са тактически най-приспособимите играчи. Те са връзката между защита и атака и буквално са сърцето на един отбор. Характерно за тях е, че са в постоянна позиция да получат и да подадат топката. В допълнение към дефанзивните им функции те често водят атаката и диктуват темпото на даден двубой. В миналото имаше ясна граница между номер 6, номер 8 и номер 10, но с всеки следващ сезон ролите се сливат все повече, затова в тази статия ще се опитаме да ги отграничим малко чрез различните характеристики, които играчите на тези позиции трябва да притежават.
Дефанзивен полузащитник
изписвано често като DMF или CDM
“Класически номер 6”
Опорният халф, по-известен и като дефанзивен халф е отговорен за това да предпазва защитата. Често това се нарича “screening” заради позицията му на терена - пред защитния вал, като щит, който обира топки и спира атаките. Най-важна за опорния халф е играта без топка, защото често на раменете на CDM-а пада отговорността да върне притежанието или да спре опасна контра. От всички възможни позиции в халфовата линия CDM-ът e най-назад, като при някои схеми и треньорски инструкции дори опорният халф се връща като трети централен бранител при изнасяне на топката. За да се справя добре със защитните си функции, играч на тази позиция трябва да разчита играта много добре, което му позволява да пресича зоните с ключови пасове, да избере пространството пред кой опонент да затвори и как да се позиционира, за да е най-ефективен. Тъй като често се налага да влиза в единоборства, опорният халф трябва да е добър в печеленето им, защото грешка на тази позиция може да коства много на отбора. Несъмнено обаче една от най-подценяваните функции на дефанзивния полузащитник е задаването на темпото на мача. Не се говори достатъчно за това в медии и анализаторски сайтове, като често се подминава и се вади суха статистика за успешни подавания и брой единоборства. Опорният халф е връзката между защита и атака. Скоростта, с която играч на тази позиция движи топката по терена, е ключова в разбиването на дълбоко прибрани защити. Класически примери за дефанзивни полузащитници са хора като Серхио Бускетс, Н’голо Канте и Деклан Райс.
- Плеймейкър в дълбочина (“Regista”)
Това е много характерен игрови стил, за който много може да се изпише, но ще е продукт на следваща по-задълбочена статия, като за момента само ще споменем едно име, което ни хрумва винаги, когато стане въпрос за реджиста - Андреа Пирло (не, не говорим за Йоркширския му вариант от Алиекспрес).
Централен полузащитник
изписвано като MF или CM
“Класически номер 8”
Централните полузащитници са играчите, които навъртат най-голям километраж на мач. Те сливат защитни и атакуващи функции и покриват една от най-големите зони, като винаги трябва да са готови да се включат в разиграванията. Често към СМ анализатори и медии се обръщат с “двигателя” на отбора. Разпределянето на топката от качествен играч в тази позиция дава възможност на останалите играчи да се движат по-ефективно и им освобождава пространства. И за тях важи същото диктуване на темпото като при дефанзивните халфове, само че в по-голяма степен като отговорността им не приключва с бързо движение на топката напред към по-креативен играч, а напротив - от тях зависи и да забавят темпото, ако е прекалено бързо и съотборниците им не могат да се справят с него. Например след допуснат гол, когато трябва догонващият отбор да си върне контрола над мача.
- Бокс-ту-бокс халф (“Box-to-box”)
Буквално играч, който покрива зоната от едното наказателно до другото, откъдето идва и името на тази функция. Този тип играчи са добри и в двете фази на играта, като могат да бъдат видяни и в двете наказателни полета. Било то, за да изчистят топка след опасно центриране или самите те да завършат такова. Високи нива на физическа подготовка са необходими за правилното изпълнение на бокс-ту-бокс функцията както и добра работна етика, за да не оставят овакантена зоната в която пребивават при загубени топки в предни позиции. Един от най-ярките примери за класически халф от този тип е Франк Лампард за Челси.
- Мецала (“Mezzala” - от италиански - полу-крило)
Отново по-специфична позиция, произтичаща от тактическия гений на италианския футбол. В периодите, в които е характерна схема 3-2-2-3 в различни вариации, често треньорите са използвали “Mezzale” (мн.ч.) - двама халфове в позиции 8 и 10 на терена. Такива играчи често са използвани и при схема 4-3-3, като двамата външни халфове при отсъствието на класически номер 10. Те са натоварени да изпълняват функциите на такъв тип футболист - да навлизат във финалната третина, да комбинират с крилата и нападателите и ако им се открие възможност, да завършват атаките. Други характеристики са късните включвания от дълбочина и добрата игра в полу-пространствата.
Централен атакуващ полузащитник
изписвано като AMF или CAM
“Класически номер 10”
Атакуващият полузащитник често е наричан маестро, магьосник или просто класическа десятка. Присъствието на такъв играч в митичната зона 14 на терена може да е разликата в цялостното представяне на отбора. На ограниченото пространство и време за вземане на решение десятката трябва да притежава завидно количество техника и умения както и дрибъл освен погледа над играта. При наличието на всички тези качества теренът “светва” и възможностите за отбелязване на гол нарастват драстично. Играчите, изпълняващи функцията на САМ, често са най-креативните на терена, като в това число влизат и бързи пасове с едно докосване в неочаквани посоки, пропускане на по-бързи топки, неочакван удар... общо взето всеки ход, който да матира защитата на съперника. Дефанзивните функции са сведени до минимум, което обаче не изключва пресиране на другия отбор, когато притежават топката, ако такива са треньорските инструкции. Най-ярките примери от изминалите сезони във Висшата лига са Бруно Фернандеш, Кевин де Бройне и Хамес Родригес.
-Атакуващ плеймейкър
Това е съвсем лека разновидност на стандартната роля на САМ. Разликата е, че при тези инструкции, плеймейкърът може да играе и в средата на терена и по крилата, т.нар. “свободна роля”. На английски позицията често е наричана “hole player” (играч, който оперира в пространствата) заради позиционирането на такъв тип футболисти в овакантените зони между халфовата линия и защитата. Всеизвестни примери за атакуващ плеймейкър са Диего Марадона, Зико, Мишел Платини и много други.
-Фалшива 10-ка
За тази роля имаме цял отделен материал, който може да прочетете на този линк.
-Раумдойтер
Друга специфична роля, за която също имаме отделен материал на този линк.
Надяваме се с тази статия да сме разяснили малко понятията относно видовете вътрешни халфове и числата 6, 8 и 10 вече да не са просто цифри за вас.
Източници:
https://planet.training/central-midfielder-the-perfect-all-rounder
https://premierskillsenglish.britishcouncil.org/course-stages/midfielders
https://attackingsoccer.com/the-11-essential-roles-of-a-midfielder-in-soccer/