“FOCUS, BOY!” - Ода за формата на Маркъс Рашфорд!

автор: Стоян Стоянов
за Red Devils Bulgaria

Снощи Маркъс Рашфорд отбеляза своя гол номер 22 във всички турнири. Така той изравни своя най-добър индивидуален голов сезон - 2019/20, с оставащи значителен брой мачове от настоящата кампания. Сравнено с нереално слабия му минал сезон, в който реализира само 5 попадения, англичанинът изживява своя мини-ренесанс. На какво обаче се дължи това?

Напускането на Роналдо

Може ли в статия за Манчестър Юнайтед, да не споменем Роналдо? Няма как. Но напускането на португалеца е изключително важен момент в целия сезон. То дава едновременно мотивация и служи като предупреждение за останалите футболисти. И същевременно носи допълнителна тежест за фронтовата линия на Юнайтед и освобождава място, в което да блестят хора като Рашфорд, Гарначо и Санчо. Именно с напускането на Роналдо, Рашфорд се нагърби с тежестта на голмайсторските обувки. Често заема позиции на върха на атаката и завършва клинично създадените пред него възможности. 

Формата след Световното

След Световното виждаме един невероятен играч. Абсолютно без паралел като форма в останалите отбори и лиги. Статистиката е красноречива - 14 гола и 5 асистенции в 15 двубоя от подновяването на всички шампионати. Цифри, на които дори играещият в напълно завършен и изграден състав Ерлинг Хааланд би завидял. Всъщност, прекъсването за националните отбори се оказва катализаторът в настоящия сезон за англичанина. 

Ефектът “Саутгейт” и кошмари от Евро 2020

Важно е да се отбележи, че представянето на Рашфорд след Световното е много голям среден пръст, насочен към мениджърските качества на британския селекционер. Особено след формата, която Маркъс демонстрира дори и там. Англия преживяха нова доза кошмари, когато попаднаха на първия си голям съперник - Франция. В този мач Рашфорд игра футбол чутовните 5 минути! И то след като при изиграването на мачовете от груповата фаза бе наравно по попадения с останалите водещи футболисти. Няма как такова игнориране от Саутгейт в решаващ мач да не подейства поне малко мотивиращо на футболиста. Е, единият е във формата на живота си, а другият бе принуден отново да търси небивали извинения след турнира, така че оставям на вас да прецените кой е прав в случая. 

Правилния треньор, схема и помощник треньори

Всъщност, промяната на Рашфорд започна много преди това. С идването на Ерик Тен Хаг и Бени Макарти. Единият се оказа правилният треньор, играещ със схема, изградена около силните страни на нападатели като Рашфорд, Санчо, Антони и Гарначо. Другият е сивият кардинал в тази история. Име, което не се чува особено много, но всъщност точно Бени Макарти е в основата на добрите завършващи удари на нападателите ни този сезон. В ролята си на треньор на нападението той се справя повече от великолепно. Благодарение на него цял сезон наблюдаваме един по-директен футболист, който играе без страх, освободено и същевременно фокусирано, клиничен е и бележи всичко и отвсякъде, дори и с глава. Най-вече и с глава, всъщност. 

FOCUS, BOY!

Тъй като на големи форуми за национални отбори съм за Англия, по време на Световното 2018-та година пишех коментари под публикациите на Рашфорд, Шоу, Кейн и дори Лингард с прост текст - "Focus, boy!". Стана нещо като суеверие тогава, заради неочакваното им представяне и го правех постоянно. Това ми донесе значително количество подигравки от познати и приятели и дори и до ден днешен продължава. Дори имам подарък тениска с текст “Focus, boy!”, за да бъде увековечен този момент. 

Близо 5 години по-късно обаче, Рашфорд изглежда като човек, който е прочел всеки такъв коментар и го е взел присърце. Той не само е фокусиран, но е и гладен да се докаже, да навлезе във формата на живота си и да продължи да бележи. Това за мен е отразено и в отпразнуването на неговите попадения. Същото просто съобщение към него, към останалите в отбора и към нас - когато си фокусиран, всичко е възможно.

Формата се обръща, може да се надгражда, отборът расте. Съобщението трябва да бъде същото и за останалите ни играчи и таланти. Този път обаче няма някой да им го напише като коментар в социалните им канали, а по-скоро треньорите и щаба са взели нещата в свои ръце и повтарят...

FOCUS, BOY!

Потребителски рейтинг: 2 / 5

Със стари к*рви нов бардак в червено

автор: Стоян Стоянов
снимка: Английска Висша лига фен група

Съставът 

Две от новите попълнения, Лисандро Мартинес и Кристиан Ериксен, започнаха като титуляри. Феновете, следили предсезонното турне на клуба, не биха възразили и третото, Тайрел Маласиа, да започне вместо Люк Шоу. В останалите позиции изненада беше присъствието на Бруно Фернандеш вляво, което медиите тиражираха преди мача в графиките си. Близките до клуба медии изтъкнаха дни преди мача, че Ерик Тен Хаг е тренирал схема с фалшива 9-ка. Позиционирането на играчите по време на двубоя щеше да разясни много треньорски инструкции и решения. 

МкФред до смърт

Едва ли някога ще се изчерпа тази тема. Една от многото константи в този състав е присъствието на двамата в титулярите. Темпото е забавено, разбира се, пасовете са грешни, позиционирането им е на ниво опашкар в Чемпиъншип. И не е случайно, че всяка опасност пред вратата на Брайтън  магически пропуска двамата във фаза изграждане на атаката. 

Бруно Фернандеш е вял 

Множество объркани топки, закъснели включвания, закъснели връщания, лоши пасове, лоши центрирания, малко симулации, и един пропуснат шанс за гол. В големите отбори разликата между 3-2 и загуба с 0-2 или 1-2 е точно индивидуалното представяне на ключови играчи в ключови моменти. 

“Касапски” дебют

Като говорим за разлика в хода на двубоя, до известно време между гол за Брайтън и равенството уверено стоеше Лисандро Мартинес. Той подреждаше защитата, навигираше ги, взимаше първи топки С ГЛАВА и спираше удари. Но всяка приказка има своя край, а неговата дебютна приказка приключи в моментите, в които и той не успя да покрие 3 позиции в защита. Най-вероятно и той е шокиран от тоталната безидейност в позиционирането на МкФред, Магуайър, Дало и Шоу. Липсата на футболен интелект в защита и като цяло течението понесе и неговото представяне към канала. Добре дошъл в Манчестър Юнайтед, Лисандро!

Смени ала Оле

Около 60-тата, 70-тата минута възкликнах мощно пред телевизора, който за жалост не ме чува - “Забраняват ли им в този отбор да правят смени?!”  Тройна смяна в 89-тата минута не е нещо, което тотално да промени мнението ми, естествено. Дори и с късата скамейка, с която разполага Ерик Тен Хаг, изцяло върху него пада вината да я използва. Алехандро Гарначо, Тайрел Маласия, Дони ван де Беек, все играчи, които можеше да раздвижат играта в 60-тата минута, трябваше да влязат по-рано. Уви, явно шокиран от видяното и той не избърза със смените

Рейтинги

Де Хеа - 5 - при такава защита трудно ще обвиня вратаря за падналите попадения. Може би следващия мач, кой знае?!

Шоу - 3 - ужасно позициониране, забавено връщане, може би Маласиа ще го замени по-скоро от очакваното.

Мартинес - 6 - средно добър дебют, обезличен от партньорите си.

Магуайър - 5 - бавен, некоординиран и лошо позициониран. Нищо ново. 

Дало - 3 - Нямам никаква идея какво виждат в това момче треньорите ни, вече за пореден път.

Мактомини - 4 - колкото по-скоро излезе от титулярния състав, толкова по-добре. За всички. 

Фред - 4 - Наистина не мога да кажа, че беше по-лош от Мактомини. Комбинираното им прдеставяне си е като за един средно добър футболист от топ 6. 

Бруно - 3 - Може би ефектът “Манчестър Юнайтед” си казва думата вече.

Ериксен - 5 - Ярък проблясък в атака. Лоши дефанзивни включвания. 

Рашфорд - 3 - Мисля, че към момента Рашфорд може да служи по-добре на клуба като т.нар. “Brand ambassador”, а не като титулярно ляво крило. Особено след пропуските му.

Санчо - 4 - До средата на мача липсваше. После… Отново. 

Роналдо - 5 - внесе свежест в атаката, но недостатъчно. Вината не е негова в случая.

Гарначо - n/a

Еланга - n/a

Маласиа - n/a

Ерик Тен Хаг - 4 - закъснели смени, грешни решения, едва ли е мечтаният дебют за треньора. 
ръководството на клуба - 0 - абсолютна липса на подкрепа за треньора до момента в трансферите. Имат 3 седмици.

Играч на мача за Манчестър Юнайтед:

Ако трябва да отлича някой, това е Лисандро Мартинес. Но в този състав е въпрос на време да бъде завлечен на тяхното ниво. 

автор: Стоян Стоянов 

Феновете на Манчестър Юнайтед не спират да чуват и да четат за две имена постоянно това лято. Фамилиите на двама играчи постоянно се използват в гръмки заглавия относно клуба. За единия ще стане въпрос днес, а за другия… по-добре да не говорим въобще, защото там вече не съм убеден дали срамът или упорството взимат връх в трансферната сага. 

Кристиано Роналдо. Име, което няма начин да остави който и да е футболен фен безразличен. А феновете на Манчестър Юнайтед са на двата полюса. Естествено. Отново. Трябва ли да остане? По-голям ли е от клуба? Заслужава ли лентата? Поне на последния въпрос отговорът може би е по-ясен след това лято. 

Слухове, проблеми и оправдания

Не знам откъде да започна с този материал. Винаги, когато са намесени чувства, придържането към обективността е трудно. Било то за любимия отбор или за легендарен футболист, който в зенита на кариерата си решава, че е по-голям от всичко и всички. Но, нека започнем с фактологията.

През цялото лято и трансферен прозорец до момента редица издания и журналисти твърдяха, че агентът на Роналдо го предлага на пазара. Много от тях не биха рискували имената си, без да имат по-ясна и точна информация от нас, простосмъртните. А Жорже Мендеш е човек, който оперира в сенките с чувство за устременост и не би спрял, докато не постигне това, което той и клиентът му са си наумили. Историята от миналото лято с умишленото замесване на името на Манчестър Сити е доказателство за това. 

В първоначалните седмици от предсезонната подготовка оправданието на Кристиано Роналдо и Манчестър Юнайтед беше семеен проблем. Без значение дали това е факт, или не, семейният проблем явно е разрешен, защото той се завърна към тренировки, а оправданието вече е невалидно. Но дори и семеен проблем очевидно не може да спре Мендеш и неговото европейско турне в търсене на надежда за спасение. Спасение от посредствеността, която предлага вторият по сила европейски клубен турнир. 

Друг неоспорим факт е, че публично изявление от Роналдо, с което той да казва “В момента съм в Манчестър, планирам да остана този сезон!”, няма. Не че подобно изявление го спря да напусне Ювентус, но в този случай дори и такова липсва. Кой знае, може би в следващите дни човекът с най-много последователи в Инстаграм ще направи ексклузивно включване с текст, надраскан от някой от неговите ПР-и.

Завръщане към тренировки и фасони

Кариерата на португалеца е преминала в множество избухвания по и около терена. Хвърляне на капитански ленти, ядосване при смяна, крещене по тъч линията на един крак след контузия, примерите са много. Затова и заглавията с негово участие, търсещи шок и скандал, са лесна плячка за гладните за кликове медии. “Кристиано Роналдо се скара с Ерик Тен Хаг”, “Кристиано Роналдо си тръгва на полувремето, след като е заменен” и още и още. Фактите в случая са: Роналдо тренира с Манчестър Юнайтед и започна подготовка с изиграни 45 минути в контрола в неделя. Кристиано Роналдо и много други футболисти си тръгнаха преди последния съдийски сигнал срещу Райо Валекано. Извинението на клуба беше трафика, а от Олд Трафорд твърдят, че решението не е взето еднолично от Роналдо и играчите, а е съгласувано с новия наставник. 

Може би феновете на Юнайтед получават спомени от подобен инцидент миналия сезон. Тогава уж беше съгласувано с един от старите наставници, че португалецът ще отиде да се лекува от предполагаема травма в друга страна. Съотборниците му обаче пищяха в медиите, че са били изненадани от това с цел да заглушат факта, че възпитаниците на Пеп Гуардиола помитаха пода с тях. Може би случаят е подобен, може би не.

За амбициите и наследството

Преди горе-долу година по това време с Георги Тодоров се чудихме дали евентуален трансфер на Роналдо в Манчестър Сити би бил високомерно предателство или болна амбиция. Така и не стигнахме до еднозначен извод, но пък няколко дни по-късно в съзнанието ми звучеше “Viva Ronaldooo, running down the wing…” достатъчно силно, за да заглуши шума на здравия разум, който казваше, че агентът му може би не е използвал Сити, за да ни размърда, а португалецът е бил близо до немислимия трансфер. 

Една година по-късно престоят на Роналдо в Манчестър Юнайтед едва ли може да бъде окачествен като небивалия успех, за който всички фенове се надяваха. Да, на индивидуално ниво той направи достатъчно, за да може всички да си кажат "Е, той определено е над нивото на тези, с които играе." Но междувременно, на ниво отбор, Роналдо не постигна нищо. 

Не сплоти екипа, младите играчи на клуба не научиха нищо от него (като според него, това е техен избор, естествено), а на всичко отгоре унищожи головия потенциал на Бруно Фернандеш, Маркъс Рашфорд и Мейсън Грийнууд (който си направи и футболно харакири съвсем сам след това), не спаси работата на нито един треньор, а напротив, причини уволнението на поне двама от тях. 

Естествено, гледната точка, че той просто е задал очаквания, които посредствените играчи на Манчестър Юнайтед не могат да посрещнат е също отчасти правилна. Защо отчасти? Защото той е бил напълно наясно къде отива, какво е нивото на състава, какво е ръководството и какво е нивото на треньора. Но това не го спря. Воден от амбицията за успех, от това да направи отбор, който завърши втори в класирането, първи и да ги изведе до успешно представяне и в Шампионска лига, Роналдо изпусна изцяло по-голямата картинка. 

Манчестър Юнайтед няма нищо общо с отбора, който той напусна. Оле Солскяер бе толкова далеч от Сър Алекс Фъргюсън, колкото съм аз от футболните качества на Роналдо. Титулярните 11 не само, че не предизвикват страх в противника, ами често дори будят съжаление от феновете им към нашите. Воден от личната си мотивация да продължава да изгражда личната си легенда като най-великия атлет на света, той забрави, че футболът е отборен спорт. В момента, в който твърденията, че състава не е на нивото му, нямаше как да бъдат оправдани от представянето на отбора, Роналдо потърси лесния път - пътят навън. Към друг отбор, готов за успехи, където той да е перлата в короната, завършващият удар в атака към титла другаде. И застраши статуса си на легенда. 

Съвсем очаквано ще е след като редица топ отбори отказаха да се възползват от услугите му, той да остане в Манчестър. Но, каквото и да стане, Роналдо даде козовете в ръцете на Ерик Тен Хаг, който в първите си месеци освен от липса на попълнения, страда и от редица медийни вълнения като това. Ако португалецът не играе първите мачове в лигата, не мисля, че здравомислещ фен на клуба ще обвини треньора за това. Първо, защото е назад с подготовката и второ, защото главата му поне до затварянето на прозореца със сигурност ще е леко обърната по посока изхода и офертите за завръщане в турнира на шампионите, който той бленува. Турнира, в който той може да премери сили с “кръвния си враг”, претендент за същата титла, която гони и той. Не, не Шампионска лига, а титлата за “най-добрия футболист на всички времена”, която не е направена от благородни метали, а от чиста проба изкривени фенски представи. 

P.S.: Завършвам с малко поезия, вдъхновена от събитията последните месеци:

Да се завърнеш в бащиния стадион,
когат’ клубът смирено гасне
и тихи пазви посредствеността разгръща
да приласкае дори и най-добрите ни момчета.
Кат' бреме хвърлил предните успехи,
що наследството ти завеща ни -
ти с плахи стъпки да събудиш хора
и да прекъснат феновете тишината.

автор: Стоян Стоянов

В първата част от поредицата #VARSeasonReview ще си поговорим за големия червен слон в стаята. Определено много труден сезон за анализ изиграха Манчестър Юнайтед. Дори това твърдение е прекалено силно, защото за половината сезон не мога да ползвам думата “играха”. Скандалите и интригите в съблекалнята бяха повече от победите на отбора. Треньорите бяха повече от играчите с двуцифрен брой попадения. Безхарактерните отпадания от турнири - повече от привлечените лятото футболисти. Но нека започнем, за да може да приключим, както сезона, така и този материал. Все пак, както каза Давид Де Хеа след вчерашния мач - “Най-хубавото на този сезон е, че свърши.”

Футболът и треньорите

Всичко в един футболен клуб трябва да се върти около терена, а фокусът да е “зеления килим”. Всичко! Нещо, което ръководството на клуба определено е забравило. Този сезон Манчестър Юнайтед показа до каква дупка се е стигнало на ръководно ниво. Но в тази секция не става въпрос за това. 

Като фен на клуба от над 20 години, нямам спомен за по-слаб сезон. Може би, защото не е имало. Но дори и в най-лошите сезони в лигата, винаги е имало надежда за борба в останалите турнири и достойно представяне поне там. Тази година и това не се случи. Не само това, но надеждата приключи много рано, след като в първия и може би най-лесния от турнирите, ЕФЛ къп, Уест Хям отстраниха състава на Оле Солскяер с 0-1 насред Олд Трафорд, точно седмица след загубата от Йънг Бойс в Шампионска лига. Една купа по-малко. Досущ като лисицата от известната басня, феновете на клуба тръбяха, че “тази купа е за по-слабите отбори”. Като Ливърпул и Челси, които освен, че са по-напред в класирането, играха и финал там, нали? 

Фокусираме се върху лигата, това беше съобщението предавано от пресконференциите. Уау, какъв фокус! 4 поредни мача без победа в първенството, завършили с унизителното 0-5 пред домашните привърженици от кръвния враг. Добре, че я нямаше купата на лигата, за да разсейва играчите!

Само духът на Роналдо носеше малко щастие в тези моменти в невероятните вторник и сряда вечери в “турнира на богатите”, където португалецът грее най-ярко. 

Не бе обаче достатъчен този срам на ръководството на клуба, за да уволни норвежеца, който изглеждаше като зазидан в стените на клубната база, за щастие на феновете на другите отбори. Отне САМО още две унизителни загуби, за да бъде спасен от мъките си. Едната бе особено жалка, защото Манчестър Сити, макар и да победиха само с 2 гола разлика, почти не дадоха топката на “съгражданите” си. Но явно загубата от Уотфорд дойде повече на взимащите решения, все пак, при отсъствието на Давид Де Хеа и Роналдо, Уотфорд щяха да са пряк конкурент за 16-тата позиция на “червените дяволи”. 

Майкъл Карик свърши всичко, което се изискваше от него - рутинна победа над Виляреал в Шампионска лига, хикс с Челси в лигата и победа над Арсенал. Три мача без загуба за англичанина, за да дадат старт на бъдещата му кариера като треньор другаде. Не лоша визитка, с оглед състава и представянето му, когато реши да я използва.

За надежда на част от всички червени фенове Ралф Рангник дойде като месия. За недоумение на футболистите обаче, които според някои чужди журналисти е трябвало да търсят имената му в Гугъл, за да разберат кой е. Факт, който казва всичко за тях, не за него. 

Кой би предположил, че треньор, който не е бил в играта на ниво тренировки от години, не би успял да обърне този потъващ кораб? Ами, честният отговор е - всички, освен ръководството на клуба. В момент, в който Антонио Конте бе на пазара. Грешка, която обаче Тотнъм не направиха. Така догодина, ако реши да остане в северен Лондон, италианецът ще играе в най-силния клубен турнир. За сметка на гении, иноватори и доайени като Дейвид Мойс, Микел Артета и Ралф Рангник. Тежка конкуренция, несъмнено.  

След загуби от Мидълзбро за ФА Къп и Атлетико Мадрид за Шампионска лига, играчите последваха действията на ръководството на терена - отписаха сезона. Трансферният прозорец не беше използван, защото същите хора, които взеха решението да назначат Ралф Рангник, взеха друго също толкова “разумно” решение - да не се доверят на връзките му и да не го подкрепят на зимния прозорец. Дори когато играчи като Луиз Диаз, Кулушевски и други звездни имена бяха на разположение, а какво остава за халфове, от които този отбор отчаяно се нуждаеше и можеше да договори на разумни цени. 

Някъде след това интересът ми като фен се изравни с този на играчите, носещи фланелката. Това, което преля чашата за мен, до такава степен, че да спра да гледам сезона, бе втората загуба от Ливърпул, която изглеждаше сякаш някой лукав фен на “мърсисайдци” е записал първата, хакнал е камерите на операторите и всички те предават това повторение. 

За пръв път в историята на клуба, откакто го гледам, в един сезон се смениха 3-ма треньори, като след края му, ще дойде 4-ти. Това само по себе си е показател за дъното, до което “дяволите” стигнаха. Едно време феновете на отбора се подиграваха на годините суша на Ливърпул, борбата на Арсенал за топ 4, което да считат за достойно представяне, смяната на треньорите при Челси, а в 2022 всичко това се случи на любимия им отбор. Какво падение само. Не стига футбола и треньорските смени, но сезонът беше изпълнен и с проблеми, свързани с … 

Играчите Интригите

Не е редно да говорим за играчи в този сезон. Освен Давид Де Хеа и Кристиано Роналдо няма друг, който да заслужава да носи този екип след събитията на терена. Всеки е виновен, всеки е част от проблема. Дори за Роналдо половината фен база е на мнение, че не трябва да е в клуба и че той носи отговорност за представянето на клуба. И може би са прави, защото, когато зададеш подобен стандарт като играч, силните футболисти те следват, а слабите…

Е, видяхме какво правят слабите - пускат интервюта в медиите, дават информация на свои доверени журналисти и всячески се опитват да настроят всички срещу единствените хора, които играят на ниво. Както миналата година същото се случи и с Дийн Хендерсън, който според британските журналисти е най-голямото откритие от колелото насам, а всъщност остана в сянката на испанския страж. И тогава. И сега. 

Много може да се изпише и анализира за интригите. Дори аз съм го правил на няколко пъти, когато говорих за това, вместо за представянето на терена на отбора ми. 

За разлика от журналистите, които генерираха кликове с толкова много материали, ще спра обаче до тук с този абзац. Който каквото е говорил, остава в миналото. Работата на новия треньор е да разкара източниците на подобни слухове и къртици от съблекалнята, а наша отговорност като фенове е да не даваме на генериращите кликове псевдо медии задоволството от това да изпълнят функцията си с поредния нелеп материал, който да споделим в социалните мрежи. Благодаря предварително на всички, които ще го направят. 

Неизвестните 

Какво трябва да се случи с отбора не е ясно към момента. В много стъпки съм описвал това, което за мен би изглеждало като добре свършена работа в предишни материали, но времето ще покаже дали ще се случат и една десета от тези процеси. Най-голямата и първа неизвестна е разрешена с назначаването на Ерик Тен Хаг. След това дъждът от оставки и уволнения на ръководен персонал не е случаен. Но във футбола, както и в бизнеса, не е важно кой ще си отиде, а кой ще го замени и какво ще направи. Затова най-ключова, особено за продаващите тениски и артикули, винаги е… 

Надеждата!?

Надеждата, че следващият треньор ще е месия, на първо място. И той, като предните, ще поеме нещата в свои ръце, ще се справи с всичко, лично ще вози играчи от всеки край на света с колата си на тренировки и проби в Манчестър. И когато и тя се разсее, поглед ще се обърне нагоре. Там ще има надежда, че с промените в персонала, ще се промени и клуба. Ще се промени поведението им. Ще спрат да се взимат грешни и реактивни решения. Ще се планира. Бавно. Методично. И когато и това не проработи, надеждата ще е собствениците да се откажат от сладките дивиденти. Да кажат - “Не желаем да ставаме по-богати на ваш гръб, нека друг поеме кораба! Нека продадем клуба.” Надежда, че протестите, които отново феновете подеха, ще дадат резултат. Мъртвородена надежда за нещо ново, на която всички вече не разчитаме, за жалост. 

Надежда, която си отиваше с всеки мач този сезон. С всяко изявление. С всеки слух. С всеки път, в който двама играчи с червения цвят на футболната фланелка на Манчестър Юнайтед се споглеждат след нелепо допуснат гол. В очите им - четящо се безсилие, в действията им - непукизъм, във футбола им - безидейност, а по-трибуните - безнадеждност. Дори прясното интервю на новия наставник вече не носи щастие, а всяко следващо малко по малко не носи вече и надежда в него. 

“Театърът на мечтите” отдавна представя само комедийни куклени пиеси, в които поредният актьор се опитва да вдъхне надежда на масите. Времето преди да бъде изритан от самопровъзгласилите се за крале на този велик клуб шутове, носещи фамилия Глейзър, винаги е късо. Но все пак, Ерик Тен Хаг носи свежест и колкото и да не искам да се подлъгвам отново,... мънчко зрънце… НАДЕЖДА. 

#GlazersOut #GreenAndGold